Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: М. П. В. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от председателя С. А. по административно дело № 2303/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационни жалба ни директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София чрез юриск. Б. В. и А. Т. К. ООД гр. София чрез адв. З. Н. срещу решение № 4857/14.07.2022г., постановено по адм. дело № 6331/2020 г. по описа на Административен съд, София град.

Директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София чрез юриск. Б. В. обжалва решението в частта, в която е отменен РА № Р 22221019000680 091 001/25.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, вследствие извършена корекция на упражненото право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 16359/25.09.2017 г. и № 16563/30.11.2017 г., издадени от Би Си Си 1997 ООД (с променено наименование Агромилк протеин ООД) и по фактури № 301609.01.2018 г. и № 3016137/24.01.2018 г., издадени от Дунавска млечна компания ООД (с променено наименование Североизточна млечна компания ЕООД). Релевират се оплаквания, че в обжалваната част решението на съда е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба оплакванията са аргументирани с игнориране от съда на обективни факти и доказателствата за тях, на които се основава ревизионния акт, както и несъобразяване с доказателствената сила на частните писмени доказателства, която законът им придава чл.180 ГПК. Освен това касаторът счита, че съдът е допуснал и нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като не бил изложил мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи. В т. нар. допълнение към касационната жалба, което е депозирано на 22.08.2023 г., което е след срока по чл. 211, ал.1 АПК и без дадени от съда указания, следва да се приеме, че то представлява писмено становище по съществото на спора. В тази връзка е посочено, че корекцията на упражненото право на приспадане на данъчен кредит е извършено на основание чл. 78, ал. 2 ЗДДС поради разваляне на процесните доставки, както и, че ревизираното лице не е отразило в отчетните регистри данъчно - кредитните известия (ДКИ) и не е коригирало упражненото право на данъчен кредит. Налице е и позоваване на чл. 185 от Директива 2006/112/ЕО и именно въз основа на нея е и разпоредбата на чл. 78 ЗДДС. В касационната жалба се изразява несъгласие с изразеното в обжалваното решение, че кредитните известия са издадени без основание. С касационната жалба се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и да се остави в сила ревизионния акт в същата част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и за държавна такса, като е представен от юриск. Б. В. и списък за разноските по чл. 80 ГПК, както и в съдебно заседание същата поддържа касационната жалба.

Ответникът по тази касационната жалба А. Т. К. ООД гр. София не е взел становище.

А. Т. К. ООД гр. София обжалва решението в частта, в която жалбата срещу посочения ревизионен акт е отхвърлена като неоснователна за отказано право на данъчен кредит по доставки от М. Б. Б. ЕООД, Дунавска млечна компания ООД (с променено наименование Североизточна млечна компания ООД), С. И. ЕООД и Редтрейд ЕООД за данъчни периоди на 2018 г. Сочат се отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява се несъгласие, че неправилно е прието от съда, че не е доказана реалността на доставките. Твърди се също, че съдът е постановил решението си в обжалваната част в противоречие с изводите в ревизионния акт и с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). В касационната жалба се сочи практика на Върховния административен съд по адм. дела 10749/2011 г., № 15428/2011 г., 2397/2012 г. и др., както и решения на СЕС по дела С 285/11, С 642/11 и С 342/11 относно въпросите на данъчната измама, а такава се твърди в касационната жалба, че не е доказана от приходните органи. Освен това касаторът излага доводи, че тежестта на доказване е върху приходната администрация. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и да се постанови друго решение, с което се отмени ревизионния акт в същата част.

Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Б. В., я оспорва.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората касационна жалба.Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП е неоснователна, а касационната жалба на А. Т. К. ООД е частично основателна поради следните съображения: За валидността на ревизионния акт.

Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по делото и е направил извод, че ревизионният акт е е издаден от компетентни органи по приходите, при спазване изискванията за форма и реквизити. Съдът е приел, че ревизионният акт е подписан с електронни подписи от органите по приходите като негови издатели. В тази връзка съдът е приел, че по делото на основание чл. 16, ал. 1 от Закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) са представени заверени копия на електронни съобщения за издаване на квалифицирани електронни подписи (КЕП), както и е отбелязано в съдебния акт че всички актове в ревизионното производство заповеди за възлагане на ревизията, за изменението им и ревизионния доклад, издадени от органи по приходите са притежавали КЕП. Прието е от съда, че са представени и справки от публичните регистри на Борика АД за издадени електронни подписи и удостоверения за КЕП на органите, подписали ревизионния акт, както и за лицата издали заповедите за възлагане на ревизията и тези за тяхното изменение и за ревизионния доклад. За лицата, подписали тези актове съдът е приел, че те са притежавали сертификат, издаден от В Trust Fperational CA QES с валидност за периода на подписване на документите. Направен е извод от съда за валидност на оспорения ревизионен акт.

При така установеното от решаващия съд настоящата касационна инстанция след извършена проверка на посочените от съда доказателства, също установи, че ревизионният акт, който е бил предмет на първоинстанционното производство е валиден. Страните и в настоящето съдебно производство не спорят за валидността на ревизионния акт, но въпреки това и настоящата инстанция е длъжна да извърши тази проверка и затова потвърждава изводите на първоинстанционния съд за валидността на ревизионния акт.

По касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП.

За да отмени частично ревизионния акт за извършената корекция от приходните органи по чл. 78, ал. 2 ЗДДС на упражненото право от А. Т. К. ООД на приспадане на данъчен кредит, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано по делото развалянето на доставките, както и че дружеството не е отразило издадените му кредитни известия в отчетните си регистри. Съдът е приел, че развалянето на дадена доставка (представляваща предмет на търговска сделка) следва да бъде извършено чрез оставяне на данъчна следа изготвяне на първична счетоводна документация, която да сочи на общо волеизявление, т. е. взаимно съгласие на двете страни за това разваляне. Според съда ако то е извършено от доставчика, без изричното съгласие на получателя, последният да е реализирал правото си съобразно изрично постигната за това от по рано клауза за едностранно прекратяване на правоотношението по дадена доставка, или да е реализирал това си право по съдебен ред. Посочено е в решението, че кредитното известие е само последица от настъпили едновременно с издаването му или обичайно в предходен момент обстоятелства, касаещи доставката в цялост или нейната стойност, явяваща се данъчна основа по ЗДДС. В тази връзка съдът е посочил, че основанието за издаването на кредитното известие не е абстрактно, а следва да почива на изричен факт, който влече след себе си правните последици от издаването му, като съгласно императивната разпоредба на чл. 114 ЗДДС допълнителен реквизит е основанието за издаването му в 5 дневен срок от възникване на съответното обстоятелство по чл. 115, ал. 1 ЗДДС, а в процесния случай основание от първия доставчик не е посочено в кредитните известия, а от втория не са представени такива.

При така установеното съдът е приел, че приходните органи незаконосъобразно са извършили корекция по чл. 78 ЗДДС на упражненото от ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит, тъй като по отношение на него не е възникнало задължението по чл. 124, ал. 5 ЗДДС да го отрази в дневника си за покупки.

Решението в тази обжалвана част е правилно постановено.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗДДС предвижда, че регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползваното от него право на приспадане на данъчен кредит, когато е налице промяна в данъчната основа на доставката, както и при развалянето й или промяна на нейния вид. Правилно съдът е посочил, че съгласно ал. 3 на чл. 78 ЗДДС корекцията се извършва в данъчния период, в който е възникнало съответното обстоятелство по ал. 2. В случая твърдението на двамата доставчици е, че доставките са развалени поради неплащане от страна на ревизираното дружество на цялата данъчна основа.

Видно от съдебно счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че в счетоводството на доставчика Би Си Си 1997 ООД (с променено наименование Агромилк протеин ЕООД) са осчетоводени кредитни известия към А. Т. К. ООД, но при ревизираното дружество няма отчитане в счетоводството му. Не се спори по делото, че в процесните кредитни известия, издадени от посочения доставчик липсва основание за развалянето на доставките, което е нарушение на чл. 115, ал. 4, т. 2 ЗДДС. Посочването в писмено обяснение на дружеството доставчик, че кредитните известия са издадени поради неизпълнение задълженията на контрагента за окончателно плащане, не може да замести липсващия реквизит в кредитните известия основанието за издаването им.

Правилно съдът е приел в решението си, че няма писмени данни кредитните известия да са връчени на ревизираното дружество, за да се изисква от него отчитането им в съответните счетоводни регистри дневник за покупки и справка декларация. Обосновано съдът е аргументирал правния си резултат в тази част, че приходните органи в хода на ревизията въобще не са изследвали процесните кредитни известия съставени ли са съгласно законовите изисквани на чл. 115 ЗДДС, обстоятелството по връчване на тези известия на получателя по доставките, поради което незаконосъобразно са приели, че доставките са развалени, а с кредитните известия ревизирания субект не е извършил корекция на упражненото право на приспадане на данъчен кредит по фактурите от Би Си Си 1997 ООД .

Относно доставките от Дунавска млечна компания ООД (с променено наименование Североизточна млечна компания ЕООД ), по тях касационният жалбоподател също е упражнил правото на данъчен кредит. В хода на ревизията доставчикът е дал писмено обяснение, че е издал данъчни кредитни известия по процесните фактури, но такива по делото не са представени. В съдебно заседание на 10.02.2022 г. решаващият съд е задължил на основание чл. 192 ГПК във връзка с 2 от ДР на ДОПК третото неучастващо по делото лице издателят на фактурите, посочен по горе да представени кредитните известия, но това указание не е било изпълнено. Нещо повече първостепенният съд в съдебно заседание на 14.04.2022 г. е уведомил страните, че писмото по чл. 192 ГПК се е върнало с отбелязване непознат. При липса на процесните кредитни известия, за които също няма никакви писмени данни да са били връчени на касатора, то изводите на съда за незаконосъобразно извършване на корекция от приходните органи на упражненото от нето право на приспадане на данъчен кредит, са обосновани и съответните на установената фактическа обстановка по делото.

Правилно съдът се е позовал на съдебната практика на СЕС по дела С 107/13 и С 234/11, в които е направено разграничение на механизма на приспадане на данъчен кредит от корекцията на вече упражненото право на приспадане на данъчен кредит чл. 184 и чл. 185 от Директива 2006/112/ЕО, на които съответства разпоредбата на чл. 78 ЗДДС.

С оглед изложеното в посочените части обжалваното решение е правилно постановено, тъй като не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила в същите части.

По касационната жалба на А. Т. К. ООД.

За да отхвърли жалбата в частта за отказаното от приходните органи право на данъчен кредит на ревизираното дружество по доставки от М. Б. Б. ЕООД (с променено наименование Агромилк протеин ЕООД), Дунавска млечна компания ООД (с променено наименование на Североизточна млечна компания ЕООД), Сердика инвест ЕООД и Редтрейд ЕООД за данъчни периоди на 2018 г. и с предмет на доставките кашкавал, деликатесен продукт, краве сирене, сирене и млечен продукт първоинстанционният съд е приел, че не е доказано реалното осъществяване на доставките. За да направи този си извод съдът е посочил в съдебния си акт, че при липсата на убедителни доказателства не може да се приеме за доказано извършването на доставките. В решението се сочи, че по делото доставчиците са представили спорните фактури с приложени към тях приемателно предавателни протоколи или складови/стокови разписки, търговски документи за произход. Уточнено е от съда и, че доставчикът Сердика инвест ЕООД е представил и търговски договор за продажба, а Дунавска млечна компания ООД и фактури за транспорт на стоките.

По отношение на ревизираното лице съдът е приел, че то също е представило спорните фактури с приемателно предавателни протоколи или складови/стокови разписки, а по отношение на доставчика Редтрейд ЕООД същият е представил и товарителница за транспорт на стоките. Съдът обаче не е кредитирал тези доказателства, тъй като според него те страдали от пороци, като в приемателно предавателните протоколи фигурирали имената на представителите на страните, но само в титулната част на документа, а липсвали в частта на положените подписи, както и че в част от посочените протоколи изобщо не били положени подписите за приел и предал стоките, като липсвала и информация за тяхната представителна власт в дружествата. Направен е в тази връзка извод от съда, че при това положение не е ясно дали подписалите ги лица имат качеството на материално отговорни лица и дали подписите им са в състояние да обвържат конкретните юридически лица и да ги задължат по изпълнението на доставката. Наред с това е посочено в решението, че не ставало ясно къде е предадена съответната стока, като в приемателно - предавателните протоколи мястото е записано като склад, находящ се в с. Казичене, ул. Трети март № 9А, на който адрес, както доставчикът, така и жалбоподателя с наели хладилни камери от А. Логистикс ООД. Направен е извод от съда, че не може мястото на предаване да се приеме за индивидуализирано по начин, че да се докаже мястото на прехвърляне на собствеността по чл. 200, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Не са кредитирани от съда и представените складови/стокови разписки, тъй като имало неяснота в заглавието им, т. е. дали документът е складова или стокова разписка. В тази връзка съдът е уточнил, че при реално приемане и предаване доставчикът издава стокова разписка и тя е основание да се издаде фактура, а купувачът складова, която документира заскладяването на стоката. В случая съдът е приел, че тези разписки са негодни да установят движението на стоките, защото липсвали данни за лицата, положили подписите си за приел и за предал, както и липсвала информация за тяхната представителна власт .

Относно съдебно счетоводната експертиза съдът е приел, че тя не е могла да даде заключение, че може да установи обвръзка между протоколите и разписките от една страна и фактурите от друга страна. В тази връзка е посочено в съдебното решение, че не следва да се кредитира експертното заключение, защото при преглед на фактурите е констатирано разминаване между техния предмет и предмета на протоколите, както и че във фактурите няма препращане към приемателно предавателните протоколи или към складовите/стокови разписки и не било ясно при това положение какъв критерий вещото лице е намерило за обвръзката между посочените документи, която всъщност е сърцевината на правния спор по реалността на фактурираните услуги. Посочено е от съда, че се касае за родово определени вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД собствеността се прехвърля щом вещите бъдат предадени, като в хода на ревизионното производство не били представени убедителни доказателства, касаещи предаването на стоките.

Подробно в решението си съдът е тълкувал приложимите за правото на приспадане на данъчен кредит правни норми чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал. 1, т.1 във връзка с чл. 6, ал.1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1ЗДДС., както и относимата съдебна практика на СЕС п дела - С 78/12, С 285/11, С 80/11 и С 142/11, С 152/02, С 324/11 и С 273/11. Направен е извод от съда, че по делото няма нито едно сигурно и убедително доказателство, което да обосновава факта на прехвърлянето на рисковите и изгодите за процесните стоки към дружеството жалбоподател, поради което са възприети изводите на органите по приходите, че процесните фактури са израз на фиктивно фактуриране и по тях не е установена изискуемостта на данъка и оттам пораждането на правото на данъчен кредит, като разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС се явява допълнително правно основание за отказа да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по разгледаните фактури предвид недоказани реално извършени доставки на стоки по тях. цитирано е от съда и решението по тълк. дело № 7/20024 г. на ОС на съдите от Върховния административен съд.

Решението в тази обжалвана част е частично неправилно.

Правото на приспадане на данъчен кредит е законосъобразно упражнено, когато по категоричен начин се установи, че стоките са предадени и/или услугите са действително извършени. В процесния случай упражненото право на приспадане на данъчен кредит от касатора е за доставка на млечни продукти кашкавал, краве сирене и др., поради което относими разпоредби от ЗДДС са чл. 6, ал.1, чл. 68, ал.1, т.1, чл. 69, ал.1, т.1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС.

Относно издадените фактури от М. Б. Б. ЕООД № 20175/26.02.2018 г. с предмет кашкавал и № 201716/30.04.2018 г. с предмет деликатесен продукт и с общ размер на ДДС 3 898,97 лв. е установено по делото, че при извършена насрещна проверка в хода на ревизията този доставчик е представил процесните фактури, приемателно предавателни протоколи, документи за произход на стоките, издадени от предходни доставчици Би Си Си Хандел ООД и Младост 2016 ЕООД и фактури, които те са издали, договори за логистика и влог на стоките от 01.09.2018 г., договор за наем на хладилните камери с А. Логистикс ООД за складово помещение в с. Казичене, както и банкови извлечения за разплащане на доставките.

От Дунавска млечна компания ООД (с променено наименование Североизточна млечна компания ЕООД) на касационния жалбоподател са издадени фактури № 3016143/14.02.2018 г., № 3016148/27.03.2018 г., № 3016155/26.04.2018 г. и № 3016152/02.04.2018 г. с предмет краве сирене и сирене с общ размер на ДДС 6 537,60 лв. в хода на ревизията доставчикът е представил процесните фактури, приемателно предавателни протоколи, търговски документ за произход и банкови извлечения.

От С. И. ЕООД е издадена една фактура № №20010/271-2-2018 г. с предмет млечен продукт от краве мляко с ДДС в размер на 828 лв., ведно с неподписан приемателно предавателен протокол и търговски документ.

От Редтрейд ЕООД е издадена една фактура № 00562/13.02.2018 г. с предмет сирене с ДДС в размер на 1 348,20 лв., като са представени складова/стокова разписка, неподписана от издателя на фактурата, търговски документ и товарителница от 14.02.2018 г.

Неправилно в обжалваната част на решението съдът е посочил, че с изброените документи не се установявало правото на приспадане на данъчен кредит от М. Б. Б. ЕООД и Дунавска млечна компания ЕООД, т. е. те според съда не доказвали законосъобразното му упражняване. Съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата по делото. Съсредоточил се е неправилно върху факти и обстоятелства, които са в разрез със законовите предпоставки на правото на данъчен кредит, като по този начин неправилно е подкрепил констатациите на приходните органи по тези доставки. Така например за правото на данъчен кредит съдът необосновано е приел, че от значение за законосъобразното му упражняване са предходните доставки, каквато предпоставка липсва в сега действащия ЗДДС. Тяхното изследване не е необходимо, а само доказателства, относими към пряката доставка. Приемателно предавателните протоколи по доставките от посочените по горе доставчици не са оспорени пред първостепенния съд от приходната администрация за автентичност по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с 2 от ДР на ДОПК. Това разбира се не означава, че за тях те не следва да сеизвършва преценка от съда като частни документи, но тази преценка изисква обективност и съобразно събраните доказателства. В приемателно предавателните протоколи са налице всички необходими реквизити страните по доставката са известни, същите са се подписали за приел и за предал. Изследването от приходните органи и от съда на лицата, които са ги подписали са неотносими за правилната преценка на реалното осъществяване на доставката. Освен това в приемателно предавателните протоколи изрично са посочени лицата, които са приемаща и предаваща страна, което води до извод, че именно те са положили подписите върху тези протоколи. Изрично тези лица фигурират и в издадените фактури от посочените преки доставчици и е отразено, че те са материално отговорни лица. От данните по делото безсъмнено е установено, че подписите върху фактурите и приемателно предавателните протоколи за А. Т. К. ООД доставчици, като отразеното име на А. Флабура, се установява, че тя е управител и представляващ ревизираното дружество.

При така установеното настоящият съдебен състав счита, че от доказателствата по делото се установява реалното предаване и приемане на процесните стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 24, ал. 2 ЗЗД, поради което изводите на съда за недоказване реалността на доставките са незаконосъобразни и несъответни на доказателствата по делото.

Предвид изложеното в тази обжалвана част решението подлежи на отмяна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което се отмени и ревизионния акт в същата част.

По отношение на издадените фактури от С. И. ЕООД и Редтрейд ЕООД правилно съдът е възприел констатациите на приходните, че не е доказана реалността на процесните доставки.

За фактурата от С. И. ЕООД са представени приемателно предавателен протокол, който не е подписан от страните по доставката и търговски документ. Липсата на доказателства за предаването, респ. приемането на стоката е основание да се приеме, че доставката не е осъществена, поради което не е изпълнена предпоставката по чл. 6, ал.1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС, т. е. липсва данъчно събитие, което е въздигната от закона предпоставка за законосъобразното възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Обстоятелството, че вещото лице по съдебно счетоводната експертиза е установило осчетоводяване на фактурите при доставчиците, но при липса на реалност на доставките, то начисляването на ДДС от издателите на фактурите е основание по чл. 70, ал. 5 ЗДДС да не се признае правото на данъчен кредит.

За доставката от Редтрейд ЕООД с издадената фактура е представена складова/стокова разписка, която не е подписана от страните по доставката, поради което и за тази доставка важат изложените по горе мотиви относно доставката от С. И. ЕООД.

При така установеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната част по отношение на доставките от С. И. ЕООД с ДДС в размзер на 828 лв. и от Редтрейд ЕООД с ДДС в размер а 1 348,20 лв., поради което на основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила в тази му част.

На отмяна подлежи решението в частта за разноските за сумата 401,27 лв.

По разноскитепред настощята касационна инстанция: От А. Т. К. ООД не са поискани разноски за настоящето съдебно производство и такива не се присъждат. На Националната агенция за приходите за касацията се дължат разноски в размер на 785,42 лв. (544,67 лв. юрисконсултско възнаграждение и 240, 75 лв. държавна такса за касационната инстанция).

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4857/14.07.2022г., постановено по адм. дело № 6331/2020 г. по описа на Административен съд, София град в частта, в която е отхвърлена жалбата на А. Т. К. ООД гр. София срещу РА № Р 22221019000680 091 001/25.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София за непризнато право на данъчен кредит по доставките от М. Б. Б. ЕООД (с променено наименование Агромилк протеин ЕООД) в размер на 3 730,97 лв. и Дунавска млечна компания ЕООД (с променено наименование Североизточна млечна компания ЕООД) в размер на 6 537,60 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ РА № Р 22221019000680 091 001/25.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София в посочената по горе част.

ОТМЕНЯ решението в частта за разноските за сумата от 401,27 лв.

ОСЪЖДА А. Т. К. ООД гр. София да заплати на Национална агенция за приходите разноски за касационната инстанция в общ размер на 785,42 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА

/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА