6№1193

Гр.София, 18.05.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 4410 по описа за 2022 г., намира следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Лог-Сиберия“ ЕООД, чрез пълномощника му адв. И. Б. от САК, срещу решение № 2110 от 01.08.2022 г., постановено по гр. д. №13077/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено в обжалваната част решение № 20117997 от 17.05.2021 г., постановено по гр. д. № 47561/2020 г. по описа на Софийски районен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20180622 от 02.09.2021 г., постановено по същото дело. С решението на първата инстанция е уважен искът, предявен от М. О. Н., срещу „Лог-Сиберия“ ЕООД за заплащане на сумата в размер на 6338,90 лв., представляваща незаплатен остатък от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 17 дни, от които 4 дни за 2019 г. и 13 дни за 2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2020 г., до окончателното изплащане. В частта, с която искът е отхвърлен поради плащане в хода на процеса за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 8200,80 лв., решението на първата инстанция не е обжалвано и е влязло в сила.

Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и поради неговата необоснованост. За допускане на касационното обжалване се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставя следните правни въпроси, първият от които преформулиран от настоящия състав: 1/. Допустими ли са споразумения между работодател и...