№ 644 гр. София, 30.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 260/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доказателства, доводи и възражения на страните.

Налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, че съдът е длъжен да се произнесе по всички относими доводи и възражения на страните като обсъди доказателствата по делото и направи фактически и правни изводи съгласно чл. 235 и чл.236 ГПК.

Решението на въззивния съд е неправилно.

Делото е образувано по иск на Г. М., в качеството си на наследник на С. М., срещу К. К., за прогласяване на нищожност на договор за замяна на недвижим имот срещу мобилен телефон, поради противоречие с морала, сключен на 09.02.21г. между С. М., представлявана от К. К., и К. К. и обективиран в нот. акт №..., том ..., рег. №611, дело №117/21г. на нотариус с рег.№ 351, с район на действие РС - Дулово.

Ответникът К. К. е възразил в срока за отговор, че имал представителна власт за продажба, дарение и замяна на всички недвижими имоти, собственост на М., включително да договаря сам със себе си. Процесната сделка била сключена като дарение, но симулативно била представена като договор за замяна.

Въззивният съд е приел, че искът за нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави е неоснователен. При преценка дали е налице нееквивалентност на престациите, съдът е заключил, че е налице несъответствие, тъй като данъчната оценка на недвижимия имот била 7032,70лв., а стойността на телефона- 429лв., но тъй като ответникът имал пълномощно да дари имота на себе си, както и поради факта, че упълномощителката и упълномощения били в прекрасни отношения, то сделката за замяна не накърнявала добрите нрави, защото М. получавала мобилен телефон. Въззивния съд е приел, че ищецът не е представил доказателство, че замененият мобилен телефон е бил вече собственост на М. чрез извършена замяна по предходна сделка.

В касационната жалба са оспорени изводите на съда относно еквивалентността/нееквивалентността на сделката.

Ответникът е възразил, че сделката била относително симулативна, тъй като прикривала дарение, а за разкритие на симулацията служело като начало на писмено доказателство - пълномощното, с което ответникът бил упълномощен да сключва всякакви сделки с имуществото на М..

В случая въззивният съд не е взел предвид представен и приет по делото нотариален акт за замяна на недвижим имот срещу мобилен телефон, по сключена на 26.01.21г. предходна сделка между същите страни, обективирана в нот. акт №..., том ..., рег.№494, дело №15/21г. на нотариус с рег.№ 704, с район на действие - РС - Силистра. От този нотариален акт се установява, че М. вече е придобила собствеността на процесния мобилен телефон (установява се пълна идентичност на движимата вещ), който отново й е продаден по процесната сделка, сключена по - късно на 09.02.21г.. Следователно М. е получила практически нулева стойност при процесната замяна, чиято нищожност се иска. Налице е нарушение на морала, поради нееквивалентност, когато едната страна получава практически нулева стойност (р.179/23г. на ІV ГО, р. 24/16г. на ІІІ ГО, р. 735/24г. на ІІІ ГО). Когато такава сделка е сключена от пълномощник, сделката е увреждаща и недействителна на основание чл. 40 ЗЗД, а не нищожна по чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД (т.3 от т. р. 5/16г. на ОСГТК). Макар въззивинят съд да е дал неправилна квалификация на иска - чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, порокът на решението води само до неправилност, а не до недопустимост, доколкото е разгледан същия иск между същите страни, не е нарушено диспозитивното начало и не е необходимо извършването на други съдопроизводствени действия.

Неоснователно е възражението на ответника, че сделката била относително симулативна като прикриваща дарение и още, че симулацията се разкривала чрез начало на писмено доказателство - пълномощното на М. към К. да се разпореди с имотите й. Доводът за начало на писмено доказателство е несвоевременно заявен - едва с писмената защита пред настоящата инстанция. Но за пълнота този състав намира, че следва да изложи съображения и за неговата неоснователност. За разкриване на симулация е необходим обратен документ, изходящ от насрещната страна - М., а такъв не е представен по делото и не се твърди да съществува. Не е налице и начало на писмено доказателство съгласно чл. 165, ал.2 ГПК. Начало на писмено доказателство е такъв писмен документ, изходящ от насрещната страна, който създава вероятност волеизявлението по сделката да е привидно. В случая писмено пълномощно за разпореждане с недвижими имоти чрез продажба, замяна, или дарение, предоставя свобода на избор на пълномощника относно вида на бъдещата разпоредителна сделка. Пълномощното не е за сключване на симулативни сделки, нито създава вероятност, че сключената сделка за замяна е симулативна и прикриваща дарение. Никъде в цитираната от ответника съдебна практика, а и съдът не установява такава, е налице случай, в който пълномощно за сключване на разпоредителна сделка се третира като начало на писмено доказателство за сключване на симулативен договор.

Не се присъждат разноски в полза на ищеца, тъй като касаторът ищец не е направил такова искане.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 170/16.10.24г., постановено по в. гр. д. 232/24г. на Силистренски окръжен съд, в частта относно отхвърлянето на иска за прогласяване нищожност, поради противоречие с морала, на договора за замяна, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРОГЛАСЯВА за недействителен на основание чл. 40 ЗЗД договор за замяна на недвижим имот с движима вещ, обективиран с нот. акт № ..., том ..., рег. №611, дело №117/21г. на нотариус с рег.№ 351, с район на действие РС - Дулово, сключен на 09.02.21г. между С. К. М., представлявана от К. П. К., и К. П. К., по иска на Г. Д. М. срещу К. П. К. и Д. Т. К..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: