Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: БИСЕР Ц. Л. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от председателя Е. М. по административно дело № 2034 / 2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Н. чрез адв. Г. К. против Решение № 25 от 09.01.2023 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по по адм. дело № 2302 по описа за 2022 г., с което е отхвърлена жалба на лицето срещу Ревизионен акт (РА) № Р- 16001621006015-091-001 от 01.04.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Пловдив, потвърден с Решение № 316 от 25.07.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП, за ангажирана отговорност на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения на „Бродуей 1“ ЕООД в общ размер на 33 250,00 лв., от които 23 000,57 лв. главница и лихви в размер на 10 249,43 лв. и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 3 310 лв.

В касационна жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се извода на съда за законосъобразност на РА относно наличието на предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК, доколкото според касатора от съвкупния анализ на доказателствата не се установява тяхното кумулативно наличие, за да бъде ангажирана отговорността на лицето като управител на „Бродуей 1“ ЕООД. В тази връзка излага съображения, че по делото не е доказана недробосъвестността на действията на представителя на дружеството и не е налице причинно – следствената връзка между невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на дружеството и поведението на М. Н. като управител. Липсва анализ и преценка на данните за имущественото състояние на юридическото лице към момента на извършеното разпределение на дивидентите и същото не е съпоставено с дължимите публични задължения. Според касатора от доказателствата по делото не се установява невъзможността да бъде събрано вземането и моментът, в който същото е установено и в нарушение на чл. 20 ДОПК от страна на приходната администрация не са предприети действия по принудително изпълнение срещу имуществото на „Бродуей 1“ ЕООД. Претендира отмяна на обжалваното решение и заявява искане за присъждане на сторените разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител гл. юриск. П. Я., в представено по делото писмено становище, я оспорва с искане обжалваното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е бил РА № Р- 16001621006015-091-001 от 01.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 316 от 25.07.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на М. Н. е ангажирана отговорност на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения на „Бродуей 1“ ЕООД в общ размер на 33 250,00 лв., главница и лихви, от които: 17 341,66 лв. – ДДС, 7 821,20 лв. - данък върху доходите от трудови правоотношения, 1 326,62 лв. – данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждустранни физически лица, 4 573,57 лв. задължения по ДОО, 1 437,02 лв. задължения за здравноосигурителни вноски и 749,93 лв. вноски за УПФ.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи. В производството не са допуснати процесуални нарушения включително и съществени такива. Посочил е като безспорно установено, че от 31.10.2014 г. до 16.05.2019 г. М. Н. е собственик на капитала и управител на „Бродуей 1“ ЕООД и на 16.05.2019 г. лицето прехвърля дяловете си на А. Г.. Приема за установено, че към датата на прехвърляне на дружествените дялове с протоколи - решения на едноличния собственик на капитала, на М. Н. са изплатени дивиденти, както следва:

1. С протокол от 18.12.2017 г. за разпределяне на дивидент в размер на 10 000,00 лв. от печалбата на „Бродуей 1“ ЕООД за 2014 г. и 2016 г. - в брой на сумата от 9 500,00 лв., след удържане на 5 % в размер на 500 лв.

2. С протокол от 10.09.2018 г. за разпределяне на дивидент в размер на 9 500,00 лв. от печалбата на „Бродуей 1“ ЕООД за 2016 г. и 2017 г. - в брой на сумата от 9 025,00 лв., след удържане на 5 % данък в размер на 475,00 лв.

3. С протокол от 10.12.2018 г. за разпределяне на дивидент в размер на 9 500,00 лв. от печалбата на „Бродуей 1“ ЕООД за 2015 г. и 2017 г. - в брой на сумата от 9 025,00 лв., след удържане на 5 % данък в размер на 475,00 лв.

4. С протокол от 10.02.2019 г. за разпределяне на дивидент в размер на 6 000,00 лв. от печалбата на „Бродуей 1“ ЕООД за 2018 г. - в брой на сумата от 5 700,00 лв., след удържане на 5 % данък в размер на 300 лв.

На следващо място, за установено в хода на ревизията съдът приема, че на основание чл. 226, ал. 2 във връзка с чл. 50 ДОПК на „Бродуей 1“ ЕООД е извършена проверка, относно просрочени и изискуеми публични вземания по изълнително дело № 180482738 от 2018 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, образувано срещу дружеството, с общ размер на задължението 84 694,85 лв., в т. ч. главница 69 148,97 лв., лихви 14 345,88 лв., нелихвена част 1 200,00 лв., като задълженията са формирани основно от СД по ЗДДС и декларации обр. 6 за периода 2017 г. - 2020 г. На база събраните доказателства за имущественото състояние на задълженото лице е констатирано, че дружеството не притежава имущество, включително авоари по банкови сметки, които да послужат за обезпечаване на публичните му задължения и дългът е категоризиран като „трудносъбираем“. От страна на ревизиращия екип са направени констатации, че към 01.03.2022 г., за периода, в който задълженото лице е управител на „Бродуей 1“ ЕООД, дружеството има непогасени изискуеми задължения по подадени декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО, СД по ЗДДС и декл. Обр. 6 в общ размер на 47 252,37 лв., ведно с лихви в размер на 17 656,25 лв. С оглед изложеното, органите по приходите обосновават извод, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорност М. Н. за невнесените задължения от „Бродуей 1“ ЕООД общо в размер на 33 250,00 лв., до размера на намалението на имуществото на дружеството вследствие разпределянето и изплащането на дивиденти на управителя.

По отношение имущественото състояние на дружеството, с оглед дадените в хода на съдебното производство свидетелски показания, обсъдени ведно с доказателствата по делото, първоинстанционният съд приема, че „Бродуей 1“ ЕООД продължава дейността си след прехвърляне на дружествените дялове от М. Н. и въпреки липсата на приемо – предавателен протокол за наличните дълготрайни материални активи /ДМА/, след датата на прехвърляне на дяловете на А. Г. са предадени не само счетоводната документация и печата на дружеството, но и цялото налично оборудване на дружеството.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът е приел, че фактическият състав на отговорността по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице недобросъвестно поведение на лицето, изразяващо се в плащания в натура или пари и представляващо скрито разпределение на печалба или дивидент; 3. в резултат на поведението на лицето имуществото на задълженото лице да е намаляло и 4. причинно - следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, вследствие недобросъвестността.

По отношение на първата и втората предпоставка за ангажиране на отговорността съдът излага мотиви, че М. Н. в качеството си на управител е бил наясно с публичните задължения на „Бродуей 1“ ЕООД, които са формирани в резултат на извършваната търговска дейност и подадените данъчни декларации, като няма спор и че е извършено разпределение на почти цялата натрупана печалба от 34 046,85 лева и са получени суми като дивидент от управителя в размер на 33 250,00 лева. В тази връзка приема, че е налице недобросъвестно поведение на управителя и с разпределянето на дивиденти е осуетено погасяването на публичните задължения на дружеството.

От анализа на събраните по делото доказателства съставът обосновава извод за наличие и на третата кумулативно изискуема предпоставка, а именно, вследствие на недобросъвестно поведение на лицето, имуществото на дружеството е намаляло до степен да не може да погаси възникналите и изискуеми данъчни и осигурителни задължения.

Предвид така установените факти и обстоятелства, според първостепенния съд безспорно може да се обоснове изводът, че разпределянето на дивиденти е целяло именно разходване на наличните парични средства в дружеството с цел неплащане на задълженията на юридическото лице за данъци и осигурителни вноски към бюджета и в този смисъл е налице и последната кумулативно изискуема предпоставка за ангажиране на отговорността на лицето по чл. 19, ал. 2 ДОПК, а именно наличието на причинно-следствена връзка между поведението на М. Н. в качеството му на управител на „Бродуей 1“ ЕООД и невъзможността за събиране на данъци и задължителни осигурителни вноски от юридическото лице.

В заключение съдът е посочил, че възможността за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК спрямо М. Н. не е обусловена от обстоятелството дали е налично друго имущество на дружеството. В тази връзка излага мотиви досежно балансовата стойност на имуществото на дружеството към момента на реализиране на отговорността и стойността му към момента на придобиването му и предвид констатациите на приходната администрация обосновава извод за липсата на имущество със стойност, която да може да покрие задълженията на дружеството.

По изложените съображения, съдът е отхвърлил жалбата на М. Н. като неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, управител или член на орган на управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задълженията до размера на извършените плащания, съответно до размера на намаленото имущество /ал. 4/.

По делото не са спорни и правилно са приети за установени следните елементи:

М. Н. е субект на отговорност поради това, че е бил управител на задълженото дружество за процесните данъчни периоди, за които е установено, че „Бродуей 1“ ЕООД има публични задължения по подадени декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО, СД по ЗДДС и декл. Обр. 6 в общ размер на 47 252,37 лв., ведно с лихви в размер на 17 656,25 лв.

По отношение на извършените действия от управителя на задълженото юридическо лице, изразяващи се в плащане в пари от имуществото на дружеството, представляващо разпределение на дивиденти по смисъла на 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ и 1, т. 4 от ДР на ЗКПО в общ размер на 33 250,00 лв., обстоятелство, потвърдено и от представените в хода на административното производство протоколи – решения за разпределяне на печалба и неоспорено от задълженото лице, основателен е достигнатият от съда извод, че същите са недобросъвестни. Към момента на разпределяне на тези суми у ревизираното лице е налице знание както за наличностите по касата на дружеството, така и за съществуването и размера на задълженията му за данъци и здравно - осигурителни вноски по подадените от него като управител декларации по ЗДДФЛ, ЗКПО, СД по ЗДДС и декларации обр. 6 в общ размер на 47 252,37 лв. и съответните лихви. В тази връзка, правилен и въз основа на събраните по делото доказателства, е достигнатият от съда извод за установена недобросъвестност на М. Н. при разпределянето на печалба/дивидент в размер на 33 250,00 лв.

По делото безспорно се установява и наличието на обстоятелството, че събирането на установените публични вземания чрез изпълнение насочено срещу имуществото на дружеството по реда на чл. 20 ДОПК е невъзможно, противно на изложеното в касационната жалба. Събраните в хода на ревизията доказателства досежно образуваното изпълнително дело срещу дружеството сочат на предприети от страна на публичния изпълнител множество действия по обезпечаването на публичното вземане, в това число издадени постановления за налагане на запор върху налични парични средства на дружеството в банкови сметки и такива, налични по каса, искания за предоставяне на информация относно наличните ДМА, собственост на юридическото лице, както и на стоките в оборот, като по делото е приложена и справка за проучване имущественото състояние на „Бродуей 1“ ЕООД от 27.11.2020 г. /л. 666 от делото/. Видно от същата дружеството не разполага с имущество, а по данни от информационните системи на НАП не разполага и с амортизируеми активи. В справката е отразено налагането на предварителни обезпечителни мерки спрямо задълженото юридическо лице – запор върху банкова сметка в „Обединена българска банка“ АД, с отбелязване, че сметката е закрита на 28.08.2019 г. и запор на наличните парични средства по каса. Органите по приходите са изследвали имущественото състояние по налични данни, в резултат, на което дългът на дружеството е категоризиран като трудносъбираем.

Действително в мотивите на решението на Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив е прието за установено, че балансовата стойностна активите на дружеството към 31.12.2018г. е общо в размер на 22 749,78 лева, но непогасените задължения към същия момент на дружеството са в по-висок размер, поради което отново не биха били покрити след запор и публична продан. В тази насока са неоснователни доводите на касатора за наличието на активи, собственост на дружеството с посочената балансова стойност, обстоятелство, за което в хода на ревизията са представени справка на активите и амортизационни планове за 2017 г. и 2018 г. Както беше посочено този факт не обуславя извод за наличие на имущество, собственост на „Бродуей 1“ ЕООД в размер, достатъчен да покрие непогасените и изискуеми публични задължения на дружеството за процесния период в размер на 64 908,62 лв.

Неоснователен е и довода на касатора, че не е взет предвид очакван приход от договор в размер на 24 000 лева, поради липса на доказателства за постъпил такъв приход, включително и към настоящият момент.

Неоснователен е довода на касатора, че не е отчетен факта на погасяване на част от задълженията за периода 02.07.2018г.-30.01.2019г., тъй като същите са отчетени от органа по приходите и не са включени в задълженията на дружеството, видно от РД видове задължения към 01.03.2022г. Отчетени са само лихви за забавено плащане.

В контекста на изложеното, настоящият състав намира за доказано и наличието на причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение на М. Н., намаляването на имуществото на дружеството и невъзможността задълженията да бъдат погасени.

С оглед на така изложените съображения се обосновава изводът, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице в качеството му на управител на задълженото лице, с оглед на което оспореният РА е законосъобразен както в частта на установената с него главница, така и относно начислените лихви, при съобразяване с приетото в Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 по тълкувателно дело № 7/2019 г. по описа на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд и решение от 13.10.2022 г. на Съда на ЕС по дело С-1/21 г.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

При този изход на спора на жалбоподателя не следва да бъдат присъдени разноски. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, поради което и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Национална агенция за приходите следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 310 лева за касационната инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25 от 09.01.2023 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по по адм. дело № 2302 по описа за 2022 г.

ОСЪЖДА М. Н., [населено място], обл. Пловдив, да заплати на Национална агенция за приходите разноски за касационната инстанция в размер на 3 310,00 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Ц. п/ РУМЯНА ЛИЛОВА