Публикувано:

ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ПО ДЕЛАТА ЗЗД НЕЗАКОННА ТЪРГОВИЯ - ЧЛ. 233 НК

Чл. 233 (отм.) НК

Незаконната търговия нанася вреди на народното стопанство, на правилното функциониране на вътрешната търговия и на интересите на гражданите. Това налага съдилищата и другите правозащитни органи да водят ефикасна борба с този вид престъпления.

Обобщаването на съдебната практика по делата за незаконна търговия показва, че в основни линии съдилищата спазват указанията на ВС по приложението на закона и са повишили качеството на разглеждането на тези дела.

Поради изменението на чл. 233 НК и неправилно тълкуване на закона в някои случаи се допускат грешки в квалификацията на деянието, при отнемане предмета на престъплението или полученото от него, при определяне на наказанията и др., които снижават ефективността на борбата с тези престъпления.

С цел да се отстранят грешките и противоречията, да се създаде единство в съдебната практика и се засили ролята на съда в борбата с незаконната търговия Пленумът на ВС намира за необходимо да даде някои разяснения и ръководни указания за правилното прилагане на чл. 233 НК.

I. За предмета на престъплението

1. Предмет на престъплението, както е посочено в чл. 233 НК, могат да бъдат селскостопански произведения и други стоки.

Селскостопански произведения са продуктите на държавното, кооперативното или лично растениевъдство и животновъдство.

Други стоки по смисъла на чл. 233 НК са: стоките, които служат за задоволяване потребностите на гражданите и имат разменна стойност и цена, независимо дали се продават в магазините на вътрешната търговия, от производители, закупените в чужбина стоки и др.

Предмет на незаконна търговия могат да бъдат и вещите, притежаването на които е забранено - оръжие, боеприпаси, наркотици и др.

2. Купени с цел за преработка селскостопански произведения или други стоки, продавани след преработката им, не са предмет на престъпление по чл. 233 НК.

Под преработване се разбира такова изменение на стоката, при което след влагането на допълнителен труд се променят нейните същност, вид и предназначение и се получава друга качествено различна стока или само се променя съществено нейната потребителна стойност. Примери за такова преработване са изработването на кошници от върбови пръчки, на четки от свинска четина, угояване на добитък и др.

3. Не са предмет на незаконна търговия закупените с договор или без договор животни от производител с цел да бъдат угоени в личното стопанство на купувача и след това продадени на АПК, на кооперация или на граждани. В тези случаи се има предвид правомерна стопанска дейност, насочена към по-нататъшно усъвършенствуване на системата за самозадоволяване на населението с месо, мляко, яйца, риба, плодове, зеленчуци и др.

Когато обаче животните са купени с цел за продажба без намерение за действително угояване, а да се върши незаконна търговия, но не са продадени поради липса на купувачи и по тази причина са хранени известно време, същите са предмет на незаконна търговия. В случая пряко преследваната цел не е да се угояват животните и по такъв начин да се развива полезна селскостопанска дейност, а само да се печели от незаконната търговска сделка.

II. За изпълнителното деяние

1. Изпълнителното деяние се изразява в купуване с цел за продажба без съответно разрешение на селскостопански произведения или други стоки или продажба на купени с такава цел стоки или селскостопански произведения. Законодателят е обявил за престъпление поотделно както закупуването без съответно разрешение с цел за продажба, така и продажбата без такова разрешение на селскостопански произведения или други стоки, закупени с такава цел. Самото закупуване на селскостопанските произведения и другите стоки с цел продажба според закона разкрива достатъчно висока степен на обществена опасност, за да се търси наказателна отговорност. Законът третира тази дейност не като опит, а като довършено престъпление, независимо дали след това продажбата е започнала, завършена или осуетена, защото престъплението вече е извършено с покупката.

2. Престъплението по чл. 233 НК както в случая на покупка на стоките с цел за продажба, така и в случаите на продажба на купените с тази цел стоки е едноактно. Покупката и продажбата са алтернативни форми за изпълнително деяние. Съставът на чл. 233 НК изключва наличието на съвкупност между престъпно купуване и продаване на една и съща стока. Когато деецът купи определена стока и след това я продаде, осъществява с двете деяния едно престъпление, което има за предмет една и съща стока, стойността на която се взема само веднъж.

3. Престъпление по чл. 233 НК е налице тогава, когато се купуват стоки от обществени магазини по съответните държавни цени на дребно, а се продават на граждани, както и когато се купуват стоки от производител, а се продават на обществени организации.

4. Непозволена сделка, която се обхваща от състава на незаконната търговия, има и тогава, когато без съответно разрешение се купуват селскостопански произведения с цел да бъдат продадени на пълномощници на обществени предприятия. В случая не се касае за договор за поръчка, пълномощие или комисионен договор, а за общественоопасно деяние, наказуемо по чл. 233 НК.

5. Опитът при престъплението по чл. 233 НК е възможен. Такъв е налице, когато деецът е купувач, ако например е постигнато съгласие относно количеството, качеството и покупната цена на родово определени вещи, преди още те да са индивидуализирани, при устно договаряне, когато законът изисква писмена форма за действителността на сделката, сключването на предварителен договор, за който се изисква нотариално заверена форма, заплатено е капаро и др. Когато деецът участвува само в продажбата на купени без съответно разрешение селскостопански произведения или други стоки с цел за продажба, опит има при посочените обстоятелства и при излагане стоките за продажба.

III. Субект на престъплението.

Субект на престъплението по чл. 233 НК може да бъде всяко наказателно-отговорно лице, което няма съответно разрешение за извършване на търговска дейност. Разрешение за извършване на търговия на дребно се дава на граждани само за стоки от определен вид (групи стоки) и в определено населено място от общинския или районния народен съвет съобразно нуждата от съответни търговци. Следователно субект на престъплението могат да бъдат и лица, които имат съответно разрешение, но извършват търговска дейност извън района, за който същото им е дадено. Например незаконна ще бъде търговската дейност, която се осъществява на местни панаири или сборове без съответно разрешение на народния съвет в окръга, на чиято територия се провежда панаирът или сборът.

Стоките, за които се отнася даденото позволително, трябва да бъдат ликвидирани в определения срок или да се иска продължаване на срока на позволителното. В случай, че същите не могат да бъдат продадени в срока, за който е издадено позволителното, или в дадения допълнителен или ликвидационен срок, лицето може да извърши с тях както фактически действия - да ги задържи за себе си, да ги ползува лично и т. н., така и правни действия - да ги подарява, да ги дава с разрешение на народния съвет на други търговци, извършващи разрешена търговия на дребно, за продажба на консигнация и др. Той не може лично да извършва с тях само търговска дейност, без да има съответно позволително.

Аналогично е разрешението и в случаите на отнемане на даденото позволително или на неподновяване на същото.

IV. Субективна страна на деянието

1. Престъплението по чл. 233 НК е умишлено. Извършването му е възможно само при пряк умисъл, тъй като законът изисква специална цел за продаване на купените стоки. Целта трябва да е налице към момента на покупката.

Когато едно лице участвува само в продажбата, то трябва да съзнава, че стоките са купени от другиго без съответното разрешение и с цел за продажба.

2. Получаването на печалбата не е необходим елемент от състава на престъплението по чл. 233 НК. Престъпление има и тогава, когато стоката се продава и на по-ниска цена от цената, за която е купена. Извършителят на престъпното деяние по този текст от закона се наказва не затова, че е реализирал незаконна печалба, а защото без съответно разрешение извършва забранена сделка и с това нарушава режима на вътрешната търговия.

3. Когато по сключен договор за поръчка (чл. 282-292 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) се купуват селскостопански произведения и други стоки за личните нужди на друго лице, независимо от това, с какви средства се плаща, не е налице незаконна търговия, защото липсва специалната цел закупените стоки да се използуват за продажба. За да бъде елемент от състава на незаконната търговия, покупката трябва да бъде извършена от дееца с намерение за по-нататъшна продажба, а не с оглед използуването на купената стока за лични нужди, за преработка, за подаръци и т. н. Когато обаче лицето, което купува стоката, знае, че този, за който се купува, ще я препродаде, то осъществява състава на престъплението по чл. 233 НК.

4. Не е налице субективният елемент от състава на незаконната търговия, когато производител продава свои произведения или когато лицето е закупило известни стоки за себе си или с друга цел без намерение за продажба и след това поради преминаване на нуждата или по други причини ги продава.

5. Субективният елемент от състава на чл. 233 НК не е налице в случаите на купуване на стоки с цел да бъдат заменени или подарени. В тези случаи покупката на стоките се извършва не със специалната цел за продажба, която изрично е посочена в чл. 233 НК. Целта за продажба е налице тогава, когато стоките се купуват, за да се продадат на лице, което ги купува, за да ги замени или подари.

V. Квалифицирани състави на престъплението - чл. 233, ал. 2 НК

1. В съдебната практика съществуват различия при определяне на понятието "голяма стойност" на предмета на престъплението по чл. 233 НК. Някои съдилища изхождат само от стойността на предмета на престъплението, а други - от количеството, бройките или теглото на стоките.

Голямата стойност като квалифициращ признак на престъплението по чл. 233, ал. 2, предложение първо НК се определя само от паричната равностойност на предмета на незаконната търговия. Критерият за определяне на понятието "голяма стойност" е еднакъв с критерия за определяне на понятието "големи размери".

2. Повторност по чл. 233, ал. 2, предложение второ НК е налице, когато деецът е извършил престъплението при условията на чл. 28 НК след като вече е осъждан с влязла в сила присъда за друго престъпление по чл. 233 НК.

VI. Маловажен случай по чл. 233, ал. 3 НК.

В съдебната практика нееднакво се решава въпросът, кога е налице маловажен случай по чл. 233, ал. 3 НК. За правилното му решаване трябва да се съобразява разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК. Маловажността на случая се определя с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства. От значение са и видът или дефицитността на стоката, паричната й стойност, количеството на купените или на продадените стоки, броят на сделките, размерът на получената облага, личността на виновния, трудовата му заетост, материалната нужда, подбудите, мотивите и другите смекчаващи обстоятелства.

VII. Относно прилагането на чл. 233, ал. 4 НК

1. Съгласно чл. 233, ал. 4 НК купените с цел за продажба стоки се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност по съответни държавни цени на дребно. Отнемането не е наказание по смисъла на Наказателния кодекс, тъй като не е предвидено в чл. 37 НК и за него не се прилагат правилата за определяне на наказанието.

2. В съдилищата няма единна практика по въпроса, може ли съдът, който разглежда наказателно дело за незаконна търговия, да отнеме предмета на престъплението от всяко лице, в което се намира, независимо дали е подсъдим по делото или не.

Разпоредбата на чл. 233, ал. 4 НК е конкретно приложение на принципа, залегнал в чл. 53, ал. 1, б. "б" НК. За да се отнеме предметът на престъплението по чл. 233, ал. 4 НК, е необходимо същият да принадлежи на дееца, а не на друго лице. С покупката деецът е станал собственик и затова стоките следва да се отнемат, ако са налице.

При покупка на стоки, които не могат да бъдат притежание на граждани, както и на стоки - социалистическа собственост, които са основни средства на социалистически организации, освен ако е спазен редът, установен в Наредбата за държавните имоти и Правилника за икономическия механизъм, правилото на чл. 78, ал. 1 от Закона за собствеността относно придобиването на движима вещ чрез добросъвестно владение не намира приложение, така както е разяснено в т. 9 на Постановление № 8 от 1979 г. на Пленума на ВС. Те се отнемат от този, в когото се намират.

3. Когато собствеността на движима вещ, предмет на незаконната търговия, притежаването на която не е забранено, е преминала възмездно в купувач, който е трето добросъвестно лице, сделката е действителна, а не нищожна. Добросъвестният купувач е купил стоката от собственик и я е придобил на законно основание. В този случай е налице отчуждаване по смисъла на чл. 233, ал. 4 НК, защото сделката, преценена с оглед правилата на гражданските закони е допустима и е прехвърлила правото на собственост от дееца на третото добросъвестно лице - страна по сделката, което не е участвувало в престъплението. Ето защо само продавачът, който е извършил престъплението, се осъжда да заплати в полза на държавата равностойността на стоките.

4. Различна е практиката на съдилищата при прилагането на чл. 233, ал. 4 НК в случаите на покупка с цел за продажба и продажба на купени с такава цел стоки, поставени под валутен контрол. Отнемането се извършва или на основание чл. 233, ал. 4 НК или на основание чл. 250, ал. 4 НК, а в някои случаи на двете основания. Законосъобразна е практиката на тези съдилища, които извършват отнемането на двете основания. Когато се купуват с цел за продажба и се продават купени с тази цел стоки, поставени под валутен контрол, едновременно се осъществяват в идеална съвкупност престъпленията по чл. 233 НК и чл. 250 НК. В тези случаи предметът на престъплението е един, затова следва да се отнеме в полза на държавата само веднъж, но на две основания - чл. 233, ал. 4 и чл. 250, ал. 4 НК.

5. В случаите, когато деецът е продал част от закупените с цел за продажба стоки, а другата част не е успял да продаде поради разкриване на престъпната му дейност, непродадените стоки се отнемат в полза на държавата и се присъжда равностойността само на продадените стоки.

6. В съдебната практика се дават противоречиви разрешения при прилагането на чл. 233, ал. 4 НК в случай, когато една и съща стока е била предмет на няколко покупко-продажби, извършени последователно от едно или няколко лица. В този случай отнемането на стоката или присъждането на нейната равностойност следва да стане само веднъж, а не колкото са отделните сделки, защото предметът на всички сделки е един и същ. Участвуващите подсъдими в престъплението по чл. 233 НК като съучастници следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно равностойността на стоката, като отговорността им се ограничава до размера на тяхното участие в престъплението. Солидарната отговорност произтича от извършеното престъпление и намира правното си основание в чл. 53 ЗЗД и чл. 121, ал. 1 ЗЗД.

7. В някои случаи съдилищата определят равностойността на липсващите или отчуждените стоки към момента на разглеждането на делото и постановяването на присъдата. Тази практика противоречи на закона. Правилно е определянето на равностойността им да стане към момента на извършване на престъплението, и то в състоянието, в което същите са били към този момент, защото тогава е нарушен режимът на вътрешната търговия.

8. Нееднакво се решава от съдилищата въпросът за отнемането на предмета на престъплението, когато стоките са обезценени или са станали негодни. При обезценяване на стоките същите се отнемат в полза на държавата и се присъжда разликата между стойността им по време на извършване на престъплението и на отнемането. Ако стоките са станали негодни, каквито са били към момента на отнемането им, се присъжда само тяхната равностойност към момента на покупката.

9. Равностойността на липсващите или отчуждени стоки се присъжда в полза на държавата по държавни цени на дребно, а не по цената, за която са закупени или продадени. Това са единните държавни цени за продажба на населението. Обстоятелствата на каква цена са закупени и продадени стоките и по какви причини липсват, са без значение за определяне на тяхната равностойност.

Някои съдилища допускат грешки при определяне на стойността на стоките, предмет на незаконна търговия, когато няма нормативно определени цени на дребно, като ги определят по заключения на вещи лица. За избягване на такива грешки трябва да се спазва съдебната практика на ВС, утвърдена с тълкувателно решение № 16/80 г. на ОСНК на ВС, съобразно което цените на стоките по наказателни и следствени дела от общ характер се определят само по административен ред от компетентните държавни органи по цените, а не със заключения на експерти.

10. Придобитото въз основа на незаконната търговска сделка поради продажба на по-високи цени от единните държавни цени на дребно, получено над равностойността на предмета на престъплението, следва да се отнеме в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 2, б. "б" НК, а не по реда на чл. 34 ЗЗД. И в този случай, когато придобитото липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност.

VIII. Съвкупност от престъпления по чл. 233 НК и други престъпления

1. Длъжностно лице от социалистическа организация за търговска дейност, когато купува с цел да продаде или продава купени с тази цел стоки не в кръга на правата и задълженията му, действувайки като частно лице и без съответно разрешение купи стоки от други лица, извършва престъпление по чл. 233 НК. Ако длъжностното лице е нарушило службата си или е използувало своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, като примерно се е снабдило с дефицитни стоки, които е препродало, извършва и престъпление по служба - чл. 282 НК и чл. 283 НК, в съвкупност с незаконната търговия.

2. Когато производител, сключил договор с АПК или с кооперация за угояване на животни, изпълнява договорните си задължения посредством извършване на незаконна търговия, като предава животни, закупени с цел за продажба, без да ги е угоявал и в същото време въз основа на документи с невярно съдържание получава договорените парични и натурални премии от фураж по цените на заготвител или по цени на едро, увеличени с надценката за пласментноснабдителна и търговска дейност, извършва в реална съвкупност престъпление по чл. 233 НК и чл. 212 НК.

3. Когато лицето купува с цел да продава стоки, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез кражба, грабеж, присвояване и др. на обществено имущество, осъществява в съвкупност две престъпления - по чл. 233 НК и чл. 215 НК, и по чл. 233 НК и чл. 266 НК, ако деянието укривателство се отнася до стоки лична собственост.

4. При продажба по цена над определената на купена с цел за продажба стока е налице престъпление по чл. 233 НК в реална съвкупност с престъпление по чл. 225 НК.

5. При продажба на купена с тази цел стока от продавач без позволително, който измами купувача при тегленето или меренето на стоките или си служи с неверни мерки и теглилки, извършва в реална съвкупност престъпления по чл. 233 НК и чл. 232 НК.

IХ. Наказателна практика по определяне на наказанията

1. Някои съдилища все още подценяват степента на обществената опасност на престъпленията по чл. 233 НК. Не всякога се спазват принципите за индивидуализация на наказанието, в резултат на което има случаи на налагане на неоправдано занижени наказания на лица, извършили многократно незаконна търговия със стоки, които имат голяма стойност, или на лица, осъждани вече за такова или за други престъпления. Има и случаи на неправилно прилагане на чл. 66 НК, което снижава общопредупредителното и възпитателно въздействие на наказанието. Налагат се и явно завишени наказания на лица, извършили незаконна търговия за първи път, със стока в неголям размер, а в изолирани случаи се налагат наказания лишаване от свобода на лица, които могат да бъдат поправени и превъзпитани и без да бъдат изолирани от обществото.

Съдилищата не винаги правилно оценяват обществената опасност на незаконната търговия, свързана с извършване на престъпления по чл. 225 НК и чл. 250 НК, като налагат явно занижени наказания.

При обобщаването се констатираха случаи на неправилно прилагане на чл. 78-а НК и освобождаване от наказателна отговорност, макар че не са налице условията за това.

2. Някои съдилища прилагат неправилно закона, като квалифицират по чл. 233 НК деянията на длъжностни лица, които след присвояване на връчени в това им качество и поверени им за пазене и управление стоки продават същите. Такива лица не осъществяват от обективна и субективна страна състава на незаконната търговия, защото стоките не са купени с цел да бъдат продадени без съответно разрешение. Не е налице нито прекият умисъл, нито специалната цел за извършване на незаконна търговия.

В много случаи съдилищата не посочват в диспозитива на присъдата си стойността на предмета на престъплението. Това е необходимо за разграничаване на основния състав на чл. 233, ал. 1 НК от квалифицирания по чл. 233, ал. 2, предложение първо НК, когато стоките имат голяма стойност, и от маловажния случай по чл. 233, ал. 3 НК.

Някои съдилища неправилно отнемат стоките на основание чл. 53, ал. 2, б. "б" НК. Предметът на незаконната търговия се отнема на основание чл. 233, ал. 4 НК, а придобитото от дееца над предмета на престъплението се отнема на основание чл. 53, ал. 2, б. "б" НК. Срещат се и случаи на смесване на отнемането с конфискацията, като предметът на престъплението се конфискува, вместо да се отнеме в полза на държавата.

Някои съдилища присъждат в полза на държавата цялата равностойност на предмета на престъплението, макар и част от него да е иззета от надлежните органи. В полза на държавата следва да се присъди само равностойността на стоките, които липсват или са отчуждени, а иззетите стоки подлежат на отнемане в полза на държавата.

Обобщаването на съдебната практика показва, че по делата за незаконна търговия съдилищата не всякога постановяват отнемане в полза на държавата на купените с цел за продаване стоки по неправилните съображения, че същите "са отнети" от органите на МВР чрез изземането им при разкриване на престъплението. Тези процесуални действия не освобождават съдилищата от прилагането на чл. 233, ал. 4 НК, тъй като изземването не превръща стоката в държавна собственост. Това става само с присъдата на съда.

В отделни случаи при съвкупност от няколко престъпления - по чл. 225 НК, чл. 232 НК и чл. 233 НК, някои съдилища, след като определят общо наказание, не прилагат чл. 233, ал. 4 НК, защото неправилно считат, че същото поглъща и отнемането. В тези случаи отнемането в полза на държавата трябва да се приложи наред с определеното по реда на чл. 23 НК най-тежко наказание независимо дали това е наказанието по чл. 233 НК или за друго престъпление от съвкупността.

Съдилищата не всякога събират доказателства за продажната стойност на стоките и не отнемат в полза на държавата получената печалба в резултат на незаконната търговия съгласно чл. 53, ал. 2, б. "б" НК.

3. Някои съдилища не отделят необходимото внимание на качеството на предварителното разследване по делата за незаконна търговия и сами не вземат мерки за всестранното, пълно и обективно разследване на обстоятелствата по извършеното престъпление. В разпоредителното заседание за предаване обвиняемия на съд не всякога се проверява дали са установени в пълнота всички обстоятелства по извършеното престъпление и дали са привлечени всички участници в престъплението, в това число и лицата, съдействували за извършването на незаконната търговия. В случаите, когато деецът е извършил наред с незаконната търговия и друго престъпление - по чл. 215 НК, чл. 225 НК, чл. 232 НК, чл. 250 НК, чл. 260 и др. НК, не правят необходимото за предявяване на подсъдимия обвинение и за това престъпление. При липса на надлежни доказателства за стойността на предмета на престъплението не събират необходимите доказателства, а в нарушение на закона приемат за стойност на предмета на престъплението покупната или продажната цена на стоките. В нередки случаи не изясняват в пълнота източниците и конкретните способи за извършване на незаконната търговия и за придобиването на предмета на същата.

В случаите, в които пропуските на предварителното разследване не могат да бъдат отстранени в съдебно заседание, съдилищата не винаги изпълняват задължението си за връщане на делата за допълнително разследване.

Х. Превантивна дейност на съдилищата

При разглеждането на делата за незаконна търговия съдилищата не изследват достатъчно причините и условията за извършването на незаконна търговия и не вземат необходимите мерки за предотвратяването й. При установяване на недостатъци и пропуски в работата на държавните, кооперативните и обществените предприятия по производството и реализацията на стоките, създаващи условия за покупка с цел за продажба на по-висока цена, не сигнализират ръководителите на същите със сигнални определения. Не сигнализират и надлежните административни органи за санкциониране по административен ред на извършителите на нарушения на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол, констатирани при разглеждане на делата за незаконна търговия, поради което много извършители на такива административни нарушения остават ненаказани. Някои съдилища, разгледали по няколко дела за незаконна търговия със стоки от един и същ вид, не са сигнализирали надлежните административни органи за ограничаване на такава дейност.

ХI. Поради изменение на чл. 233 НК с това постановление се дават тълкувания по въпросите, разрешени с т. 2, 3 и 4 на раздел II от Постановление № 7 от 1976 г. на Пленума на ВС, затова същото следва да бъде отменено в тази част.

По горните съображения и на основание чл. 58, т. 1 и 2 от ЗУС, Пленумът на ВС

ПОСТАНОВИ:

I. За предмета на престъплението:

1. Предмет на незаконната търговия по чл. 233 НК са всички селскостопански произведения, както и всички други стоки, които имат разменна стойност и цена и служат за задоволяване потребностите на гражданите.

2. Не са предмет на престъплението селскостопанските произведения и другите стоки, които са купени с цел за преработка и са продадени след влагането на допълнителен труд, чрез който съществено са променени техните същност, предназначение и потребителна стойност.

3. Не са предмет на незаконна търговия и закупените по договор или без договор животни от производител с цел да бъдат угоени в личното стопанство на купувача и след това са продадени на обществени изкупвателни организации или на граждани.

II. За изпълнителното деяние:

1. Изпълнителното деяние се изразява в две форми:

а) в купуване без съответно разрешение на селскостопански произведения или други стоки с цел за продажба;

б) в продажба на купени със същата цел такива стоки.

2. При двете форми на изпълнително деяние престъплението е едноактно. Когато деецът купи стока и след това я продаде, осъществява с двете деяния едно престъпление, което има за предмет една и съща стока, стойността на която се взема само веднъж при определяне паричната равностойност на предмета на престъплението.

3. Деянието е съставомерно по чл. 233 НК и когато се купуват стоки от обществени магазини и се продават на граждани, както и когато се купуват стоки от производител и се продават на обществени организации.

4. Незаконна търговия има и тогава, когато без съответно разрешение се купуват селскостопански произведения или други стоки, за да бъдат продадени на пълномощници на обществени организации и предприятия.

5. Опит към престъпление по чл. 233 НК е възможен при двете форми - покупка и продажба.

III. За субекта на престъплението

Субект на престъплението по чл. 233 НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което без съответно разрешение извършва търговска дейност.

Субект на престъплението е и това лице, което има съответно разрешение, но извършва търговска дейност извън определеното населено място или със стоки, непосочени в разрешението.

IV. Субективна страна на деянието

1. Престъплението по чл. 233 НК е умишлено. Извършването му е възможно само при пряк умисъл.

За осъществяване на престъплението е необходима и специалната цел закупуване и продаване на купените стоки. 2. Получаването на печалба не е необходим елемент от състава на престъплението по чл. 233 НК.

3. Когато по сключен договор за поръчка (чл. 292 ЗЗД) се купуват селскостопански произведения и други стоки за личните нужди на друго лице независимо от това, с какви средства се плаща, не е налице незаконна търговия.

4. Няма умисъл за незаконна търговия, когато производител продава свои произведения или когато деецът е закупил известни стоки за себе си или с друга цел без намерение за продажба и след това поради преминаване на нуждата или по други причини ги продава.

5. Не е налице субективният елемент от състава на чл. 233 НК и в случаите на купуване на стоки с цел да бъдат подарени или заменени.

V. Квалифицирани състави на престъплението по чл. 233, ал. 2 НК

1. Голямата стойност като обективен белег, квалифициращ престъплението по чл. 233, ал. 2, предложение първо НК се определя само от паричната равностойност на предмета на незаконната търговия.

2. "повторно" по смисъла на чл. 233, ал. 2, предложение второ НК е престъплението, извършено, след като деецът вече е осъден с влязла в сила присъда за друго престъпление по чл. 233 НК.

VI. За маловажния случай по чл. 233, ал. 3 НК

Деянието е маловажен случай по чл. 233, ал. 3 НК, когато са налице условията по чл. 93, т. 9 НК.

VII. Относно прилагането на чл. 233, ал. 4 НК

1. Отнемането по чл. 233, ал. 4 НК не е наказание по смисъла на чл. 37 НК и за него не се прилагат правилата за определяне на наказание.

2. За да се отнеме предметът на престъплението по чл. 233, ал. 4 НК, е необходимо същият да принадлежи на дееца, а не на друго лице.

3. Когато собствеността на движима вещ, предмет на незаконна търговия, притежаването на която не е забранено, е преминала възмездно в купувач, който е трето добросъвестно лице, има отчуждаване по смисъла на чл. 233, ал. 4 НК.

4. При съвкупност на незаконна търговия и валутно престъпление по чл. 250 НК предметът на престъплението се отнема в полза на държавата само веднъж, но на две основания чл. 233, ал. 4 и чл. 250, ал. 4 НК.

5. В случаите, когато деецът е продал част от закупените с цел за продаване стоки, а другата част не е успял да продаде, непродадените стоки се отнемат в полза на държавата, а на продадените се присъжда тяхната равностойност.

6. Когато една и съща стока е предмет на няколко покупко-продажби, извършени последователно от едно или няколко лица, отнемането на стоката или присъждането на нейната равностойност следва да стане веднъж.

7. Равностойността на стоките, които липсват или са отчуждени, се определя към момента на извършване на незаконната търговия.

8. Обезценените стоки се отнемат в полза на държавата и се присъжда разликата между стойността им по време на извършване на престъплението и на отнемането.

9. Когато стоките липсват или са отчуждени, следва да се присъди в полза на държавата тяхната равностойност по държавни цени на дребно, а не по други цени покупната или продажната.

Цените на стоките, предмет на незаконна търговия, се определят само по административен ред от компетентните държавни органи по цените, а не със заключения на експерти, така както е съдебната практика на Върховния съд, утвърдена с тълкувателно решение № 16/1980 г. на ОСНК на Върховния съд.

10. Придобитото въз основа на незаконната търговска сделка над равностойността на предмета на престъплението следва да се отнеме в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 2, б. "б" НК.

VIII. Съвкупност от престъпления по чл. 233, ал. 4 НК и други престъпления

1. Длъжностно лице от социалистическа организация за търговска дейност, когато извършва такава купува с цел да продаде или продава купени с тази цел стоки не в кръга на правата и задълженията му, действувайки като частно лице без съответно разрешение, извършва престъпление по чл. 233 НК.

Ако по този начин длъжностното лице е нарушило служебните си задължения или е използувало своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, извършва и престъпление по служба чл. 282 или 283 НК, в съвкупност с незаконната търговия.

2. Когато производител, сключил договор с АПК или с кооперация за угояване на животни, изпълнява договорните си задължения посредством извършване на незаконна търговия, като продава животни, закупени с цел за продажба, без да ги е угоявал, и в същото време въз основа на документи с невярно съдържание получава договорените парични и натурални премии от фураж по цените на заготвител или по цени на едро, увеличени с надценката за пласментно-снабдителна и търговска дейност, извършва в реална съвкупност престъпления по чл. 233 и 212 НК.

3. Когато лице купува с цел да продава стоки, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление кражба, грабеж, присвояване и др., на обществено имущество, осъществява в съвкупност две престъпления по чл. 233 и 215 НК и по чл. 233 и 266 НК, ако деянието укривателство се отнася до стоки, лична собственост.

4. В случай на продажба по цена над определената на купена с цел за продажба стока налице е извършено престъпление по чл. 233 НК в съвкупност с престъпление по чл. 255 НК.

5. При продажба на купена с тази цел стока от продавач без позволително, който измами купувача при тегленето или меренето на стоките или си служи с неверни мерки и теглилки, извършва в съвкупност престъпления по чл. 233 и 232 НК.

IХ. Наказателна практика по определяне на наказанията

Задължава съдилищата:

1. Да изпълняват точно изискванията на чл. 54 НК за индивидуализация на наказанията, да не подценяват обществената опасност на незаконната търговия и да налагат по-строги наказания на лицата, извършили нееднократно незаконна търговия със стоки, които имат голяма стойност, или на лица, осъждани вече за такова престъпление.

2. Да подобрят качеството на съдебните актове по делата за престъпления по чл. 233 НК.

3. Да отделят необходимото внимание на качеството на предварителното разследване по делата за незаконна търговия и сами вземат мерки за всестранното, пълно и обективно разследване на обстоятелствата по извършеното престъпление, като при нужда връщат делата за допълнително разследване.

Х. Превантивна дейност на съдилищата

Обръща внимание на съдилищата:

Да изследват задълбочено причините и условията за извършване на престъпленията по чл. 233 НК и вземат мерки за отстраняването им, като подобрят и сигналната си дейност.

ХI. Отменява т. 2, 3 и 4 на раздел II от Постановление № 7 от 1976 г. на Пленума на Върховния съд.