Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Ж. П. Членове: ИСКРА АЛЕКСАН. Б. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията И. А. по административно дело № 9483/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Спектър М.Н.“ ЕООД с ЕИК 130381280 и със седалище и адрес на управление в София, [жк], [адрес], подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. И. К., срещу Решение № 4364 от 30.06.2023 г., постановено по адм. дело № 2701 по описа на Административния съд София-град за 2023 г.

С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е отхвърлен искът на „Спектър М.Н.“ ЕООД, предявен против Столична община, за осъждането й, да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 40 085, 86 лв., представляваща „незаплатен остатък от присъдено обезщетение“, съгласно Решение № 686/09.02.2021 г. по адм. дело № 6812/2019 г. по описа на Административния съд София-град, ведно със законната лихва за забава върху главницата на обезщетението, възлизаща на 5 389, 31 лв., считано от 09.02.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба, както и законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на задължението. Наред с това дружеството-ищец и касационен жалбоподател е осъдено да заплати на Столична община съдебни разноски в размер на 250, 00 лв.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебеното решение, навеждайки като доводи - нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Счита, че обжалваното решение е немотивирано, като първоинстанционният съд му е отказал правосъдие и е възприел невярно съдържанието на друг влязъл в сила съдебен акт – Решение № 686/09.02.2021 г. по адм. дело № 6812/2019 г. на Административния съд София-град. Изразява становище, че формираните в първоинстанционния съдебен акт изводи са абсурдни, взаимоизключващи се и противоречащи на приложимия по казуса материален закон. Иска отмяната на обжалваното решение и постановяването на съдебен акт, по съществото на спора, с който исковата му претенция бъде уважена в цялост. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс и доказателства за извършването на разноските.

Ответникът – Столична община със седалище и адрес на управление в София, ул. „Московска“ № 33, чрез упълномощен процесуален представител гл. юрк. Т. Л., оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Счита, че обжалваното решение е правилно в своето изложение по прилагане на чл. 67, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), но твърди, че същото не е достатъчно обосновано и следва да бъде допълнено с аргументи, че не се начислява ДДС при изплащане на обезщетение за отчуждаване на поземлени имоти (ПИ), за които не е предвидено застрояване и които не отговарят на легалната дефиниция за „Урегулиран поземлен имот“ (УПИ) по Закона за устройство на територията (ЗУТ). Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд преценява, че касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима.

По съществото на касационната жалба съдът приема следното: Производството пред Административния съд София-град е образувано по искова молба на „Спектър М.Н.“ ЕООД, предявена против Столична община, за осъждането й, да заплати на дружеството сумата от 45 475, 17 лв., от които сума в размер на 40 085, 86 лв., представляваща непогасена главница на присъдено обезщетение в отчуждителна процедура на негов собствен ПИ с идентификатор 68134.1369.23 и с адрес в София, район „Надежда“ на ул. „Джерман“ № 7 и сума в размер на 5 389, 31 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата на обезщетението, считано от 09.02.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба – 07.06.2022 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. Съдът е установил следната фактическа обстановка:

Кметът на Столична община издал Заповед № СОА19-РД40-76/16.05.2019 г. (л. 74-75 от гр. д. № 5947/2022 г. по описа на Софийски градски съд), за отчуждаване на ПИ, собственост на „Спектър М.Н.“ ЕООД, с проектен идентификатор 68134.1369.2197 (застроен) с площ 5 448, 00 кв. м., заедно с попадащите в него сграда с проектен идентификатор 68134.1369.2197.2 с площ 614, 00 кв. м., сграда с проектен идентификатор 68134.1369.2198.6 с площ 678, 00 кв. м., сграда с проектен идентификатор 68134.1369.2198.7 с площ 376, 00 кв. м. и сграда с проектен идентификатор 68134.1369.2197.8 с площ 92, 00 кв. м., попадащ в улична регулация и в обхвата на обект „Изграждане на пробив бул. „Рожен““ в район „Надежда“ в София, съгласно влязъл в сила ПУП на м. НПЗ „Илиянци-запад“ и определил сума на парично обезщетение за този ПИ в размер на 122 471, 04 лв. Съгласно заповедта сградите с проектни идентификатори 68134.1369.2197.2, 68134.1369.2198.6, 68134.1369.2198.7 и 68134.1369.2197.8, находящи се в ПИ – предмет на отчуждаване – представляват незаконни строежи и за тях не се дължи обезщетение, съобразно чл. 22, ал. 14 от Закона за общинската собственост (ЗОбс).

Заповедта е оспорена пред съда и с Решение № 686 от 09.02.2021 г., постановено по адм. дело № 6812/2019 г. на Административния съд София-град, по жалба на дружеството ищец и касационен жалбоподател, е изменена, като вместо обезщетение в размер на 122 471, 04 лв. за отчуждения ПИ, собственост на дружеството, е определено такова в общ размер на 605 040, 36 лв., формирано, както следва: 1. за отчуждаването на ПИ с проектен идентификатор № 68134.1369.2197 (застроен) с площ 5 448, 00 кв. м. – 283 404, 96 лв. ; 2) за настилка от бетонови плочи с площ 1 600, 00 кв. м. – 35 281, 23 лв; 3) за 5 бр. осветителни тела – 4 679, 79 лв.; 4) за 170 м. кабелно трасе с 3 бр. шахти – 4 612, 25 лв.; 5) за ограда с дължина 67 м. – 10 380, 13 лв.; 6) за вътрешно-заводски път с площ 2 175, 00 кв. м. – 2 591, 00 лв.; 7) за сграда с идентификатор № 68134.1369.2197.2 – 88 819, 00 лв.; 8) за сграда с идентификатор № 68134.1369.2197.6 – 86 074, 00 лв.; 9) за сграда с идентификатор № 68134.1369.2197.7 – 66 472, 00 лв.; 10) за двете части на сграда с идентификатор № 68134.1369.2197.8 – 22 726, 00 лв.

Във връзка с полученото на 15.04.2021 г. плащане на определеното обезщетение в размер на 605 040, 36 лв. (копие на преводно нареждане за плащане на л. 24 от гр. д. № 5947/2022 г. по описа на Софийски градски съд), на 20.04.2021 г. ищцовото дружество издало две фактури – Фактура № 0000000711/20.04.2021 г. на обща стойност 404 611, 07 лв. за освободена от ДДС доставка, съгласно чл. 45, ал. 3 ЗДДС и Фактура № 0000000712/20.04.2021 г. на обща стойност 200 429, 29 лв. (с включено ДДС) и посочено основание „авансово плащане за земя и съоръжения“ (л. 25 и л. 26, пак там).

С писмо, изх. № 004/25.06.2021 г. (л. 27, пак там) „Спектър М.Н.“ ЕООД уведомило Столична община, че счита процедурата по отчуждаване за незавършена, тъй като Общината не е изплатила на дружеството дължима сума в размер на 40 085, 86 лв., представляваща ДДС, който се дължи за земята, без прилежащите към нея сгради, и за подобренията в имота. Посочило, че писмото следва да се счита за покана за плащане на тази сума.

С писмо-отговор, изх. № СОА21-ТД26-7533-1/05.08.2021 г. на директора на дирекция „Финанси“ при Столична община и на главния счетоводител на Общината (л. 28, пак там), управителят на ищцовото дружество е уведомен, че Столична община не дължи допълнителни суми върху вече заплатеното обезщетение от 605 040, 36 лева.

През март 2022 г. ищцовото дружество издало Фактура № 0000000795/22.03.2022 г. (л. 34, пак там) на обща стойност 40 085, 86 лв. (с включено ДДС), която изпратило, в оригинал, на кмета на Столична община с писмо, вх. рег. № СОА22-ТД26-4200 от 28.03.2022 г. (л. 35, пак там). С това писмо отправило покана за плащане по фактурата. Обосновало се, че както органът по приходите, така и Административният съд София-град със свое Определение № 6093/18.08.2021 г. по адм. дело № 6812/2019 г. са категорични, че Столична община дължи ДДС върху земята (без частта, прилежаща към отчуждените сгради) и върху други отчуждени подобрения.

В отговор, зам.-кметът на Столична община, с писмо, изх. № СОА-22-ТД26-4200-1 от 07.04.2022 г. (л. 36, пак там) се позовал на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС, съгласно която когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. Уведомил ищцовото дружество, че за конкретния казус е информиран отдел „Правна координация“ при Столична община, като административната преписка му е изпратена с искане за становище - дължими ли са суми от Столична община по сделката извън уговореното със заповедта за отчуждаване и Решение № 686/09.02.2021 г. по адм. дело № 6812/2019 г. на Административния съд София-град. Посочил, че дружеството ще бъде своевременно уведомено след получаване на отговор. Върнал му изпратената в оригинал Фактура № 0000000795/22.03.2022 г.

С Определение № 6093/18.08.2021 г. по адм. дело № 6812/2019 г. по описа на Административния съд София-град (л. 29, пак там) е оставена без разглеждане молба от 17.08.2021 г., подадена от „Спектър М.Н.“ ЕООД, за тълкуване на Решение № 686/09.02.2021 г., постановено по същото дело. В това определение е прието, че определеното с Решение № 686/09.02.2021 г. обезщетение в размер на 605 040, 36 лв. е сума, за която съдът не сочи, че включва и начислено ДДС, „/т. е. това е сума без начислено върху нея ДДС/.“

При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че предявените от ищцовото дружество искови претенции са допустими, но неоснователни. Преценил е, че вредите се претендират от неправомерно бездействие на органи на Столична община, изразяващо се в непълното изпълнение на задължението за изплащане на дължимото парично обезщетение за отчужден имот, определено с изменената с Решение № 686/09.02.2021 г. по адм. дело № 6812/2019 г. на Административния съд София-град Заповед № СОА19-РД40-76/16.05.2019 г. на кмета на Столична община. Счел, че ответникът по иска и по касация е заплатил на ищеца определения със съдебното решение окончателен размер на обезщетението от 605 040, 36 лв. Приел, че липсва издаден административен акт, по силата на който Общината да дължи на ищеца конкретна сума за платения и претендиран от ищеца ДДС, респ. не е налице бездействие да се изпълни административен акт. Посочил е, че липсва решение по чл. 256 АПК, с което ответникът да е осъден да заплати претендираната сума. Позовал се е на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС. Посочил е, че в заповедта за отчуждаване и в Решение № 686/09.02.2021 г. по адм. дело № 6812/2019 г. на Административния съд София-град не е посочено изрично, че върху определеното обезщетение се дължи отделно и ДДС. Формирал е извод, че евентуално дължимият данък е включен в определения от Административния съд София-град размер на обезщетението по отчуждителната процедура на собствения на дружеството ПИ и не следва да се начислява допълнително, доколкото същият е платен заедно с плащането на сумата на обезщетението от 605 040, 36 лв. Приел е че, ако ищцовото дружество дължи ДДС върху сумата на обезщетението, това е следвало да бъде съобразено при определянето на същото, като въпросът за дължимостта на това ДДС от страна на „Спектър М.Н.“ ЕООД следва да се реши в друго съдебно производство. Отхвърлил предявените от дружеството против Столична община искови претенции, тъй като преценил, че, в случая, не се установява незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица на Столична община да изплатят на ищеца сумата от 40 085, 86 лв., представляваща „незаплатен остатък от присъдено обезщетение“. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав, в изпълнение на задължението си по чл.218, ал.2 АПК преценява обжалваното решение на административния съд като недопустимо. Съдът е разгледал непредявен иск по чл.1 ЗОДОВ.

В исковата молба, ищецът твърди, че ответникът не му е изплатил изцяло размера на определеното обезщетение за отчуждаването на част от собствения му имот и иска изплащане на оставащата разлика. В обстоятелствената част на исковата молба се говори за "непогасена главница" от 40 085,86 лева и обезщетение за забава върху нея, за недовършена процедура по отчуждаване, поради наличието само на частично плащане на дължимото обезщетение, за непогасени задължения от общината към ищеца, представляващи непогасен остатък от присъдено обезщетение, за частично изпълнение на влязло в сила съдебно решение, за изискуема сума на обезщетението. Петитумът на исковата молба е - да се осъди Столична община да заплати на ищеца 40085,86 лв. - главница, представляваща незаплатен остатък от присъденото обезщетение съгласно Решение № 686 от 09.02.2021г., постановено по адм. д.№ 6812/2019г. по описа на АССГ, Второ отделение, 39 състав, за което е издадена фактура № 795/22.03.2022г., както и 5 389,31 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за посочен в исковата молба период.

Административният съд е квалифицирал иска като такъв с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ. Съдът е дал тази правна квалификация на иска, съобразявайки се с Определение № 6/16.03.2023г., постановено по дело смесен състав №14/23г., който е разрешил спора за подсъдност на исковете, предявени с исковата молба на "Спектър М.Н" ЕООД между Софийски градски съд /в който исковата молба е подадена/ и Административния съд София-град, /на който е изпратена и който е повдигнал препирнята за подсъдност/. В това определение, петчленният смесен състав е преценил, че компетентен да разгледа спора е АССГ, тъй като предявеният главен иск е с пр. осн. чл.1 от ЗОДОВ - за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от бездействие на административен орган при изпълнение на административна дейност.

Административният съд е възприел тази правна квалификация като задължителна за него. Въпреки възприетата квалификацията обаче, с диспозитива на решението си, административният съдът е отхвърлил иск за заплащане на сума, представляваща незаплатена част от дължимото се обезщетение за отчуждаване на имот. Тоест, налице е разминаване между мотивите на съдебното решение и диспозитива, тъй като съдът е изложил мотиви по фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ, но е отхвърлил иск за осъждане за плащане на възникнало парично задължение. От друга страна, както основателно се твърди в касационната жалба мотивите, изложени от съда са противоречиви. Освен, че не става ясно, по какъв иск съдът се е произнесъл, не става ясна и действителната воля на съда, защо претенцията на ищеца е неоснователна - дали защото е налице хипотезата на чл.67, ал.2 ЗДДС, дали защото Столична община не дължи ДДС върху обезщетението за отчуждения терен / извън прилежащата част на сградите/, дали защото друг е редът за уреждане на спора относно дължимостта на ДДС върху една част от обезщетението за част от отчуждения имот.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява вкл. и въз основа на данните, събрани по делото, които смесеният съдебен състав на ВКС и ВАС не e могъл да има предвид при постановяване на определението, че правната квалификация на иска не е по чл.1 ЗОДОВ. Става ясно от исковата молба и от данните по делото, че ищецът е предявил пряк иск срещу Столична община, с който иска осъждането й, за плащане на неизплатен остатък от обезщетение за отчужден от ответника имот, присъдено с Решение № 686 от 09.02.21г. постановено по адм. д.№ 6812/19г. по описа на АССГ, както и обезщетение за забава върху неизплатения остатък.

Така предявеният осъдителен иск срещу Столична община не е преценен от административния съд относно неговата допустимост. Вярно е, че възникналото правоотношение между "Спектър М.Н"ЕООД и Столична община по повод на заповедта за отчуждаване на имота е административно, тъй като с властнически акт на публичен орган се отчуждава частна собственост и се определя обезщетение. Това административно правоотношение е приключило с влизане в сила на съдебното решение, с което обезщетението е определено окончателно като размер. От там насетне правоотношението между "Спектър М.Н" ЕООД и Столична община е такова между кредитор и длъжник за парично вземане. "Спектър М.Н" ЕООД има частно парично вземане срещу Столична община, установено с решение на административния съд, което следва да се изпълни по реда на ГПК - чл.268, т.2 АПК вр. с чл.269, ал.2 АПК.

От данните по делото не следва, ищецът да е образувал изпълнително производство по реда на ГПК пред съдебен изпълнител за определената сума на обезщетението. Напротив, както се посочи по-горе, сумата на обезщетението в размер на 605 040,36 лева, определена с влязлото в сила съдебно решение е изплатена изцяло от Столична община на "Спектър М.Н."ЕООД на 15.04.2021 година.

От изразените становища по делото следва, че спорът между страните е по въпроса - дължи ли общината сума над определената със съдебното решение и вече изплатена на собственика на отчуждения имот, която представлява начислен и внесен от ищеца данък добавена стойност върху частта на обезщетението, касаеща част от отчуждените активи на дружеството. Тоест, от твърденията на ищеца и възраженията на ответника, следва, че ищецът, като данъчнозадължено лице по ЗДДС е изпълнил задължението си по ЗДДС, да начисли и внесе в бюджета ДДС върху сумата на обезщетението за отчуждената незастроена част от поземления имот, но не е получил плащане за начисления данък от Столична община, която придобива имота, тъй като последната възразява по дължимостта му. Този спор между страните, не може да се разреши по реда на чл.1 ЗОДОВ. При липсата на друг ред, евентуално приложимият за разрешаването му, би бил предявяването на иск по чл.59 от Закона за задълженията и договорите.

Наред с допуснатите от административния съд съществени съдопроизводствени нарушения при постановяване на решението си, като е разгледал и се е произнесъл по един непредявен иск, административният съд е постановил недопустимо решение. Касационната инстанция следва да съобрази решението си с по-тежкия порок на обжалваното решението, което следва да се обезсили и върне делото на друг състав на АССГ за ново разглеждане, което следва да започне от указание към ищеца за уточняване на исковата си претенция. След уточнението съдът следва да квалифицира иска и прецени, на първо място, компетентността си за произнасяне по иска. В зависимост от тази своя преценка, той или следва да изпрати иска за разглеждане на компетентния съд, или при положителна преценка за своята компетентност, да прецени, доколко предявеният иск е предвиден и в този смисъл допустим от АПК или Закона за общинската собственост.

Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.3 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 4364 от 30.06.2023 г., постановено по адм. дело № 2701 по описа на Административния съд София-град за 2023 година. ВРЪЩА делото на друг състав на Административния съд София-град за ново разглеждане.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. А. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА