Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ Т. К. при секретар А. К. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 1959 / 2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. К. от гр.Угърчин, обл.Ловеч срещу Решение №243 от 20.12.2022 г., постановено по адм. дело №335/2021 г. по описа на Административен съд – Ловеч. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение №2153-10-16 от 01.09.2021г. на Ръководител ТП на НОИ – Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на Кинтов срещу разпореждане №10214051544 от 01.07.2021г. на Ръководител на „ПО“ при същото поделение на НОИ и то е било потвърдено. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът – Ръководител ТП на НОИ – Ловеч оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна.

За да отхвърли жалбата на Кинтов, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че решението на ответника от 01.09.2021г., с което е потвърдено разпореждането на пенсионния орган от 01.07.2021г., прието на основание чл.100 КСО, е законосъобразно.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.

Фактическата обстановка е правилно установена, а и не е спорно, че с разпореждане №10214051544 от 01.07.2021г. на Ръководител на „ПО“ е извършено осъвременяване на пенсията на касационния жалбоподател на основание чл.100 КСО във връзка с ПМС №200 от 23.06.2021г. Видно е от съдържанието на този акт, че с него, действайки служебно, пенсионният орган е осъвременил размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.1,2 КСО с определения с решение на НС на НОИ процент на осъвременяване от 5,00 на сто.

При осъщественото задължително административно обжалване, ответният Ръководител е споделил изцяло изводите на пенсионния орган, като е приел, че други въпроси в това производство не могат да бъдат преценявани, респ. разрешавани(напр. касателно определения индивидуален коефициент, за избора на трите последователни години преди 01.01.1997г. и т. н.).

Всъщност спор по самото осъвременяване няма, а и от пълното и неоспорено заключение на в. л. Карадобрева се установява, че органът точно е приложил разпоредбата на чл.100 КСО досежно необходимите изчисления.

По основните повдигани спорни въпроси с касационната жалба, то следва да се посочи, че те не са били в обхвата на преценка на пенсионния орган в развилото се пред него конкретно производство, поради което с основание не са били и разгледани от него.

В тази връзка следва да се посочи, че трайна и последователна е през годините практика на ВАС на РБ, дадена например още с Решение №5555 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2867/2009 г., VI о. и с Решение №3654 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15229/2013 г., VI о., че в производството пред пенсионния орган, развило се служебно по чл.100 КСО, не могат да се поставят, респ. разглеждат и други въпроси, досежно отпуснатата на лицето лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като по този начин инцидентно се извършва косвен контрол върху предходни актове на пенсионния орган по чл.98 КСО, които могат да се изменят само по реда и на основание в чл.99 КСО.

В този смисъл тезата на касационния жалбоподател, че в производството по чл.100 КСО не се изключвала възможността за определяне размера на пенсията му по общите правила, вкл. с приложение на чл.70 ал.18 КСО, не може да се сподели. Очевидно е смесването на производството по чл.100 КСО с това по чл.102 КСО, тъй като в последното съгласно ал.5 преизчислението се извършва именно по реда на чл.70 КСО, който ред е неотносим към това по чл.100 КСО именно, поради стоящите ограничени за разрешаване там въпроси.

По тази причина законосъобразно пенсионният орган, а и ответникът, не са се занимавали с поставените от страна на Кинтов проблеми, касаещи законосъобразното определяне на индивидуалния му коефициент или използваните за база три последователни години преди 01.01.1997г.

С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК.

Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

По разноските.

С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №243 от 20.12.2022 г., постановено по адм. дело №335/2021 г. по описа на Административен съд – Ловеч.

ОСЪЖДА С. К. от гр.Угърчин, обл.Ловеч да заплати на Национален осигурителен институт с адрес гр.София, бул.”Ал. Стамболийски”№62-64 разноски по делото за тази инстанция в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ ЯВОР КОЛЕВ