О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№60658

гр. София, 22.12.2021г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 08.12., две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №626/2021 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ДКЦ-2-София“ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу решение №261921 от 18.12.2020 г., постановено от СГС, ГО, 2-Д с-в по в. гр. д. №5165/2020 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 553722 от 05.12.2018 г. на СРС,ГО, 25 с-в, постановено по гр. д. № 15 955/ 2018 г., с което е обявен за окончателен, на основание чл.102, ал.4, изр. последно от Закона за лечебните заведения, договор за наем на недвижим имот - кабинет №20 в [населено място], ул“Х. К. №1- партер, с обща площ от 23,22кв. м., от които лекарски кабинет №20 със застроена площ от 18,87кв. м., при наемна цена от 29,40 лева месечно (без ДДС), платима до 10-то число на съответния месец, като срокът на договора е до 01.10.2019г., сключен между „КЦ-2-София“ЕООД -в качеството на наемодател и Г. Й. Й. в качеството й на ЕТД-р Г. Й.- Амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална практика за първична медицинска помощ с ЕИК[ЕИК]- наемател, както и в частта за разноските.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост на обжалваното въззивно решение.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 ГПК и чл.280 ал.2, предл. трето ГПК.

Ответната по касационната жалба страна депозира писмен отговор със становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на КЖ. Претендира присъждане в тежест на касатора на направените от ответника по КЖ разноски в настоящото производство в размер на 800 лева.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и не са налице пречките по чл.280 ал.3 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска, предявен на основание чл.102, ал.4, изр. последно от Закона за лечебните заведения, въззивният съд, при изрично препращане по чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, се е позовавал на следното:

Ищцата е сключила договор за наем със Столичен медицински холдинг ЕАД за кабинета, по който надлежно е заплащала наемната цена, както и консумативите за помещението. С решение №5 на Столичен общински съвет от 15.01.2009 г. се извършва ликвидация на Столичен медицински холдинг ЕАД и настъпва неяснота по отношение на управлението и стопанисването на имотите. Със заявление 69 от 22.11.2016 г. ищцата е направила предложение до ответника за сключване на договор за наем на кабинета, съгласно Наредба на СНС за общинските лечебни заведения и чл. 102 от ЗЛЗ. С писмо изх.№158 от 5.12.2016 г. управителят на дружеството - ответник е отказал да сключи договор за наем с твърдението, че помещението се управлява от Столична община. Според справка за актуалния регистър на общинската собственост ответното „ДКЦ-2-София“ ЕООД стопанисва и управлява имота. Страните не спорят относно фактическите предпоставки, обуславящи основателност на иска, поради което и същият се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. Налице са изискуемите предпоставки, визирани в текста на чл. 102, ал. 4 ЗЛЗ.

Във връзка с доводите във въззивната жалба, въззивният съд е изложил следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.4 от ЗЛЗ управителните органи на лечебните заведения, до които е направено предложение, са длъжни в срок 15 дни след поискването да сключат наемни договори за помещенията по цени в размер 10 на сто от наемната цена, определена от съответния общински съвет по реда на Закона за общинската собственост, а за обзавеждането и апаратурата по цени, равни на месечните им амортизационни отчисления, съгласно приложимите счетоводни стандарти в съответствие с глава четвърта от Закона за счетоводството. Управителните органи не могат да прекратят едностранно договорите по ал.3 при наличие на договор с Националната здравноосигурителна каса, освен при неизпълнение на основните задължения на наемателя. Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че в случая са налице всички необходими предпоставки за сключване на договор за наем по горепосочения ред. Възраженията на ответника, свързани с правото на собственост върху сградата и части от нея са ирелевантни, доколкото относими към случая са качеството на ищеца - общопрактикуващ лекар, и на ответника - лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ. Дори и да беше релевантно, това възражение е неоснователно, тъй като към датата на провеждане на устните състезания в първата инстанция ответникът вече е притежавал изцяло правото на собственост върху сградата и това обстоятелство би било отчетено по реда на чл.235, ал.3 от ГПК. В тази връзка следва да се отбележи и факта, че от създаването си дружеството - ответник е общинско лечебно заведение по смисъла на закона и в този смисъл момента на увеличаване на капитала му с непарична вноска- 30.58% идеални части от сградата, в която се намира процесното помещение, също е без значение. Възражението за неизпълнение на основни задължения на наемателя е преклудирано, тъй като е направено едва с въззивната жалба.

Ето защо, според въззивния състав на СГС, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение - потвърдено като правилно и законосъобразно.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи като правен въпрос от значение за спора: действат ли преференциалните условия, включително забраната за прекратяване на наемни договори по общия ред, при наличие /за наемателя/ на договор с НЗОК, когато се прави искане за сключване на договор за наем с лечебно заведение, което е различен правен субект от този, с който е бил сключен първоначалния договор по чл.102 ал.4 ЗЛЗ. Твърди се, че в обжалваното решение е даден отговор на въпроса в противоречие с посочените от касатора решения по чл.290 ГПК-основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Твърди се и очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280 ал.2,предл.3 от ГПК, изразяваща се в явна необоснованост на изводите, като касаторът обосновава последната с необсъждане на всички релевантни за спора факти и доказателства.

Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.

Отговорът на формулирания от касатора въпрос не би имал за последица изход на спора, различен от дадения с обжалваното решение и в този смисъл въпросът не се явява обуславящ изхода по спора. Отделно от това, същият се явява по правилността на обжалваното решение по конкретния спор и при конкретните факти. Съдът е възприел, а и по делото е установено, че ищцата е работила като лекар в лечебното заведение преди преобразуването му в ЕООД и има наличен договор с НЗОК, както и че същата е отправила до ответното ДКЦ през 2016 година предложение за сключването на наемен договор при уредените в чл.102 ал.4 ЗЛЗ преференции. По делото не се установява да е налице друг, сключен преди това със същото ДКЦ, наемен договор за същото помещение, а сключването на такъв с трето лице, за което не се установява да е праводател на ответното ДКЦ, е без значение. Следователно е налице хипотезата, уредена в чл.102 ал.4 предл. първо във връзка с предложение трето от ЗЛЗ. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на конкретния правен спор, въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.

Касаторът се позовава и на наличие на очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.2 , предл. трето ГПК. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба, е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е „очевиден“ подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, на приетите за установени факти или тълкуване на закона.

В случая наличието на такъв недостатък, не се обосновава, доколкото касаторът се позовава на оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане от съда на всички факти и доказателства, което страната неправилно изтъква като очевидна необоснованост. Наличието на подобен недостатък не би могъл да се констатира само от съдържанието на обжалвания акт, а предполага навлизане по същество на спора-т. е. провеждане на касационно производство, което изключва да е налице очевидност на твърдяната неправилност.

С оглед изложеното липсва основание за допускане до касация и чл.280 ал.2 ГПК.

В полза на ответната страна следва да се присъдят разноските в настоящата инстанция в размер на 800 лева -възнаграждение за процесуално представителство, съобразно представените с отговора на КЖ: списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие с отбелязването в него на самото плащане от страната.

Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т. о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №261921 от 18.12.2020 г., постановено от СГС, ГО, 2-Д с-в по в. гр. д. №5165/2020 г.

ОСЪЖДА „ДКЦ-2-София“ЕООД ЕИК[ЕИК] да заплати на Г. Й. Й. в качеството й на ЕТД-р Г. Й.- Амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална практика за първична медицинска помощ с ЕИК[ЕИК] разноските в настоящата инстанция в размер на 800 лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.