Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: ТИНКА КО. Д. при секретар М. В. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя Е. М. по административно дело № 2481/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Админстративнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез пълномощника му юрк. И. В., срещу решение № 2089 от 18.11.2022 г., постановено по адм. дело № 512/2022 г. от Административен съд Пловдив, с което е отменено негово Уведомително писмо № 48/Подмярка 5.1. с изх. № 01-6300/1624 от 03.12.2021 г., в частта му по Раздел II, т. 1 - 5 за наложени корекции в бюджета на проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-5.003.-0019 в ИСУН по Процедура по подбор № BG06RDNP001-5.003 по подмярка 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“ от мярка 5 „Възстановяване на селскостопански производствен потенциал, претърпял щети в резултат от природни бедствия и въвеждане на подходящи превантивни мерки“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г. и преписката е изпратена обратно на административния орган за ново произнасяне по проектното предложение с идентификационен № в ИСУН - BG06RDNP001-5.003.-0019, подадено от СД „МАРВАС-90-ФРЕНКЕВИ СИЕ“, съобразено с дадените решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

В касационната жалба се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции и се прави възражение по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.

Ответната страна - СД „МАРВАС-90-ФРЕНКЕВИ СИЕ“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, представлявано от управителя В. Ф., в писмено становище депозирано от пълномощника адв. Св. Маринова, излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на понесените по делото разноски за настоящата инстанция.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намери за установено следното:

Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо № 48 / Подмярка 5.1. с изх. № 01-6300/1624 от 03.12.2021 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, в частта му по Раздел II за наложени корекции в бюджета на проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-5.003.-0019 в ИСУН по Процедура по подбор № BG06RDNP001-5.003 по подмярка 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“ от мярка 5 „Възстановяване на селскостопански производствен потенциал, претърпял щети в резултат от природни бедствия и въвеждане на подходящи превантивни мерки“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г.

С обжалваното решение съдът е приел оспорването за допустимо и основателно поради допуснати от административния орган съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

За да обоснове този си извод, въз основа на събрания в хода на административното и съдебно производство доказателствен материал е приел за установено от фактическа страна следното:

Дружеството СД „МАРВАС-90-ФРЕНКЕВИ СИЕ“, регистрирано под уникален регистрационен номер (УРН) 440097 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) е кандидат с подадено проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-5.003.-0019 в ИСУН по Процедура по подбор № BG06RDNP001-5.003 по подмярка 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“ от мярка 5 „Възстановяване на селскостопански производствен потенциал, претърпял щети в резултат от природни бедствия и въвеждане на подходящи превантивни мерки“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г.

Като част от инвестицията си дружеството е посочило доставка на мобилни, хладилни камери за СЖП /съхранение на животински продукти/ и телескопичен товарач, предназначен за зареждането им, окомплектован с приспособление за почистване и дезинфекция; доставка и монтаж на станция за гореща вода с честотен контрол и УЛВ генератор за студен аерозол за дезинфекция на производствените сгради и площадки; силози за съхранение на фуражно зърно със система осигуряваща защита и повишаване на безопасността на съхранение на фуража, като е посочено и съответното им предназначение.

Към проектното предложение са представени становища, удостоверяващи, че описаните дейности и/или инвестиции в дълготрайни материални и нематериални активи, включени в бизнес плана на земеделското стопанство, а именно: доставка и монтаж на станция за гореща вода с честотен контрол Meier Brakenberg, MBHSTH 3000 Flex; УЛВ генератор за студен аерозол SWINGFOG, FONTAN MOBILSTAR E; мобилни хладилни камери за СЖП; телескопичен товарач, MERLO P 27.6, PANORAMIC - окомплектован с приспособление за почистване и дезинфекция PRONAR модел AGATA ZM 2000, съответстват на конкретната дейност на стопанството като същите водят до повишаване на биосигурността в стопанството, съгласно Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.

От кандидата ДФЗ е изискал обяснителна записка относно „Телескопичен товарач“, предвид ограниченията разписани в т.18 и т.19 от Раздел 14.3 - „Недопустими разходи“ от Условията за кандидатстване. В отговор кандидатът посочил, че предвиденият челен товарач за извозване на СЖП до хладилните камери е предназначен само за обслужване на рампа и площадка за товарене на трупове на птици в животновъдните обекти на дружеството, като е невъзможно операциите по събирането и товаренето им да се извършват ръчно и без необходимото механизиращо подемно оборудване.

Установено е също, че след проведена оценка проектното предложение на СД „МАРВАС-90-ФРЕНКЕВИ СИЕ“ е получило 15 бр. точки по критериите за оценка и е включено в списъка на проектните предложения, предложени за финансиране с одобрен размер на безвъзмездната финансова помощ 454 703. 95 лева, представляващ 50% от одобрените инвестиционни разходи, за което кандидатът е бил уведомен с оспорваното уведомително писмо. Със същото дружеството е уведомено, че при оценката на проектното предложение оценителната комисия е извършила корекция на проектобюджета, като е приела за недопустими за финансиране заявените от дружеството разходи, описани подробно в т. II. 1-5.

Въз основа на тази фактическа установеност, приложените от административния орган с административната преписка и събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства – съдебно-техническа експертиза, съдът е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и от фактическа страна се основава на констатациите на оценителната комисия, а от правна страна - на разпоредбата на чл. 19, ал. 7, т. 1 от ПМС № 162 от 05.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г., както и на специфични разпоредби от Условията за кандидатстване по процедурата чрез подбор, относими за разходите, които са приети от административния орган за недопустими, т. е. уведомителното писмо има изискуемото от закона съдържание.

Съдът е приел за основателни възраженията на оспорващия за допуснати от административния орган съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като по делото не са приложени доказателства за състава на оценителната комисия, акта за назначаването й като помощен орган, както и за резултата от нейната дейност – оценителния доклад.

При извършената проверка за материалната законосъобразност на уведомителното писмо в обжалваната му част, съдът е намерил, че административният орган е достигнал до неправилни изводи за недопустимост на спорните разходи в общ размер на размер на 366 388 лв. по следните съображения:

Редукцията по отношение на т.II. 1 от УП е на основание чл. 19, ал. 7, т. 1 от Постановление № 162/05.07.2016 г. и т.11 от раздел 14.2. „Условия за допустимост на разходите“ от Условията за кандидатстване /УК/. Административният орган е посочил, че СМР по изграждане на „Вертикална планировка“ не попада в Приложение № 6 от УК и за тях не са представени три съпоставими независими оферти. С оглед на приложимата нормативна уредба съдът е направил извод, че за тази част от СМР – с предмет - поставяне на преместваемо съоръжение, заявеното от кандидата финансиране не следва да търпи редукция единствено с оглед на непредставяне на три независими оферти относно част „Вертикална планировка“ още повече, че данни за такива пазарни проучвания са били налични при планирането на цялостната инвестиция за този актив и административния орган, съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗУСЕСИФ е следвало да ги изиска.

По отношение на редукцията по т.II. 2 от УП, а именно „разходи за закупуване на телескопичен товарач“, административният орган е отказал финансиране на осн. чл. 19, ал. 7, т. 1 от Постановление № 162/2016 г. и на т.18 от раздел 14.3. от УК - „Недопустими разходи“. Въз основа на заключението на вещото лице по СТЕ съдът е приел, че този телескопичен товарач следва да бъде определен като „подемна техника“, специализирана самоходна техника, която има предназначение да натовари, повдигне, премести и/или да разтовари товар и служи за почистване на площите и площадката на обекта от трупове на птици и яйчени черупки, т. е. обичайното й предназначение е „товарене и пренасяне“. Като такава машината не може да се третира като „превозно средство“ по смисъла на 6, т.10 от ДР ЗДвП, а в Условията за кандидатстване понятието „превозни средства“ не е отделно дефинирано.

Според съда телескопичния товарач не отговаря и на понятието „земеделска техника“, дадено в утвърдените Условия за кандидатстване, Раздел „Обяснителни бележки“, съгласно което „земеделска техника“ е техника, която се използва за обработка на почвата и прибиране на реколта, а този товарач няма такова предназначение.

Редукцията по т. ІІ. 3-5 за „Мобилна хладилна камера за СЖП“, „Мощен УЛВ генератор за студен АЕРОЗОЛ марка SWINGFOG модел FONTAN MOBILSTAR E“ и „Станция за гореща вода с честотен контрол марка Meier Brakenberg модел MBHSTH300 Flex и за монтаж и въвеждане в експлоатация на същата“ е на основание чл. 19, ал. 7, т. 1 от ПМС № 162/2016 г. и непокриване изискванията на т.1 от раздел 13.2 „Условия за допустимост на дейностите“ от УК.

От приетите по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ съдът е приел за безспорно установено, че камерите за съхранение на СЖП са преместваеми съоръжения, които не попадат в съдържанието на Приложение 1 и Приложение 2 на ЗООС и липсва основание за посочените съоръжения да се провеждат процедури по ред на глава шеста от ЗООС, както и по отношение на дейността по закупуване на същите не са релевантни разпоредбите на ЗБР и ЗВ.

Мощния УЛВ генератор и Станцията за гореща вода с честотен контрол са мобилни и с оглед на тяхното предназначение също липсва основание за провеждане на процедура по реда на глава шеста от ЗООС, не попадат в обсега на ЗБР, ЗВ и/или ЗЗТ и в тази връзка наложената от страна на административния орган по отношение на разходите за закупуването им редукция /т. II, 3, 4 и 5/ е в противоречие с материалния закон.

При тези констатации съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорваното Уведомително писмо и е постановил своя акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и към които тя препраща, съгласно правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК.

С касационната жалба от една страна се изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд, което несъгласие законодателят не е възвел като касационно отменително основание, а от друга – изложеното представлява оспорване на заключението на вещото лице, което е недопустимо в настоящото производство.

Настоящата инстанция не установи наличие на касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, която представлява, организира и ръководи дейността й.

Правилен се явява и извода на съда, че административният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и е мотивиран. Посочени са фактически и правни основания за издаването му в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В процесния административен акт са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице условия за корекция на проектобюджета на кандидата за финансиране. С. Т. решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи. В случая е спазено изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган.

Първоинстанционният съд е извършил цялостен контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК, като подробно и обстоятелствено е разгледал всички, наведени от страните доводи и възражения. Събрал е и е коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, извел е правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция.

Обжалваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти, като е отговорено на относимите възражения. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил правнозначимите доводи на страните и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК.

Въз основа на анализа на доказателствата по делото административният съд е извел законосъобразни изводи за необоснованост и неправилност на констатациите на административния орган, който неправилно е тълкувал и приложил материалния закон.

С оглед изложеното, обжалваното решение следа да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски, които са своевременно поискани. Касаторът е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което следва да бъде уважено като размерът на разноските, декларирани от ответната страна се редуцира до 1 000 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2089 от 18.11.2022 г., постановено по адм. дело № 512/2022 г. от Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" София - град, гр. София, [улица]да заплати на СД „МАРВАС-90-ФРЕНКЕВИ СИЕ“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, представлявано от управителя В. Ф. сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща разноски по делото пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА