РЕШЕНИЕ

№ 197

гр. София, 30.05.2023 Г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Даниела А.ова

Членове: Мая Цонева

Бонка Янкова

при участието на секретаря Невена Пелова

в присъствието на прокурора Атанас Гебрев

като разгледа докладваното от М. Ц. К. наказателно дело от общ характер № 20228002200952 по описа за 2022 година Производството е по чл. 346, т. 4 от НПК.

Образувано е по касационна жалба от подс. Т. Ж. А. против решение № 658/25. 10. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 2832/2021 год. по описа на Софийски градски съд.

В жалбата са изложени доводи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Твърди се, че извършеният във въззивното производство превод от български на арменски и обратно е бил недостатъчно разбираем за касатора, което е довело и до изразяване на съгласие за прекратяване на наказателното производство без в действителност Т. А. да разбира последиците от направеното от него изявление. При условията на алтернативност е направено искане за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или за потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда.

В съдебно заседание подс. Т. А. поддържа жалбата си и настоява да бъде оправдан.

Служебният му защитник поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и пледира атакуваното решение да бъде отменено като подсъдимият бъде оправдан на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Намира, че касаторът злоупотребява с процесуалните си права и акцентира върху обстоятелството, че същият живее в България повече от петнадесет години, поради което е невъзможно да не е научил български език. Пледира атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Подс. А. Т. не участва лично в касационното производство и не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Служебният му защитник пледира жалбата на подс. Т. А. да бъде уважена.

Подс. Н. А. намира, че жалбата е основателна.

Защитникът му се солидаризира с аргументите в касационната жалба и пледира за отмяна на въззивното решение.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда от 29. 09. 2020 год., постановена по н. о. х. д. № 5539/2007 год., Софийски районен съд е признал подсъдимите А. С. Т., Н. Ж. А. и Т. Ж. А. за невиновни в това на 10. 10. 2006 год. в /населено място/, /ул. №/, в съучастие помежду си, като съизвършители, чрез използване на неустановено техническо средство, а подс. Т. – и при условията на опасен рецидив, да са направили опит да отнемат чужди движими вещи на обща стойност 128,60 лева, от владението на Х. П. А. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал както следва: Подс. Т. – по обвинението за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” вр. чл. 18, ал. 1 от НК;

Подсъдимите Н. А. и Т. А. – по обвинението за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

Присъдата е проверена по протест на прокурора и с решение 658/25. 10. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 2832/2021 год. по описа на Софийски градски съд, е отменена в частта, касаеща подсъдимите Н. А. и Т. А., като наказателното производство срещу тях е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК вр. чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК. В частта, отнасяща се до подс. А. Т., първоинстанционният съдебен акт е потвърден.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законно установения срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Чл. 55, ал. 4 от НПК и чл. 395а от НПК в съответствие с чл. 6, §. 3, б. „е“ от Конвенцията за правата на човека и основните свободи прогласяват правото на обвиняемия/подсъдимия, който не владее български, да получи превод на разбираем за него език на всички изявления на страните и на другите участници в наказателния процес, както и на съществените процесуални документи. Упражняването на това процесуално право не е поставено в зависимост от това дали обвиняемият/подсъдимият е живял в България и каква е продължителността на престоя му тук. Единственото условие за назначаване на преводач е изрично изявление на обвиняемия, че не владее български. Без значение е дали изобщо не познава езика или уменията му в тази насока са недостатъчни. Ето защо изтъкнатите от прокурора аргументи не са от естество да обосноват извод за неоснователност на жалбата. При все това, въпреки че затрудненията на всички съдебни инстанции при осигуряване на преводач от арменски на български и обратно са безспорен факт, не са налице основания за отмяна на атакуваното решение.

Твърденията на подс. Т. А. за нарушено право на защита поради невъзможност да разбере значението и последиците на извършените във въззивното производство процесуални действия са опровергани от съдържанието протокола от съдебно заседание, проведено на 26. 09. 2022 год., в което всички подсъдими, в това число и касаторът, са участвали лично и със защитниците си, а за гарантиране на процесуалните им права е бил назначен преводач от арменски на български и обратно. Внимателният и непредубеден прочит на процесуалния документ показва, че за разлика от предходните съдебни заседания, в които жалбоподателят изрично и настоятелно е възразявал срещу участието на един или друг преводач с доводи, че говоримото от последния наречие на арменския език е неразбираемо за него, на 26. 09. 2022 год. Т. А. не е изразил несъгласие с процесуалните действия на градския съд по осигуряване на преводач и не е депозирал твърдения, че преводът, осъществен от назначената в това процесуално качество Е. К. С. е изцяло или отчасти неясен и объркващ го, поради което той (подсъдимият) не е в състояние да осмисли какви са разяснените от съда възможни варианти за процесуално развитие на делото при направената констатация за изтекла давност по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК. Наред с това касаторът не само не се е противопоставил на посоченото от упълномощения от него защитник, че той също му е разяснил последиците от евентуалното прекратяване на производството и че след това разяснение е заявил, че желае наказателното производство спрямо него да бъде прекратено, но и сам ясно и недвусмислено е потвърдил своето съгласие за прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност, защото не иска „да бъде подсъдим цял живот“. В случай, че подсъдимият и защитникът му са считали, че съдебният протокол не отразява пълно и точно направените от тях искания и други изявления или че съдържа такива, каквито те не са правили, е следвало да се възползват от възможността по чл. 312 от НПК и да инициират процедурата за поправка на протокола, което не е сторено от нито един от тях. При това положение следва да се приеме, че коментираният процесуален документ е изготвен съобразно изискванията на НПК и съдържа всички изискуеми от процесуалния закон реквизити. След като е спазен редът за изготвянето му, съгласно чл. 131 от НПК протоколът от съдебно заседание съставлява доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства, в това число и за изявленията на страните във връзка с констатацията на съда за изтичане на предвидената в закона давност за наказателно преследване. Не е допуснато претендираното от подс. Т. А. съществено нарушение на процесуалните правила, поради което атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 658/25. 10. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 2832/2021 год. по описа на Софийски градски съд. НА ОСНОВАНИЕ чл. 395а от НПК препис от настоящото

решение в превод на арменски език да се изпрати на подсъдимите.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.