Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Ю. Т. Я. К. при секретар А. К. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 1794/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Мира фууд ЕООД, чрез юрисконсулт М. Р., срещу Решение № 2324 от 08.12.2022 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №1001/2022 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на М. Ф. ЕООД, [ЕИК], с адрес на управление: гр. Пловдив, [адрес], представлявано от С. Н., срещу Предписания за отстраняване на констатирани нарушения, както и за отстраняване на вредните последици от тях, дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ, обективирани в т.10, т.11, т.12 и т. 13.

Касационният жалбоподател счита, че решението в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, затова моли за отмяната му в тези части.

О. Д. И. по труда (ДИТ) - Пловдив, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт В. В., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд Пловдив, настоящият съдебен състав приема, че решението в обжалваните части е валидно и допустимо.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пловдив са били Предписания за отстраняване на констатирани нарушения, както и за отстраняване на вредните последици от тях, дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ, обективирани в т. 10, т. 11, т. 12 и т. 13 и принудителни административни мерки задължителни предписания по т. 4, т. 5 и т. 6 от Протокол за извършена проверка изх. № ПР 2206122 от 31.03.2022 г. на служители в ДИТ Пловдив.

От фактическа страна първоинстанционният административен съд е приел за установено, че при извършена проверка в складовата база на М. Ф. ЕООД в гр. Пловдив, [адрес], на 23.02.2022 г. и проверка по документи на 02.03.2022 г. и 07.03.2022 г., представени в ДИТ Пловдив, дружеството в качеството си на работодател не е връчил на В. В. срещу подпис длъжностна характеристика за длъжността чистач, хигиенист в нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда (КТ).

В трудовия договор № 031 от 08.02.2022 г., сключен с В. В. за част от законоустановеното работно време - 4 часа, работодателят е определил основен платен годишен отпуск на лицето в размер на 10 работни дни, с което е нарушил разпоредбата на чл. 155, ал. 4 КТ, във връзка с чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

В представените по време на проверката трудови досиета на работниците и служителите не се съхраняват всички документи във връзка със съществуването на трудовите им правоотношения, а именно молби и заповеди за ползване на платен годишен отпуск, в нарушение на изискванията на чл. 128б, ал. 2 КТ.

В сключените трудови договори и допълнителни споразумения с работниците и служителите, работодателят не е определил размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, в нарушение на чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ.

При проверката е установено, че към 01.10.2021 г. работниците: А. У., В. С., Д. М., Д. С., Д. Б. и С. Г. имат трудов стаж в дружеството повече от една година, но от представените ведомости за месеците октомври, ноември, декември 2021 г. и януари 2022 г. е видно, че работодателят не им е начислил и изплатил допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента върху основната им работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в дружеството, за посочените месеци в нарушение разпоредбата на чл. 128, т. 1 от КТ.

Прието е, че И. Р. е работил в дружеството от 28.06.2019 г. до 12.11.2021 г., респективно към 01.10.2021 г. е имал придобит трудов стаж в дружеството повече от една година, на когото също не е начислявано и не е изплащано допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.

При така констатираните нарушения, контролите органи на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ са дали на работодателя следните предписания, съобразно обжалваната част на първоинстанционното решение, а именно:

по т. 10 работодателят да начисли на А. У., В. С., Д. М., Д. С., Д. Б. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум процента върху основната им работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в дружеството, за месеците октомври, ноември, декември 2021 г. и януари 2022 г., и на С. Г. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента върху основната му работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в дружеството, за месец януари 2022 г., в съответствие с разпоредбата на чл. 128, т. 1 КТ, във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от НСОРЗ, срок до 25.04.2022 г.;

по т. 11 работодателят да начисли на И. Р. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента върху основната му работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в дружеството, за месеците октомври и ноември 2021 г., в съответствие с разпоредбата на чл. 128, т. 1 КТ във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 НСОРЗ, срок до 25.04.2022 г.;

по т. 12 - работодателят да изплати на А. У., В. С., Д. М., Д. С., Д. Б. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента върху основната им работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в дружеството, за месеците октомври, ноември, декември 2021 г. и януари 2022 г. и на С. Г. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента върху основната му работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в дружеството, за месец януари 2022 г., в съответствие с разпоредбата на чл. 128, т. 1 КТ, във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от НСОРЗ, срок до 25.04.2022 г.;

по т. 13 - работодателят да изплати на И. Р. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента върху основната му работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в дружеството, за месеците октомври и ноември 2021 г., в съответствие с разпоредбата на чл. 128, т. 1 КТ, във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 НСОРЗ, срок: до 25.04.2022 г.

За доказване на спорните по делото обстоятелства, свързани с дължимостта на допълнителното трудово възнаграждение на работниците на Мира фууд ЕООД, по делото пред Административен съд - Пловдив са разпитани свидетели, а към административната преписка са приобщени допълнителни споразумения от 01.04.2022 г. към трудовите договори на А. У., В. С., Д. М., Д. С., Д. Б. и С. Г., с които са уговорени допълнителните им трудови възнаграждения за трудов стаж и прослужено време в размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж. Представена е също заповед № 16 от 12.11.2021 г. на работодателя М. Ф. ЕООД за прекратяване на трудов договор № 017 от 28.06.2019 г., сключен с работника И. Р..

С решението си първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен, постановен е в съответствие с чл. 146 АПК, поради което е отхвърлил подадената жалба.

Решението в обжалваните части е неправилно.

В касационната си жалба дружеството застъпва тезата, че административният орган не е бил компетентен да издаде предписанията, защото въпросите, които се разрешават с тях са трудовоправни и са извън приложното поле на чл. 404, ал.1, т.1 и т.12 КТ. Доводите му са основателни.

Съдържанието на предписанията в посочените по-горе точки, конкретизирани по отношение на поименно изброени физически лица, в качеството им на работници, на които се дължат допълнителни трудови възнаграждения, определени в процентно изражение от административния орган и твърденията за неизпълнение на задължението на работодателя Мира фууд ЕООД по чл. 118, т.1 и т. 2 КТ, в конкретния случай сочат на наличие на спорни трудовоправни отношения. Според разпоредбата на чл. 128 КТ работодателят има две взаимосвързани задължения, а именно: да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Спорът по повод неизпълнение на задълженията на работодателя, произтичащи от предвиденото в чл. 118 КТ следва да се разреши от гражданския съд.

В този аспект и съобразно описаната по делото фактическа обстановка, административният орган е нямал правно основание да издава предписания на основанията в чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ, тъй като общата възможност да се дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство не включва разрешаване на трудовоправни спорове между работника/служителя и работодателя.

Следователно, в правомощието на контролните органи на Инспекцията по труда по чл. 404, ал. 1, т.1 и т. 12 КТ е да дават само общи предписания на работодателите да изпълняват задължението за изплащане на трудови възнаграждения по непрекратени трудови правоотношения, както и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Даването на предписания за разрешаване на конкретни трудовоправни спорове е извън компетентността на контролните органи на инспекцията по труда, предоставена им с чл. 404 КТ. Възникналите спорове между страните по трудовото правоотношение се разрешават по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), към който препраща чл. 360, ал. 1 КТ, а не по административен ред чрез прилагането на принудителни административни мерки.

С оглед на изложеното, оспореният индивидуален административен акт в посочените части по отношение на т.10, 11, 12 и 13, е материално незаконосъобразен в степен, засягаща негова валидност, тъй като по същество инспекцията, действайки като своеобразна особена (несъдебна) юрисдикция е иззела и разрешила трудовоправен спор, подведомствен на съответните съдилища в страната по общото правило на чл. 357, ал. 1 КТ. Този съществен порок обосновава и извода на настоящия състав - за нищожност на атакувания административен акт в посочените части (така напр. Решение № 3257 от 27.03.2023 г. по адм. д. № 10682/2022 г., 6 отд. на ВАС, Решение № 6743 от 21.06.2023 г. по адм. д. № 11099/2022 г., 6 отд. на ВАС).

При това положение съдебното решение, макар валидно и допустимо, в обжалваната си част е неправилно постановено, при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. Това налага неговата отмяна, в обжалваните части, като вместо него се постанови друго, с което се обяви нищожността на оспорените предписания по отношение на т.10, 11, 12 и 13, обективирани в процесния административен акт.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2324 от 08.12.2022 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №1001/2022 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на М. Ф. ЕООД, [ЕИК], с адрес на управление: гр. Пловдив, [адрес], представлявано от С. Н., срещу Предписания за отстраняване на констатирани нарушения, както и за отстраняване на вредните последици от тях, дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ, обективирани в т.10, т.11, т.12 и т. 13, и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА за нищожни Предписания за отстраняване на констатирани нарушения, както и за отстраняване на вредните последици от тях, дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ, обективирани в т. 10, т. 11, т. 12 и т. 13 от Протокол за извършена проверка изх. № ПР 2206122 от 31.03.2022 г. на служители в Д. И. по труда Пловдив.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА

/п/ ЯВОР КОЛЕВ