Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Д. С. Я. К. при секретар С. О. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 8909/2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. С. Д. като ЕТ Н.-46-Н. Д.-Г. Д. със седалище в гр. Силистра, чрез адв. С., срещу Решение №72 от 02.08.2023 г., постановено по адм. дело №69/2023 г. по описа на Административен съд Силистра. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение №1040-18-8 от 21.03.2023г. на Ръководител ТП на НОИ Силистра, с което е потвърдено разпореждане №РЖ-5-18-01293776 от 07.02.2023г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО при същото поделение на НОИ.

О. Д. ТП на НОИ Силистра, чрез гл. юриск. Нанкова-Николова, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна.

За да отхвърли жалба на едноличния търговец срещу оспореното решение на ответния Директор, първоинстанционният съд е приел от една страна, че актът е издаден от компетентен орган, а в хода на производството не са били допуснати нарушения на съществени процесуални правила. От друга е заключил, че обосновано от извършената частична ревизия на разходите по ДОО на осигурителя е прието, че са били налице предпоставките на чл.114 ал.2, т.2 КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на получената сума за обезщетения за безработица.

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че обжалваното съдебното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и при неизяснена фактическа обстановка, поради което се явява и необосновано.

По делото не е спорно, че по силата на Заповед №ЗР-5-18-01239984 от 21.11.2022г., изменена със Заповед №СЗ-5-18-01252247 от 14.12.2022г., издадена от Ръководител ТП на НОИ Силистра, е било разпоредено да се извърши проверка по разходите на ДОО на осигурителя ЕТ Н.-46-Н. Д.-Г. Д. за периода 01.03.2021г. 14.12.2022г.

За резултатите от нея е били издадени: Ревизионен акт за начет №РА-5-18-01282596 от 16.01.2023г., ведно с Анализ към него, а също така и Задължителни предписания №ЗД-1-18-01282876 от 16.01.2023г. и двете от контролен орган в ТП на НОИ Силистра М. П..

С тези актове било прието, че на основание чл.110 ал.1 КСО осигурителят следва да бъде начетен със сумата от 13 568 лева главница и 1 108,73 лева лихви, представляващи щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, тъй като по сключения на дата 02.03.2021г. трудов договор между ЕТ и И. Г. не е възникнало осигуряване съгласно чл.10 ал.1 и 1 ал.1, т.3 КСО, поради неупражняване на трудова дейност от последната, с оглед на което му било предписано да заличи данните, подадени от него по реда на чл.5 ал.4, т.1 КСО.

На основание посочения ревизионен акт за начет, Ръководителят на контрола по разходите на ДОО в същото ТП на НОИ издал и Разпореждането си от 07.02.2023г., с което вменил на осигурителя задължението да възстанови посочените по-горе суми.

При осъщественото задължително административно обжалване, ответникът по касация, с акта си от 21.03.2023г. и след като изцяло възприел изводите на долустоящия нему орган, потвърдил разпореждането.

Преди всичко останало, настоящият състав на касационната инстанция намира за необходимо да посочи в по общ план, че доколкото на преден план в случая е преценката за наличие или липса на осигурително правоотношение, то следва да се отбележи, че понятието осигурително правоотношение е доктринално, с висока степен на правна абстракция, а поради спецификата си е трудно да се изгради единно такова за осигурително правоотношение с постоянен персонален субстрат (страни на правоотношението) и с единно и неизменимо предметно съдържание. Поради това и в социалната действителност осигурителното правоотношение съществува чрез своите видове, следствие от богатото и сложно съдържание на основните конституционни права на обществено осигуряване.

С оглед на последното и като изходи от субектния състав на осигурителното правоотношение са налице: осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигурителя и осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигуреното/самоосигуреното лице.

Посочените по-горе актове са били издадени в резултат на констатациите на контролни органи при извършена ревизия на осигурителя, в която осигуреното лице Г., ако е участвала надлежно, то това е било само като лице, попадащо в хипотезата на чл.44 АПК, но не и като страна в производството пред административния орган(вкл. и при издаване на цитираните задължителни предписания).

Доколкото обаче изводите от установеното по линия на правната връзка осигурителен орган осигурител в крайна сметка ще рефлектират и върху корелативната правна връзка осигурителен орган осигурено лице, то следва да се отбележи, че в развилото се ревизионно производство контролните органи са събрали доказателства, които според тях са обосновали извода им, че лицето не е престирало труда си по приетата за изпълнение от него трудова функция на сервитьор в заведението на едноличния търговец в периода от постъпването си на работа(02.03.2021г.) до излизането си в отпуск поради временна неработоспособност(25.05.2021г.), последващо продължен с отпуск за бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете.

Видно е също така, че на Г. в периода на ползване на различните видове отпуски, разрешени по съответния ред, са били изплатени от фондовете на ДОО чрез актове, издадени от компетентните длъжностни лица в ТП на НОИ Силистра: парично обезщетение за общо заболяване за периода от 25.05.2021 г. до 16.06.2021 г. в размер на 461,37 лева; парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 17.06.2021 г. до 31.07.2022 г. в размер на 9 557,24 лева и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 01.08.2022 г. до 31.12.2022 г. вкл., в размер на 3 550 лева.

В административната преписка, а и при съдебното дирене, няма данни тази актове да са били отменени или изменени по съответния за това ред, нито има данни да са предприети действия по реда на чл.114 КСО за възстановяване на неоснователно получени суми от осигуреното лице.

Въпреки това обаче в мотивите на обжалваното съдебно решение административният съдия е приел, че са били осъществени предпоставките на чл.114 ал.2, т.2 КСО. Т.е. за възстановяване на добросъвестно получени от лицето суми, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане по отношение обезщетението за безработица(каквото обаче няма данни Г. да е получавала, респ. да е било предмет на установяване в развилото се ревизионно производство).

Или изводите на първостепенния съд са формирани и при неправилно възприета от него фактически обстановка, поради което се явяват необосновани.

По-същественото е обаче, че в хода на съдебното дирене административният съдия не е изпълнил задължението си по чл.170 ал.3 АПК да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест в процеса. Видно е в тази връзка, че това не е направено нито с разпореждането му от 21.04.2023г. за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, нито впоследствие, вкл. до приключване на съдебното дирене. В този смисъл основателни са оплакванията, направени с касационната жалба, че за съществени релевантни за спора факти( касателно реалното полагане на труд от осигуреното лице И. Г.) не са били ангажирани допустима доказателства, според носената от тази страна тежест на доказване.

В този смисъл по отношение на централния момент в производството реалното полагане на трудова дейност от лицето(което установяване касае в еднаква степен както правната връзка осигурителен орган осигурител, но и тази между осигурителен орган и осигурено лице) е налице дефицит, който препятства възможността по категоричен начин да се установят всички фактически основания, посочени и в обжалвания неблагоприятен за касационна жалбоподател административен акт.

С оглед на това първостепенният съд не е извършил задълбочена преценка, вкл. и какво е значение и на такива обстоятелства като например това, че извършването на трудовата функция е било по време, когато е била обявена национална извънредна епидемична обстановка, респ. обектът, в който е следвало Г. да работи, не е могъл да функционира пълноценно, поради въведените с акт на Министъра на здравеопазването временни противоепидемични мерки. Поради това и липсва обсъждане как едно такова ограничение би се отразило на съществуващите правоотношения със съответните лица на изпълнителски длъжности в подобен тип обекти, респ. дали изводите на Директор ТП на НОИ в акта му в тази връзка са обосновани. Не е извършена и преценка дали далото сведения пред административния орган осигурено лице не следва да бъде разпитано на основание чл.171 ал.1, изр. второ АПК, с оглед важността от установеното по линия на разглежданата тук правна връзка осигурителен органосигурител. Не е отчетено значението и на останалите факти, имащи значение за преценяване сключения трудов договор като формален, а подадените данни по реда на чл.5 ал.4, т.1 КСО за фиктивни, вкл. и този относно уговореното трудово възнаграждение в размер на минималната за страна работна заплата от 650 лева.

Изложеното дотук обосновава, че атакуваното съдебно решение е постановени при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, респ. това е довело и до необоснованост на изводите на административния съдия по отношение на важни за мотивиране на тезата му релевантни за спора факти.

С оглед на това са налице и посочените в жалбата касационни основания по чл.209, т.3 АПК, което обосновава и извода на тази съдебна инстанция за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

При новото разглеждане следва да бъде извършено надлежно разпределение на тежестта на доказване, вкл. с конкретно указване по отношение на фактически установявания в акта и такова във връзка с благоприятните твърдения в жалбата до съда на едноличния търговец по отношение на някои от тях, както и при съобразяване приложението на чл.171, ал.1, изр. второ АПК от съда по фактите.

По разноските.

На основание чл.226 ал.3 АПК за понесените досега разноски произнасяне дължи първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.1 във вр. с чл.222 ал.2, т.1 и т.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение №72 от 02.08.2023 г., постановено по адм. дело №69/2023 г. по описа на Административен съд Силистра.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Силистра, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на това съдебно решение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

/п/ ЯВОР КОЛЕВ