Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: Х. Б. С. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 11000/2023 г.

Производство е по повод касационна жалба на А. П. АД, представлявано от изпълнителен директор и чрез процесуален представител против решение № 1518 от 11.09.2023 г., постановено по адм. д. № 2385/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адв. в.ие, претендирано от ответника Е. Я..

Ответникът директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив, в приложен от процесуалния си представител отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Е. С. Я., чрез пълномощник поддържа становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави в сила обжалваното решение на Пловдивски административен съд по съображения в приложен към касационната жалба отговор и развити в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна.

Оплакванията на касационен жалбоподател са за необоснованост на съдебното решение, допуснати процесуални нарушения, по отношение на подборно избрани доказателства, от които формира правни изводи. Според касационен жалбоподател, фактите са обсъждани едностранно, което води до опорочаване на съдебния акт. За дата и място на злополука, търпяна от ответника Я. не се спори. Спорният според касационния жалбоподател факт е механизма, при който е получено увреждането му, както и квалифицирането на увреждането като трудова злополука, като в тази връзка се развива касационно оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение № 2153-15-130/31.08.2020 г. на Директор на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 5104-15-341/08.11.2017 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма; съдържа фактически и правни основания, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените и актът е издаден в съответствие с материалния закон. Съдът е приел за доказани всички кумулативно изисквани материалноправни предпоставки от фактическия състав на понятието трудова злополука съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО. Тези изводи на съда произтичат от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, при която решаващият съд е счел, че злополуката е станала при извършване на работа в полза и интерес на работодателя и вследствие на нея е причинено увреждане на лицето, като е налице и функционална връзка между злополуката и постигане на целите на изпълнението на трудовите функции на пострадалия.

Касационен жалбоподател не приема изводите на първостепенния съд, че и по отношение на двата спорни въпроса, фактите били изяснени. На първо място увреждането не е изяснено, по причина, че е прието като трудова злополука, единствено, защото е настъпило през работно време и във връзка с дейности по обслужване разтоварване на превозното средство, което е поверено на ответника Я., като оръдие на труда. Вярно е, че няма свидетели на злополуката първите фактически установявания са от лице, което работи за приемащия товара получател, превозван от ответника Я. в чужда страна. Това лице не е очевидец на падането от камиона, но се е отзовало на място, където заварило лежащия на земята Я.. Няма никакви данни лицето да е било качено на камиона преди това или да е извършвало каквато и да е дейност, свързана с вменените му задължения към работодателя си. Приложената декларация от С. Д. не удостоверява Я. да е разтоварвал палети или да е паднал при манипулации с брезентовото покривало на ППС. Товаро-разтоварната дейност не е включена във функционалната дейност на шофьор, от което се прави довод, че дори да е помагал при разтоварване на товар, не е изпълнявал пряко трудово задължение. От приетото от съда, като факти във връзка с увреждането. Пред съда, в дадени пояснения, ответникът Я. дава сведение, че не могъл да премести/избута палет с товар, поради което ползвал помощно средство колан, с което теглил палета, но колана се откачил и той политнал от платформата на превозното средство. Следващо, което е явно противоречие, но необсъдено от съда са първоначалните сведения от ответника по повод анкетирането му за трудовата злополука, че при сваляне на платнището на камиона, то го съборило и той паднал. Ако се приеме, че е вярно, разтоварването на палета да е станало с издърпването му с въже, настоящият съдебен състав установи, че подобна дейност е пълно нарушаване на неотменени правила, въведени с Наредба № 12 от 30 декември 2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи, ДВ бр. 11/2006 г. С тази наредба се определят изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи. На първо място длъжностна характеристика не предвижда извършването на такава дейност от шофьорите на товарни автомобили. На следващо място, както твърди ответникът Я., тъй като не могъл да избута палета, го вързал за да го изтегли. Тази дейност противоречи и не се допуска по силата на чл. 10 от приложение № 6, към чл. 12, т. 6 от Наредбата: производствени опаковки, палетизирани и пакетирани товари не се бутат и блъскат; влачат по пода на складове, товарно-разтоварни площадки, транспортни средства и контейнери. Както обяснява ответникът Я. в поясненията си пред съда, дадени по искане на пълномощника му палетът бил вързан за да се влачи до рампата. Връзването е направено от самия Я., но явно достатъчно немарливо, за да се откачи и без да е изследвано от съда, имало ли е възможност при такава ситуация да настъпи самонараняване. Не е изяснено, на място имало ли е палетна количка, или камионът да е бил оборудван с такава. Съдът се ограничава да опише дейността на ответника като помощни дейности, свързани с улесняване на разтоварването на палетизиран товар. Вследствие на възможността от самонараняване следва неизяснен от съда факт, при немарливо изпълнение на трудова функция, която не е вменена на шофьор на товарен автомобил по длъжностна характеристика, допускал ли е, че непрофесионалното връзване на палет за изтегляне може да му причини телесно увреждане. Основателни в тази връзка са оплакванията на касационен жалбоподател, че незаконосъобразно не е уважено искането му за назначаване на допълнителна тройна СМЕ. Остава неизяснен въпрос, съобразявайки увреждането на ответника локализирана травма в лявата лицева част на главата, както е посочено в приетото, но некредитирано заключение на първата СМЕ, в частта, за механизма на увреждането. Съдебният експерт, в условията на вероятност дава заключение, че увреждането може да се получи от удар с или върху малка повърхност счупване на лявата орбитална област говори на сто процента за твърд тъп предмет с ограничена повърхност (протокол от с. з. 16.09.2021 г.) При отсъствие на свидетели, съдът кредитира поясненията на ответника Я., за когото има неспорими данни, че с пълномощника си, видно от протоколирани изявления за спогодба и размер на обезщетение от с. з., са поставяли икономически претенции пред касационен жалбоподател, без да се даде сметка за явната заинтересованост. Ответникът не дава еднозначни сведения в административното производство и пред съда за механизма на увреждането, което правилно се възразява от касационен жалбоподател. Ако, според сведенията дадени от него, при откачване на металната кука по време на тегленето на палета, не е изключено, от придадената сила на напън на колана, куката да е ударила ответника в лицето и това е в съответствие с некредитираното първо заключение на СМЕ. Дори да е въпрос на доказателство, липсата на отговор от съда в тази част води до необоснованост на съдебния акт.

Според сведенията на местното лице, Я. първоначално е отказал медицинска помощ на място, бил е в състояние да се обслужва сам. За инцидента на място е съставен протокол за извършена проверка от Териториалната Трудова инспекция по труда - гр. Букурещ. Нещо повече, в същия протокол изрично е установено, че инцидентът е настъпил след разтоварване на доставените палети за получателя на товара в Румъния. Оспорва се и безпристрастността на свидетелски показания, на които съдът е дал вяра при обсъждане на инцидента от 19.10.2017 г. В касационната жалба се прави оплакване, че съдът и административният орган кредитират гласни доказателствени средства и сведения събрани в административното производство по различен начин, което е довело до необоснованост на оспорваните актове. В тази връзка се сочат извадки от мотивите на разпореждането и потвърждаващото го решение в административното производство, с оплакване, че са постановени в условията на вероятностно приети изводи. Оспорват се и уврежданията, претърпени от ответника Я., като според касационен жалбоподател, има разминаване в описателната част от медицинската документация при приема в спешния център в Букурещ и по тази издадена от МБАЛ Пазарджик. Възразява се добросъвестността на ответника Я., като съществен факт, че от момента на настъпване на увреждането до приема в МБАЛ - Пазарджик е изтекъл един немалък период от време, в който не е ясно какво се е случвало с Я.. Важно е да се подчертае, че версиите за състоянието на Я. също значително се разминават - според служителите на търговеца, адресат на разтоварвания товар в Румъния, пострадалият е бил в добро общо състояние, като това е потвърдено и от медицинската документация, а според показанията на роднините му, в степента на заинтересованост, дадени в съдебно заседание, пристигайки в България последният е имал спеша нужда от хоспитализация.

Още съществени процесуални пороци на атакувания съдебен акт, според касационен жалбоподател е приемането на три противоречиви заключения по допуснатите СМЕ, избирателната им преценка по същество на спора и недопускането на тройна СМЕ по искане на касационния жалбоподател от първостепенния съд. Настоящият съдебен състав намира, че в тази връзка оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение е основателно. Има основание, предвид, че източник на данни за увреждането е единствено увредения, а както се посочи, първо е заинтересован, на следващо място дава противоречиви сведения за увреждането.

Различните мнения на тримата специалисти, назначени да изготвят заключения, с отговорите на които е следвало да бъдат отсяти предположенията и да се изясни механизмът на получаване на травмите, както и да се обяснят съществените различия в медицинската документация, внесли в доказателствата по делото повече вероятностни хипотези. Всеки от експертите защитава собствено мнение за инцидента и нанесените травми, което е довело и до избирателно кредитирани факти от съда. В тази връзка е било направено искане за назначаване на следваща тройна СМЕ, което е отхвърлено, а както настоящият състав прие, има основание за необоснованост на обжалваното съдебно решение, поради процесуално нарушение, което е довело до постановяването му при неубедителни първични доказателства, ангажирани единствено от пряко заинтересована в процеса страна.

Формално, преценката и кредитиране на което и да е от приетите заключения на СМЕ е въпрос на вътрешно убеждение на съда, но така, че позоваването на съответното доказателствено средство да е в подкрепа на обосновани правни изводи. Когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания, каквито съдът няма, се назначава вещо лице. Заключението на вещото лице трябва да бъде пълно, ясно и мотивирано, като експертът следва да посочи не само изводите, които прави във връзка с поставената му от съда задача, но и конкретните факти, които обосновават тези изводи. Вярно е, че първата СМЕ предлага на съда нестандартно заключение, за механизма на настъпилото увреждане в областта на лицето, но съдът не е разширил задачите, така, че не от следващите заключения на СМЕ, а от налични по административната преписка фактически обстоятелства или при събирането на доказателства да формира убедителни изводи, че поведението на ответника Я. с нищо не е допринесло до самоувреждане. Въобще не е коментиран факт, че падането от ППС е при откопчаване/закопчаване на покривалото, като позиция на увредения, отвън камиона/ремаркето или в него, а това са данни от ответника, които в съдебната проверка не се коментират от никоя от страните или от съда. Същевременно, в мотивите на атакувания съдебен акт съдът констатира, че събраните гласни доказателства са логични, последователни и на практика не си противоречат, като са съответни на част от писмените доказателства, което представлява необоснованост на съдебния акт, на първо място ценят се свидетелски показания на лица, за които заинтересоваността е безспорна; на следващо място от изслушаните заключения на СМЕ механизма на увреждането е неизяснен и е следвало да бъде назначена исканата от касационен жалбоподател комплексна експертиза. Целта на експертизата е да изнесе пред съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания, и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по спора. Допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Втората и трета СМЕ са идентични и са били ограничени до установяване механизъм на увреждането. Заключенията са дадени на база медицинска документация от МБАЛ Пазарджик и показания на свидетели и самия увреден. В тази връзка касационен жалбоподател, чрез пълномощник е направил възражения по приемането на заключенията. Страните могат да задават въпроси на вещото лице за изясняване на заключението и да оспорят същото, като мотивират възраженията и исканията си. Право на съда е да прецени дали искането за възлагане повторна или допълнителна експертиза е основателно, но тази преценка не следва да е формална, а да се основава на установените в закона критерии. Ако съдът счита, че страната не е мотивирала искането си за назначаване на друга експертиза по делото с посочване на конкретни възражения срещу представеното заключение, следва да й укаже да стори това. След като съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача. Както се посочи, заключенията за механизма на увреждане са противоречиви и не е сигурно, че за характера им и причината е следвало да се кредитират само СМЕ. Формално, това че увреждането е станало по време на работа не задължава съда да приеме, че трудовата злополука по определението на чл. 55, ал. 1 от КСО е безспорно установена.

Първоинстаниционният съд е приел административната преписка, по която са събрани доказателства, представени единствено от ответника Я.. Както се твърди в декларацията на С. Д., инцидента е посетен от два медицински екипа, служби по БТ и полиция. Всеки от представляваните органи изготвя съответен документ от посещението, което би довело до достоверност на случилото се, без да се взема предвид заинтересованост на органа. Не е било пречка съдът да изиска сведения, от които може да се установят фактически обстоятелства от деня на инцидента. СМЕ не засягат в нито едно от заключенията представената от ответника Я. медицинска документация от румънско лечебно заведение, а тя следва да се прецени като удостоверяваща здравословното състояние на увредения при първичния преглед.

Както се посочи правните изводи на първоинстанционният съд не са убедително подкрепени с установени, но необсъдени фактически обстоятелства, събрани в административното и съдебното производство. Според настоящият съдебен състав, кредитирана е първоначално издадената медицинска документация, така както я представя ответникът Я.. По време на инцидента не е имало свидетели, а ответникът е бил забелязан да лежи на земята. Според писмените показания на С. Д., не могло да се установи загуба на съзнание, противно на твърдяното от ответника, че такова имало за около 10 минути, а последния е бил в състояние да се обслужи сам, както и противопоставянето му да му бъде оказана спешна медицинска помощ. При тези данни са приети заключенията на единичните съдебно-медицински експертизи по делото, достигнали до различни изводи за причините за увреждането като кредитираната установена, според съда пряка причина за травматично увреждане се доказала от наличието на функционална причинна връзка. Заключенията съдържат различни констатации и съдът кредитира тези, които потвърждават твърдяното от ответника Я.. При тези разнопосочни изводи на вещите лица относно посочените обстоятелства и досежно наличието на функционална връзка между травматичното увреждане и условията на труд /извършваната работа/, съдът неправилно е приел, че не е необходимо назначаването на допълнителни експертизи, като по същество директно е игнорирал заключението на едната от тях, без да се обоснове надлежно съобразно чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. При такава разнопосочност на изводите на вещите лица съдебният състав е следвало да назначи нова комплексна съдебно-медицинска експертиза на основание чл. 171, ал. 2, изр. 2 от АПК във връзка с чл. 203 от ГПК, и като не е извършил това, е допуснал съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до неустановяване на фактите от съществено значение за правилното решаване на спора.

Предвид изложеното, и при наличие на отменително основание, решението на първоинстацинния съд следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се направи преценка по изложените съображения за допуснати процесуални нарушения, във връзка със събирането на доказателства, за да може да се направи обоснован извод, че в случая са или не са налице предпоставките, визирани в чл. 55, ал. 1 от КСО.

По отношение претенциите за присъждане на разноски, с оглед правния резултат, този съдебен състав не може да се произнесе, а преценката е на решаващия съд при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК.

Мотивиран от изложеното, Върховен административен съд, шесто отделение

РЕШИ

ОТМЕНЯ решение № 1518 от 11.09.2023 г., постановено по адм. дело № 2385/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ