Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар С. П. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 2443 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на началник-сектор „Проверки“ при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. М., против Решение № 2146/14.12.2022 г., постановено по адм. дело № 464/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отменен като незаконосъобразен АУПДВ № BG16RFOP002-2.095-2447/24.03.2022 г., издаден от началник-сектор „Проверки“ при ЦУ на НАП, с който по отношение на „Т. Х. ЕООД е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 12 788,29 лв., ведно с лихви в размер на 1 243,41 лв. и НАП са осъдени за разноски.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни, изложени в жалбата съображения, се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се потвърди процесния АУПДВ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Т. Х. ЕООД, в депозиран писмен отговор, взема становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С решението си Административен съд – Благоевград е отменил АУПДВ № BG16RFOP002-2.095-2447/24.03.2022 г., издаден от началник-сектор „Проверки“ при ЦУ на НАП, потвърден с Решение № АУПДВ-14/29.04.2022 г. на заместник - директора на ТД на НАП-гр.София, с който по отношение на „Т. Х. ЕООД е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 12 788,29 лв., ведно с лихви в размер на 1 243,41 лв.
За да отмени процесния АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 26б, ал.5, изр.2-ро ЗМДВИП - орган по приходите, определен с правомощия по издаване на АУПДВ със Заповед № 3-ЦУ-3473/01.12.2021 г. на изпълнителния директор на НАП. След изложени подробни съображения съдът е стигнал до извод, че процесният АУПДВ е незаконосъобразен. Така постановеното решение е неправилно.
Съгласно чл. 146 от АПК основанията за оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила; 4. противоречие с материалноправни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона. Съгласно чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Съобразно ал.2 на същата разпоредба съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Действително по делото е представена част от Заповед № 3-ЦУ-3473/01.12.2021 г. на изпълнителния директор на НАП. В нея е посочено, че за установените при проверките неправомерно получени средства, недължимо платени и надплатени суми да бъдат издадени актове за установяване на публични държавни вземания, като за целта се оправомощават служителите, съответно посочени в Приложение № 1, неразделна част от заповедта. По делото обаче не са представени съответните приложения с посочени органи по приходите, които са компетентни да издават АУПДВ. Липсата на даване на указание от съда на административния орган да представи в цялост горепосочената заповед представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като ако не го беше допуснал, съдът можеше да стигне до различни правни изводи относно компетентността на издателя на оспорения акт.
Съгласно приложена Заповед № 3-ЦУ-3304/09.11.2021 г. на изпълнителния директор на НАП териториалните директори на териториалните дирекции на НАП са оправомощени да разглеждат по същество и да се произнасят по жалби против АУПДВ, издадени за неправомерно получени средства, недължимо платени и надплатени суми във връзка с изпълнението на проект „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки чрез прилагане на схема за подпомагане от НАП“. Видно от Решение № АУПДВ-14/29.04.2022 г., с което е отхвърлена жалбата срещу процесния АУПДВ по административен ред, същото е издадено от заместник директора на ТД на НАП София.
Доказателства във връзка с изпълнение на фактическия състав на заместването в неговата цялост по делото не са ангажирани, а и не е указано на ответника, че не сочи такива, което съставлява също съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
По делото е приложена Заповед № ЗЦУ-ОПР-5/15.03.2022 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 84 от ЗДСл и чл. 10, ал.1, т.1 от ЗНАП, е оправомощен П. Г. – зам. директор на ТД на НАП София, да изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП София при отсъствие /законоустановен отпуск, командировка и др./ на Е. Н. – директор на ТД на НАП София. Липсват обаче доказателства за фактическото отсъствие на директора на ТД на НАП София, нито такива са изискани от съда, за да се установи, дали е изпълнен фактическият състав на заместването, от което да се установи, дали е налице валидно определяне на компетентен орган, който да има правомощието да се произнася по жалби срещу АУПДВ.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, „заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. " Трайната съдебна практика приема, че за да е изпълнен фактическият състав на „заместването", следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1. изрична писмена заповед, издадена от съответния компетентен според спецификата на случая административен орган, с която да е определено лицето, което ще изпълнява функциите на отсъстващия титуляр на длъжността, 2. доказателства за отсъствие/обективна невъзможност за изпълнение на възложените функции от титуляра на длъжността. В този смисъл по делото липсват доказателства за отсъствието на титуляра на длъжността.
Предвид изложеното относно допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила в дейността на първоинстанционния съд, решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане на делото на основание чл. 171, ал.5 от АПК съдът следва да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, като се съобрази с гореизложените мотиви и да извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
На основание чл. 226, ал. 3 от АПК по въпроса за разноските пред настоящата касационна инстанция следва да се произнесе първоинстанционият съд.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2146/14.12.2022 г., постановено по адм. дело № 464/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград.
ВРЪЩА делото на Административен съд – Благоевград за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ