ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 352

гр. София, 17.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Евгений Стайков

Членове: Ирина Петрова

Десислава Добрева

като разгледа докладваното от Д. Д. Ч. касационно търговско дело № 20228003902406 по описа за 2022 година Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [Фирма 1]” срещу определение № 1917/19.07.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1851/2022 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение № 1311/18.04.2022 г. по т. д. № 1471/2021 г. на СГС. Касаторът прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като с него е нарушена разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМТА, която предвижда, че съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Налице е относителна процесуална пречка за разглеждане на делото – наличието на арбитражно споразумение.

Като релевантни за допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат въпросите как следва да бъде индивидуализирана арбитражната институция, за да се приеме, че арбитражната клауза е действителна; за задължението на съда, пред когото е отнесен спор, предмет на арбитражна клауза, да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор.

Ответникът по частната касационна жалба „ИММУНОТЕХ ЛАБОРАТОРИЕС БГ“ ООД я оспорва като недопустима, евентуално неоснователна. Заявява становище, че не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол по същество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разглежданият процесуален спор е за проверка на международната компетентност на българския съд, поради което и съгласно специалната разпоредба на чл. 28 КМЧП въззивните определения подлежат на касационно обжалване във всички случаи.

С обжалваното определение състав на Апелативен съд София е потвърдил определение № 1311/18.04.2022 г. по т. д. № 1471/2021 г., с което СГС е оставил без уважение възражението на ответника за неподведомственост на делото по чл. 19, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 8, ал. 1 ЗМТА, вр. с чл. 15, ал. 2 ЗМТА и чл. 130 ГПК. Определението е постановено с решаващия мотив, че арбитражното споразумение е недействително както в случая, в който е невъзможно да бъде индивидуализирана арбитражната институция, така и в този, при който институция с посочените в споразумението белези не съществува или е престанала да съществува, каквато хипотеза е счел, че е очертана по делото.

При служебната проверка, която е длъжна да извърши съобразно дадените с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, настоящата инстанция намира за осъществена предпоставката за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. II ГПК.

При проверка на в. ч. гр. д. № 1851/2022 г. на Апелативен съд София се установява, че то е образувано по иницииращ документ с вх. № 14 194/27.06.2022 г. и частна жалба вх. № 21679/11.04.2022 г. Тя е подадена срещу определение № 971/24.03.2022 г., постановено по т. д. № 1471/2021 г. на СГС. С цитираното определение състав на СГС е приел, че международно компетентен да се произнесе по спора е българският съд. Въпреки индивидуализация на атакуваното определение съставът на Апелативен съд София се е произнесъл по законосъобразността на друго определение, постановено от СГС, а именно определени № 1311/18.04.2022 г., с което е оставено без уважение възражението на ответника [Фирма 1]“ за неподведомственост на спора поради наличие на арбитражна клауза. По законосъобразността на същото определение обаче вече е имало произнасяне с определение № 1630/22.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1670/2022 г. от друг състав на Апелативен съд София.

Обжалваното в настоящо производство определение е недопустимо, тъй като въззивният съд е нарушил диспозитивното начало, прокламирано от чл. 6, ал. 2 ГПК. В приложение на чл. 293, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК, приложими съобразно препращането на чл. 278, ал. 4 ГПК, обжалваното определение следва да бъде обезсилено, а делото върнато на Апелативен съд София за ново произнасяне от друг състав по заявената с частна жалба вх. № 21 679/11.04.2022 г. незаконосъобразност на определение № 971/24.03.2022 г. по т. д. № 1471/2021 г. на СГС.

С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1917/19.07.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1851/2022 г. на Апелативен съд София. ОБЕЗСИЛВА определение № 1917/19.07.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1851/2022 г. на Апелативен съд София.

ВРЪЩА делото на Апелативен съд София за извършване на съдопроизводствени действия, съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно.