Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на трети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Т. Д. по административно дело № 2599 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. Рахман, гражданин на Афганистан, подадена чрез процесуалния му представител адв. И. против решение № 281/17.01.2023 г. по административно дело № 11626/2022 г. по описа на Административен съд - София град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Рахман против заповед № 5392 ПАМ-1617/06.08.2022г. на началник 01 сектор към ООДЦ-СДВР, с която на основание чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ) чужденецът е настанен в принудително в специален дом за временно настаняване на чужденци.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Поради това моли съда да отмени атакуваното съдебно решение като незаконосъобразно, да отмени заповедта, с която Рахман е настанен принудително в СДВНЧ и да разпореди незабавното му освобождаване от дома.

Ответникът по касационната жалба – Началник 01 сектор към ООДЦ-СДВР – главен инспектор, не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на Х. Рахман, гражданин на Ислямска република Афганистан, срещу заповед № 5392 ПАМ-1617/06.08.2022г. на началник 01 сектор към ООДЦ-СДВР, с която на основание чл. 44, ал. 6, 8 и 10 от ЗЧРБ чужденецът е настанен принудително в специален дом за временно настаняване на чужденци при дирекция "Миграция" до отпадане на пречките за наложената със заповед № 5392 ПАМ-1616/06.08.2022 г. на началник 01 сектор към ООДЦ-СДВР принудителна административна мярка - връщане до страна на произход, за срок до шест месеца, считано от датата на фактическото настаняване. Заповедта е издадена въз основа на фактите, установени в докладна записка с рег. № 5392р-1983/06.08.2022 г. и е мотивирана със съществуващата опасност от укриване на чужденеца. Съобразно изложената в докладната записка фактическа обстановка, на 06.08.2022г. около 12:00 часа е получен сигнал от оперативен дежурен на 05-РУ-СДВР, за това, че около 11:50 часа в [жк] е задържан за установяване чужд гражданин без документи за самоличност. От извършените справки се установява, че със заповед № 5392 ПАМ-1616/06.08.2022 г. на началник 01 сектор към ООДЦ-СДВР, спрямо чужденеца е наложена принудителна административна мярка "връщане до страна на произход". Според отразяванията в АИС "Бежанци", лицето е с отказан статут на бежанец. При проведена беседа с чужденеца, същият се е държал много арогантно и неуважително със служителите на отдел „Миграция“ - СДВР, като е заявил, че няма да предприеме действия, за да узакони престоя си в Р. Б. В докладната записка се сочи, че спрямо него не е постъпвала декларация от български гражданин, който гарантира, че ще осигурява жилище и финансова издръжка на чужденеца по време на престоя му в България; лицето не разполага със парични средства, както и валиден паспорт или друг документ за пътуване в чужбина.

Административен съд - София - град е взел предвид, че с решение №11509/13.12.2022г. постановено по адм. д. №10382/2022г. по описа на ВАС е отменено решение №5361/26.08.2022г. постановено по адм. д. №7822/2022 на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, който да направи преценка на представените доказателства заедно с всички останали данни по делото и да направи извод за наличие или не на предпоставките за прилагане на обезпечителни мерки по чл.44, ал.5 от ЗЧРБ.

Първоинстанционният съд е приел, че заповедта за настаняване на чужденеца в СДВНЧ е издадена от компетентен орган, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и обжалваният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

За да достигне до тези изводи, първостепенният съд е анализирал подробно доказателствата по делото, въз основа на които е установил и предвидените в нормата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ предпоставки, обуславящи издаването на оспорената заповед: спрямо чужденеца е наложена принудителна административна мярка "връщане до страна на произход" на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 41, т. 5 от ЗЧРБ; към момента на издаване на оспорената заповед чужденецът е с отказан статут на бежанец и не е подавал молба за международна закрила; налице е опасност от укриване; чужденецът не е посочил постоянен адрес на територията на страната и няма доказателства да разполага със средства за издръжка. Анализирайки приложимата нормативна уредба, първоинстанционният съд е приел за обоснован извода на на началник 01 сектор към ООДЦ-СДВР за наличие на материалните предпоставки на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, като е направил и извод, че не са налице предпоставките за прилагане на обезпечителни мерки по чл.44, ал.5 от ЗЧРБ.

Обжалваното решение е правилно и обосновано.

Изложените в него мотиви са подробни, ясни безпротиворечиви и относими към същността на спора. Съдът правилно е приел, че в рамките на развилото се административно производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, включително и на чл. 26 и чл. 34, ал. 3 от АПК. Този извод се обосновава напълно от посоченото в приобщената към доказателствата по делото докладна записка, че с чужденеца е проведена беседа, при която му е разяснена възможността да се запознае с материалите по административната преписка, да изрази становище и да направи възражения, както и да посочи нови факти и обстоятелства.

Неоснователно и възражението на касатора за необоснованост на извода на съда във връзка с със спазването на изискването за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, въведено от чл. 35 от АПК.

Принудителното настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване, предвидено в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, има за цел да обезпечи изпълнението на взета по отношение на този чужденец предходна принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1 от ЗЧРБ, която в конкретната хипотеза е по т. 2 - връщане до страна на произход. Законът предвижда, че тази мярка - принудително настаняване в СДВНЧ, се прилага в случаите, когато чужденецът възпрепятства изпълнението на заповедта, с която се налага мярката по чл. 39а, ал. 1 от ЗЧРБ или е налице опасност от укриване. Според 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ, "опасност от укриване" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на предходни нарушения на обществения ред, не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и други. В настоящата хипотеза е установено, към датата на издаване на заповедта, чужденецът не е имал роднини в Р. Б. при които да отседне, няма адрес, на който да пребивава, няма парични средства, няма намерение да се завръща в Афганистан, няма да предприеме действия, за да се снабди с необходимите документи и ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка. Едва в хода на съдебното производство е представена декларация по чл.72, ал.5 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Р. Б. ППЗЧРБ/, с която се декларира, че ще бъде осигурено жилище и издръжка на Х. Рахман. Първостепенният съд е съпоставил представената декларация с другите събрани доказателства по делото и обосновано е направил извод, че са налице съществени разминавания в първоначално заявените твърдения на чужденеца пред административния орган, както и че към момента на издаване на заповедта не са били налице основания за налагане на други по - леки обезпечителни мерки. Обоснован е извода на съда, че в производство по оспорване на заповед за принудително настаняване в СДВНЧ, искането за замяна с друга по-лека обезпечителна мярка следва да се отправи към административният орган. Видно от доказателствата по делото, при проведената беседа с чужденеца, същият изрично е заявил, че няма близки и роднини в Р. Б. при които да отседне, няма адрес, на който да пребивава, няма парични средства, и ще продължи да живее в страната незаконно /докладна записка от 06.08.2022г., стр. 11 от адм. д.№7822/2022г./. На 26.08.2022г. чужденецът е заявил, че има съпруга, която живее при родителите си в гр. София, [жк], но той не живее при нея, защото нямало място. С оглед горните факти и обстоятелства, правилно съдът е преценил, че твърдението на чужденеца, че има съпруга, не е подкрепено с доказателства - по делото не е представено удостоверение за сключен граждански брак. Твърденията му, че съпругата му живее при родителите си, а за него нямало място в къщата им и представената декларация за издръжка и жилище от трето лице, а не от съпругата му, не доказват по безспорен начин, че са изпълнени предпоставките за прилагане на обезпечителни мерки по чл.44, ал.5 от ЗЧРБ. Тези изводи не се променят и при направеното в касационната жалба твърдение, че чужденецът не е сключвал граждански брак и живее с посочената жена в условията на фактическо съжителство.

На следващо място следва да бъде посочено, че съгласно чл.72, ал.5 от ППЗЧРБ, лице, което предоставя адрес за пребиваване на чужденец с наложена принудителна административна мярка, представя декларация по образец съгласно приложение № 7 с нотариално удостоверени подпис и съдържание, извършени едновременно, и представя доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка на незаконно пребиваващия в размер, не по-малък от минималната работна заплата за страната. Представената декларация /стр. 26 от делото/ е с нотариална заверка само на подписите, но не и да съдържанието, каквото е кумулативното изискване на разпоредбата на чл.72, ал.5 ППЗЧРБ. Представените доказателства за издръжка не могат да бъдат приети като достатъчни с оглед общия им размер от 670лв., независимо от твърдението на свидетелката Васева, че получава допълнителни бонуси, тъй като същите се равняват на непостоянни и непредвидими средства.

Обстоятелствата, че чужденецът не е посочил адрес в България, на който ще пребивава, липса на социална среда и средства за издръжка към момента на издаване на заповедта и разминаванията в новопредставените доказателства и недоказани твърдения на чужденеца обосновават напълно предположението, че чужденецът ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка по чл. 39а, ал. 1 от ЗЧРБ.

Противно на направеното в касационната жалба оплакване, съдът е изложил мотиви и относно извършената от административния орган преценка за възможността за налагане на друга по-лека мярка, които се споделят изцяло и от касационната инстанция, поради което не следва да се преповтарят.

На основание чл. 142 от АПК касационната инстанция съобрази обстоятелството, че в рамките на развилото се касационно производство жалбоподателят е освободен от СДВНЧ, съобразно представената служебна бележка с рег. №10540р-2521/06.02.2023г. на началника на отдел „СДВНЧ - София“ при Дирекция „Миграция“ – МВР. Съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В конкретната хипотеза към момента на издаване на процесната заповед фактическите предпоставки за издаването й са били налице и при направената в тази връзка преценка за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ , административният орган е упражнил правомощията си законосъобразно.

Поради това решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 281/17.01.2023г. по административно дело № 11626/2022 г. по описа на Административен съд – София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА