Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. С. Членове: РОСЕН ВА. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Р. В. по административно дело № 2553 / 2023 г.
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н., от гр.Банкя, подадена чрез пълномощника адвокат А. Ч. срещу решение № 7536 от 08.12.2022г. по адм. дело № 1591/2022г. на Административен съд-София-град.
Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че изводите на съда са базирани на приетите по делото доказателства, но липсва логическа обоснованост на представените от съда аргументи. Не са налице предпоставките за възстановяване на добросъвестно получените суми. По изложеното в жалбата се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на административния акт. Претендират се разноски.
Ответникът – Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София град чрез ст. юрисконсулт М. А. в писмени бележки оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решението. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, е неоснователна.
С решение № 7536 от 08.12.2022г. по адм. дело № 1591/2022г. Административен съд-София-град е отхвърлил жалбата на Д. Н. срещу Решение № 1040-21-33/19.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - София град, с което е потвърдено Разпореждане № 214-00-4401-7/07.01.2020 г. на ръководителя по осигуряването за безработица при ТП на НОИ - София град, и е присъдил разноски. Изложени са мотиви, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и съдържа фактически и правни основания за това, постановен е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Административният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на добросъвестно получената сума в размер на 4518,09 лева от жалбоподателя, представляваща обезщетение за безработица за периода от 19.04.2017г. до 24.11.2017г. Решението е валидно, допустимо и правилно.
От фактическа страна е установено, че на 25.04.2017г.Д. Н. е поискал от ТП на НОИ - София отпускане на парично обезщетение за безработица/ПОБ/ по чл. 54а от КСО, като е приложил към него и заповед № 025/19.04.2017 г., издадена от [Фирма 2], за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 19.04.2017 г. на основание чл. 71, т. 1 от КТ, връчена на същата дата. С оглед представените към заявлението документи и при съобразяване с наличните данни, подавани по реда на чл. 5. ал. 4, т. 1 от КСО, с Разпореждане № 214-00-4401-1 от 02.05.2017 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, на Николов е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 19.04.2017 г. до 18.04.2018 г. в размер на 29, 53 лв. дневно.
При осъществен последващ контрол на осигурителя "Готон" ЕООД, [ЕИК] по разходите на държавното обществено осигуряване /Д00/, приключила с Констативен протокол (КП) № KB-5-21-00674382 от 18.09.2019 г. е установено, че "Готон" ЕООД е регистрирано с Решение № 1 от 11.10.2005 г. по ф. д. 11258/2005 на Софийски градски съд с управител и едноличен собственик на капитала Л. Л.. От 17.11.2016 г. като едноличен собственик и управител на дружеството в ТР е вписан И. Д. - лице, за което съобразно посочения КП е установено, че е собственик/управител на общо 8 дружества, като за него са подавани уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за длъжностите "кофражист", "нискоквалифициран работник в строителството", "охранител""общ работник", "строител" и "бояджия сгради". В КП е посочено, че в периода 2016 - 2018 г., съгласно Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, от страна на дружеството са подадени уведомления за сключване/прекратяване на 91 трудови договори с 90 лица, в съответната ТД на НАП, като към момента на проверката не е прекратен само 1 трудов договор. Установено е, че в ТР няма публикувани финансови отчети на дружеството от 2015 г., няма данни за внесени от дружеството дължими осигурителни вноски по фондовете на ДОО, като към момента на проверката, задълженията за наети по трудови правоотношения лица възлизат на 183 478 лв. В хода на проверката, от управителя на дружеството е поискано да посочи писмено местата, на които осъществява търговската си дейност. Посочено е също, че въз основа на резултатите от проверката от ИА "Главна инспекция по труда" е констатирано, че назначените в дружеството лица са с "нереално високи заплати", на посочените адреси на обекти на дружеството не е установена извършвана дейност, налице е голяма продължителност на разрешен от работодателя престой по чл. 120, ал. 1 от КТ, за който е посочено, че макар и разрешен от закона, е "икономически неизгоден". Установено е, че считано от 01.05.2018 г. дружеството е обявило престой за неограничено време не по вина на служителите. Съобразно представени платежни документи за периода м. 05. 2018 г. - м. 07. 2018 г. на служителите се изплаща срещу подписи брутно трудово възнаграждение. В констативния протокол е прието, че "Готон" ЕООД не е извършвало търговска дейност за времето от 01.01.2017 г. до момента на изготвяне на протокола и не е имало необходимост от наемане на лица по трудови правоотношения. Поради това, спрямо наетите по трудови правоотношение лица в дружеството, не е изпълнен състава на чл. 10 и 1, т. 3 от ДР на КСО.
Предвид изложеното, административният орган е приел, че Николов не е бил осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО по правоотношението с "Готон" ЕООД, за периода от 22.03.2017 г. до 18.04.2017 г. вкл., като данните по чл. 5, ал. 4 от КСО в Регистъра на осигурените лица, послужили при преценката по правото на ПОБ, са заличени. На основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, разпореждане № 214-00-4401-1 от 02.05.2017 г. за отпускане на ПОБ е отменено с разпореждане № 214-00-4401-5 от 07.01.2020 г., и е направена нова преценка на правото на ПОБ на лицето, като с разпореждане № 214-00-4401-6 от 07.01.2020 г. е разпореден отказ за отпускане на ПОБ. Разпорежданията са оспорени по административен ред и с решение № 1040-21-136 от 02.02.2021 г. директорът на ТП на НОИ-София град е отхвърлил разгледаните в едно общо производство жалби досежно правото на ПОБ на жалбоподателя (отмяна и отказ), като е потвърдил разпореждане № 214-00-4401-5 от 07.01.2020 г. и разпореждане № 214-00-4401-6 от 07.01.2020 г., като правилни и законосъобразни. С решение № 5857 от 15.10.2021г. по адм. дело № 2263/2021, влязло в сила на 11.11.2021 г., Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Николов срещу решение № 1040-21-136/02.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ-София град, с което са потвърдени разпореждане № 214-00-4401-5 от 07.01.2021 г. и разпореждане № 214-00-4401-6 от 07.01.2020 г. От административният орган е последвало издаване на разпореждане № 214-00-4401-7 от 07.01.2020 г., с което е разпоредено Николов да възстанови добросъвестно получено ПОБ за периода от 19.04.2017 г. до 24.11.2017 г. в размер на 4518, 09 лв. главница. Мотивирано е, че същият не е осигурено лица по чл. 10, ал. 1 от КСО и не отговаря на изискванията на чл. 54а от КСО, поради което при новоустановените данни при проверката, приключила с КП № КВ-5-21-00674382/18.09.2019 г. е налице неоснователно изплатено ПОБ за горепосочения период. С решение № 1040-21-33/19.01.2022 г. директорът на ТП на НОИ София –град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Николов срещу разпореждане № 214-00-4401-7/07.01.2020 г.
Анализирайки всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, настоящият касационен състав намира, че административният съд правилно е приел, че в случая за жалбоподателя не е възникнало осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Макар и да са представени доказателства за сключен трудов договор между дружеството осигурител и лицето, твърденията на последното за действително извършвани трудови функции по трудовото правоотношение не са доказани, въпреки че Николов носи доказателствената тежест за това. По делото е установено, че самото дружество също не е функционирало през процесния период, съответно осигурително правоотношение между лицето и този работодател не е възможно да възникне действително. Разпореждането е постановено след служебно заличаване на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, подадени за Николов от работодателя "Готон" ЕООД по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от 22.03.2017 г. до 18.04.2017 г., включително и установяване, че Николов не е бил осигурено лице по смисъла на 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на КСО, поради невъзникнало осигурително правоотношение съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Заличените данни са послужили при преценката на правото му и за изплащане на паричното обезщетение за безработица. В тази връзка жалбоподателят не отговаря на една от кумулативно изискуемите се предпоставки на чл.40, ал.1 и чл.50, ал.1 от КСО. Заличените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход по правната си същност се явяват новонастъпили обстоятелства, които ръководителят осъществяващ контрол по разходите на ДОО, като административен орган действащ в условията на обвързана компетентност, е длъжен да съобрази. Изложените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7536 от 08.12.2022г. по адм. дело № 1591/2022г. на Административен съд-София-град.
ОСЪЖДА Д. Н., [ЕГН], от гр.Банкя, [улица], да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София град сумата от 100,00 /сто/ лева, разноски по делото за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА
секретар:
Членове:
/п/ Р. В. п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ