Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: Е. И. И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 2215/2023 г.

Производството е по реда на чл.160, ал.7 от ДОПК във връзка с чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ТСТ Ойл ЕООД, с адрес: гр. Пазарджик, [местност], поземлен имот 5515013170, представлявано от А. Симилидис, чрез адв. Т., срещу решение №834/07.11.2022 г. постановено по адм. д.№420 по описа на Административен съд гр. Пазарджик за 2022 г.

Според касаторът решението е незаконосъобразно и постановено в противоречие с доказателствения материал по делото.

Основният мотив на съда е, че документите за установяване на доставките са представени едва с жалбата пред директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив и същите не са съществували преди 07.02.2022 г., а са създадени с цел обжалването на ревизионния акт и обслужване защитната теза на ревизираното лице.

В съдебното решение липсват мотиви и коментар на събраните доказателства.

Неустановеният произход на стоката или материалите от предходен доставчик не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит на получателя на доставката. Ревизираното лице е представило в срок изисканите от него справки и документи. Липсват доказателства за участие в данъчна измама и не са поддържани такива твърдения от органите по приходите.

Без значение за възникване правото на данъчен кредит е дали прекият доставчик е спазил точно всички изисквания на ЗДДС за документиране и деклариране на доставките на услуги, услугата е била извършена и е използвана за икономическата дейност на получателя. Доказано е реално осъществяване на фактурираните доставки по трите процесни фактури и последваща реализация на продуктите. В този смисъл е и заключението на изслушаната по делото експертиза.

По подробно изложени съображения в касационната жалба се иска решението да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отменен процесния ревизионен акт. Алтернативно се заявява искане решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, с указание да бъдат коментирани всички представени доказателства по делото.

Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък на същите за двете съдебни инстанции.

О. Д. на дирекция ОДОП гр. Пловдив, надлежно уведомен за подадената касационна жалба, не изпраща представител и не изразява становище.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по съществото й изразява становище за нейната неоснователност. Решението на АС гр. Пазарджик е правилно, обосновано и законосъобразно. Дружеството жалбоподател не е ангажирало надлежни доказателства по време на ревизионното производство и в съдебната фаза, които да установяват по несъмнен начин реалността на доставените от Кристал бизнес груп ЕООД стоки по три броя фактури. Основно изискване за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС е реалност на доставката на стока или услуга, който положителен и благоприятен за дружеството касатор факт не е доказан по делото. В хода на съдебното производство установените с оспорения ревизионен акт фактически констатации не са опровергани. Поради това постановеното решение следва да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на обжалване пред Административен съд гр. Пазарджик е бил ревизионен акт №Р-16001321003397-091-001 от 22.12.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение №99/07.03.2022 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив, с който по отношение на ТСТ Ойл ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 34 644 лв. и лихви в размер на 5 325.68 лв.

При извършената проверка на ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган, подписан е надлежно с квалифицирани електронни подписи от издателите му, при спазване изискванията за писмена форма и при излагане на мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените задължения, в едно с акцесорните лихви. При издаването на ревизионния акт, според съда не са допуснати и твърдените нарушения на материалния закон, поради което не са били налице доказателства, въз основа на които същият да бъде отменен.

За да достигне до извода за законосъобразност на ревизионния акт, съдът е изложил следните мотиви: правото на данъчно задължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица-платци, дължимия или платения ДДС за закупените от тях стоки или за получените от тях услуги, представлява основан принцип за въведената със законодателството на ЕС обща система на ДДС. Реалното извършване на облагаема доставка на стоки или услуги е задължително условие за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1 във връзка с чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС, без което то не може валидно да се упражни. При положение, че органите по приходите са стигнали до констатации за липса на облагаем доставки, в тежест на ревизираното лице е било да ги обори с надлежни доказателства.

Представените писмени доказателства в хода на ревизионното производство, във връзка с обжалването по административен ред: приемо-предавателни протоколи, товарителници, складови разписки, анекс №1/02.03.2021 г. констативен протокол от 20.06.2020 г. не са кредитирани. Те не са били представени преди издаване на ревизионния акт въпреки, че многократно са били изисквани от органите по приходите. Съставени са за нуждите на ревизионното производство и с цел да подкрепят защитната теза на ревизираното лице.

Изслушаната по делото експертиза също не е кредитирана поради обстоятелството, че е изготвена въз основа на всички документи по преписката, включително и представените от ревизираното лице след издаването на ревизионния акт. Въз основа та това е посочено, че ревизираното лице не е доказало реалност на осъществените доставки и законосъобразно с ревизионния акт му е било отказано право на данъчен кредит.

Решението е неправилно.

При постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които обосновават неговата отмяна.

В съдебния акт съдът теоретично е изяснил основните предпоставки, необходими за установяване възникването и упражняването на правото на данъчен кредит. Позовавайки се на въведената със законодателството на ЕС обща система на ДДС и тълкуването му, в конкретно посочени решения на СЕС е приел, че е необходимо националната юрисдикция да извърши глобална преценка по приложимите във вътрешното й право правила за доказване на всички елементи и фактически обстоятелства, за да определи дали това данъчно задължено лице има право на приспадане по тези доставки. Прието е също така, че в съдебното производство не съществуват ограничения за представяне на доказателства и съдът е длъжен да обсъди всички събрани доказателства независимо от ограничението на чл.37, ал.4 от ДОПК.

Въпреки тези правилно определени теоретични параметри на дължимата от съда преценка на представените от ревизираното лице доказателства, е извършен избирателен анализ на същите, като по отношение на всички е посочено само, че са с недостоверна дата. Обстоятелството, че изводите на съда не биха били по-различни от тези, които е направил административния орган не го освобождава от задължението му по чл.172а, ал.2 АПК, да изложи собствени мотиви по спорните факти.

Съгласно разпоредбата по чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът следва да се произнесе по същество на спора, като обсъди всички събрани по делото доказателства. От съдържанието на разпоредбата следва задължението на съда да установи своя фактическа обстановка или да изложи доводи защо приема за правилно установената такава от органа по приходите, а да я преразкаже и да посочи, че не вижда основание да бъдат направени различни правни изводи от тези, които е направила административната инстанция. Ако са ангажирани допълнителни доказателства след издаване на ревизионния акт или в хода на съдебното обжалване, същите следва да бъдат обсъдени и съответно изложени доводи защо са кредитирани или не.

От доказателствата представени от ревизираното лице са обсъдени само товарителниците, като са установени несъответствия в тях. Освен тези товарителници по делото са представени и приемо-предавателни протоколи, складови разписки, договор и анкес към него. В конкретния случай, решаващият състав е посочил, че не могат да бъдат кредитирани представените документи, във връзка с реалността на доставките, тъй като те нямат достоверна дата. Изводът, че писмените доказателства са съставени след издаването на ревизионния акт е свързано с това, че те не са представени още в хода на ревизионното производство, въпреки, че са били изисквани многократно. Неизяснени са останали причините, поради които доказателствата изходящи от ревизираното лице са представени едва при обжалването по административен ред.

Така констатираните нарушения на съдопроизводствените правила са от категорията на съществените, което налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва се да обсъдят поотделно и в съвкупност събраните доказателства, като въз основа на съпоставката им се посочи защо кредитира или не верността им и какъв фактически извод следва от тях. Във връзка с приетата фактическа установеност, включително и със заключението по ССчЕ, съдът следва да формира конкретни правни изводи за всяка от спорните доставки .

По изложените съображения, обжалваното решение подлежи на отмяна и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, а делото следва да се върне на Административен съд гр. Пазарджик за ново разглеждане и решаване от друг съдебен състав, който след като установи фактическата обстановка по делото и извърши цялостна преценка на доказателствата по делото, да изложи правните си изводи и да се произнесе по съществото на поставения за разглеждане пред него правен спор.

Относно заявените искания за присъждане на разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 834 от 07.11.2022 г. , постановено по адм. д. № 420 по описа на Административен съд гр. Пазарджик за 2022 г.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

/п/ ИВА КЕЧЕВА