О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. С., …....... 2023г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Х.
ЧЛЕНОВЕ : А. Б. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като разгледа докладваното от съдия М. К. т. д. № 2762 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЕВРОТУР –ТТ“ ООД чрез процесуалния му представител - адв. П. М. срещу решение №538/19.07.2022г. по в. т.д.№68/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението № 260702/29.04.2021г. на СГС, 6-17 състав по гр. д.№ 3140/2017г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 260771/17.05.2021г., с което са отхвърлени исковете на касатора срещу ответника Ж. О. Т. по чл. 145 от ТЗ и предявения при условията на евентуалност иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
Касаторът твърди, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа в допълнението на касационната си жалба, че в периода от 01.02.2012г. до 18.01.2017г. ответникът като единствен управител на дружеството е извършил поредица от неизгодни и увреждащи дружеството разпоредителни сделки с имоти, като общият размер на усвоените от ответника парични постъпления от продажбата на двата имота, които се явяват загуби за дружеството, възлиза на 205 000 лв. Сочи, че както е посочило и вещото лице, ответникът е възстановил сумите като служебни аванси по сметка, но веднага след това ги е изтеглил и усвоил лично, на друго основание, като дивиденти от дейността през 2014г., каквито не му се следват, тъй като не са били налице предпоставките за това. Предвид горното счита, че претърпяната загуба се установявала, включително и чрез преведените без основание суми от по 29 520 лв. на друго дружество – „С. трейд“ ЕООД, а пропуснатите ползи се изразявали в разликата между продажната цена на имотите и действителната пазарна цена на същите. Излага подробни доводи относно предпоставките за ангажиране на отговорността на управителя по чл. 145 от ТЗ и поддържа, че са налице, а при условията на евентуалност, че е налице неоснователно обогатяване, поради което претендира допускане до касация на обжалваното решение, отмяната му и уважаване на исковете или връщане на делото за разглеждане от друг състав.
В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които твърди противоречие с практиката на ВКС, позовавайки се на чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК:
1. „Налице ли е в случая виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на ищцовото дружество, от което за последното са произлезли процесните вреди?“
2. „Неизпълнението на управителските задължения, произтичащи от органното представителство, следва ли да квалифицира поведението на управителя като противоправно?“
3. „Трябва ли да се ангажира управителската отговорност, ако органният представител на дружеството с ограничена отговорност договори неравностойни и неизгодни условия по възмездна сделка?
Ответникът по касационната жалба Ж. О. Т. я оспорва по съображения, подробно изложени в отговора му от 09.12.2022г. чрез процесуалния си представител адв. С. С., като поддържа, че не са налице предпоставките за допускане до касация на обжалваното решение. Претендира разноски.
Касационната жалба е редовна от външна страна, подадена е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд, който е бил сезиран с въззивна жалба от ищеца „ЕВРОТУР ТТ“ ООД чрез управителя му О. Л. Т., срещу решението на СГС, с което са отхвърлени исковете, е приел, че е безспорно и се установява от вписванията в ТР, че ответникът по иска Ж. О. Т. е съдружник в търговско дружество „Евротур ТТ“ ООД от момента на неговото учредяване през 1991г., като в периода 01.02.2012г. до 18.01.2017г. той е вписан като едноличен собственик на капитала и управител. Приел е, че с нотариален акт № 6 от 20.01.2014 г. „Евротур -ТТ“ ЕООД е прехвърлил на „Л. инвест“ ЕООД правото на собственост върху собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 49206.2660.1001 по ККР на [населено място], с площ от 12 740 кв. м., подробно описан, за сумата от 100 000 лв., както и че с втора сделка между същите лица е продаден и имот в района на [населено място] за посочената цена от 105 000 лв. Приел е, че за продажбата на първия имот е взето на 08.01.2014 г. от едноличния собственик на капитала на „Евротур -ТТ“ ЕООД решение по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, в което е посочена и цената, на която да се извърши разпоредителната сделка. Въззивният съд е приел, че на датата на първата сделка ответникът превел част от продажната цена в размер на 95 000 лв. по своя лична сметка, а останалата част от 5 000 лв. изтеглил в брой на касата, което се случило и с парите от продажната цена при втората сделка в размер на 105 000 лева, като основанието за превода е служебен аванс. Приел е, че видно от заключението на ССЕ от ответника Ж. Т. в периода от 11.03.2014 г. до 04.04.2014г. са извършени няколко превода на парични суми от ответника по сметка на дружеството „Евротур ТТ“ ООД в общ размер на 218 050 лв. с основание „връщане на служебен аванс“. САС е приел и че с протоколно решение от 20.07.2017 г. на ОС на съдружниците на „Евротур -ТТ“ ООД е взето решение по т.2 от дневния ред да бъде предявен иск срещу управителя Ж. О. Т. за ангажиране на отговорността му за претърпени от дружеството имуществени вреди от разпоредителни сделки. Въззивният съд е приел, че вреда за дружеството не е установено да е настъпила, тъй като с 6 бр. преводни нареждания за сумата 218 050 лева за периода от 11.03.2014г. до 04.04.2014г. е извършено „връщане на служебен аванс“, като сборът на върнатите на ищцовото дружество парични средства е по-голям от сбора на сумите, получени в резултат на сключените две сделки за продажба на недвижими имоти и изтеглени от ответника в качеството му на управител. Според САС с разпоредителната сделка от 20.01.2014 г. управителят Ж. Т. се е съобразил точно с формираната в решение от 08.01.2014 г. от върховния орган на „Евротур -ТТ“ ЕООД воля за това при какви условия да бъде извършена продажбата на имотите и не е налице неизпълнение на негово задължение по създаденото между него и дружеството органно и мандатно правоотношения. Въззивният съд е приел, че в исковата молба няма позоваване на действия на управителя в периода от 11.03.2014 г. до 20.11.2014 г, когато са извършени последващите парични преводи на суми в полза на „С. трейд“ ЕООД и на Ж. О. Т., както и не е налице изменение на иска, поради което тези твърдения са неотносими към спора. По евентуалния иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, САС е приел, че е неоснователен, тъй като с връщането от управителя на сумите, получени като служебен аванс, по сметка на дружеството, не е налице неоснователно разместване на блага между патримониума на ищеца и ответника. Въззивният съд е приел, че са неоснователни твърденията на въззивника, че изплатените на едноличния собственик на капитала дивиденти били несъществуващи и неследващи му се, и че с тяхното изплащане се целяло „да бъде придобита незаконосъобразна финансова облага” от ответника, тъй като същият е ответник по делото в качеството му на управител, а не на съдружник и едноличен собственик на капитала в дружеството, негово различно качество, изключващо подобни претенции и че незаконосъобразното разпределяне на дивидент не е предмет на делото и правопораждащ отговорността по чл. 145 ТЗ факт.
ВКС намира при служебната проверка, че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно, недопустимо или очевидно неправилно и не следва да се допуска касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, който е от значение, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или решение по чл. 290 от ГПК, което е постановено по същия правен въпрос. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира въпрос, ако той не е посочен от касатора.
Първият поставен от касатора въпрос, а именно „Налице ли е в случая виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на ищцовото дружество, от което за последното са произлезли процесните вреди?“ не може да се приеме, че е правен по смисъла на даденото в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение. Въпросът е фактически и е по правилността на решението според тезата на жалбоподателя. Този въпрос е свързан с оплакванията на жалбоподателя за неправилност на въззивното решение поради неговата необоснованост и незаконосъобразност - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, но тази преценка може да бъде направена само след допускане на решението до касационен контрол при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Така поставен въпросът предполага произнасяне на съда по съществото на спора, което е недопустимо във фазата по допускане до касационно обжалване.
Вторият въпрос относно неизпълнението на управителските задължения и дали това следва да квалифицира поведението на управителя като противоправно, също не отговаря на критериите по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като той не е обусловил правните изводи на въззивния съд. САС е приел, че управителят е действал в изпълнение на задълженията си по мандатното и органно правоотношение и съответно на решението на върховния орган на дружеството, в случая обективирано решение на едноличния собственик на капитала, т. е. съдът не е установил неизпълнение на задължения на управителя, поради което същият не е релевантен. И двата материалноправни въпроса, формулирани от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, възпроизвеждат поддържаните от него защитни тези и са поставени с оглед конкретната фактическа обстановка, като отговорите изискват анализ и преценка на събраните по делото доказателства. Те са свързани с оплакванията на жалбоподателя за неправилност на въззивното решение, каквато преценка може да бъде направена само след допускане на решението до касационен контрол при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Третият поставен въпрос, а именно: „Трябва ли да се ангажира управителска отговорност, ако органният представител на дружеството договори неравностойни и неизгодни условия по възмездна сделка?“, също не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС на ОСГТК, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивния съд. САС не е обсъждал в мотивите си налице ли са неравностойни и неизгодни условия по двете възмездни сделки и това не е обусловило правните му изводи за неоснователност на иска. Следователно и този въпрос не отговоря на изискванията по чл.280, ал.1 от ГПК да бъде допуснато до касация въззивното решение.
С оглед гореизложените съображения, ВКС намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение. Предвид изхода на спора разноски на касатора не се следват. Ответникът е заявил искане за присъждане на такива, като е представил списък по чл. 80 ГПК, както и договор за правна защита, фактура №96/05.12.2022г. и платежно нареждане, от които е видно, че е заплатена за адвокатско възнаграждение сумата от 6756 лв., която следва да му се присъди като разноски за настоящото производство.
Воден от горното Върховният касационен съд, Второ т. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №538/19.07.2022г. по в. т.д.№68/2022г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „ЕВРОТУР –ТТ“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], [жилищен адрес] и със съдебен адрес – [населено място], [улица] – адв. П. М., да заплати на Ж. О. Т., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес – [населено място], [улица], ет.2, офис 4 – адв. С., сумата от 6 756 лв. / шест хиляди седемстотин петдесет и шест лева/-разноски за настоящото производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.