Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. А. Членове: ВЕСЕЛА А. Т. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора Н. П. Х. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 3510 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014-2020г., подадена чрез юрисконсулт Качериева срещу Решение №39/02.02.2023г. постановено по адм. дело №945/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отменено Решение № РД-02-36-872/26.09.2022г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се извода на съда за липса на нарушение на чл.2, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) по сключените договори по четирите обособени позиции, както и извода за незаконосъобразност на акта с оглед определяне на финансовата корекция в абсолютна стойност. Твърди се, че въпреки споменаването на абсолютно число в обжалвания акт, това не води до незаконосъобразност на решението, тъй като в същото е посочено, че финансовата корекция ще бъде преизчислена върху реално отчетените и допустими за верифициране разходи по договора с изпълнителя, финансирани със средства от ЕСИФ. Иска се отмяна на съдебния акт и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции

Ответникът по жалбата – О. П. оспорва касационната жалба в представен писмен отговор и становище, подадени чрез юрисконсулт Ангелиева. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции съгласно представен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е установил, че с Решение № 1400/28.06.2018 г., кметът на О. П. е обявил процедура за възлагане на обществена поръчка по чл. 18, ал. 1, т. 12 ЗОП с предмет "Изготвяне на технически обследвания и обследвания за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради във връзка с изготвяне на проектно предложение по процедура BG16 RFOP001-1. 001-039 "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-220 г. на ОПРР" по четири обособени позиции с прогнозна стойност 222 330 лв.

На 30.11.2018 г. са сключени: Договор № 99-ЗОП-76 по обособена позиция № 1 с "Билдконтрол" ЕООД на стойност 14 057 лв. без ДДС; по обособена позиция № 2 – Договор № 99-ЗОП-74 с ДЗЗД "Инвест груп" на стойност 21 949 лв. без ДДС; по обособена позиция № 3 – Договор № 99-ЗОП-75 с ДЗЗД "Ен експерт" на стойност 19 790, 84 лв. без ДДС и по обособена позиция № 4 – Договор № 99-ЗОП-73 с изпълнител "Б. К. ЕООД на стойност 8 280 лв. без ДДС.

М. О. П. и Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер до 3 693 119, 17 лв. за изпълнение на проектно предложение № BG16 RFOP001-1. 013-0005 "Изпълнение на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради в град Пазарджик – I етап".

С писмо, изх. № 99-00-6-313/12.05.2022 г. ръководителят на УО на ОПРР е уведомил О. П. че е регистриран сигнал за нередност и е стартирана процедура по чл. 73 ЗУСЕСИФ (понастоящем Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление - загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), като на бенефициера е даден двуседмичен срок да представи бележки и възражения по констатациите и предвидената финансова корекция. Такива са постъпили от О. П. и са приети от РУО на ОПРР за неоснователни.

Въз основа на констатациите в сигнала е издадено Решение № РД-02-36-872/26.09.2022г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., с което РУО е приел, че общината е допуснала следните нарушения:

- на 60, ал.1 и чл.68, ал.4 вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т.2 и ал. 2 ЗОП по договорите по четирите обособени позиции. Процентният показател на финансовата корекция е определен по т. 10, б. "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване не нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности);

- на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП по договорите по четирите обособени позиции. Процентният показател на финансовата корекция е определен по т. 10, б. "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности;

- на чл. 107, т. 1 и т. 2, б. "а" във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП по договор от 30.11.2018 г. с ДЗЗД "Ен експерт" на стойност 19 790, 84 лв. без ДДС по обособена позиция № 3. Процентният показател на финансовата корекция е определен по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности;

- на чл. 107, т. 1 и т. 2, б. "а" във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП по договор от 30.11.2018 г. с "Б. К. ЕООД на стойност 8 280 лв. без ДДС по обособена позиция № 4. Процентният показател на финансовата корекция е определен по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

При постановяване на решението административния съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му, като подробно в решението са изложени констатираните факти от процедурата по възлагане на обществената поръчка, както и конкретните обстоятелства, които са приети като нередност. Съдът е приел, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя.

При преценката за съответствие на оспореното решение с материалноправни разпоредби и целта на закона съдът е анализирал относимите разпоредби, като е приел, че О. П. е икономически оператор, който участва в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове. По отношение на това дали е осъществено нарушение на правото на Съюза или на свързаното с него национално право, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза съдът е приел за правилни констатациите в обжалвания акт за нарушенията по т.1, т.3 и т.4 и съответно за незаконосъобразност на акта по отношение на второто нарушение - на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП.

Първоинстанционният съд е приел за правилен подхода на РУО за определяне на финансовата корекция на основание чл. 72, ал. 4 ЗУСЕФСУ за всяка от нередностите, като е определил една корекция за всички нарушения, които засягат едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент за всяка от нередностите, определени в акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Позовавайки се на Решение № 254/11.01.2021 г. по адм. дело № 2173/2020 г. на ВАС, седмо отделение според мотивите на което, "изчисление" на финансовата корекция или определянето на нейния абсолютен размер може да стане тогава, когато съответният засегнат от нередността договор е изпълнен и бенефициерът е предявил окончателното искане за верификация на разходите, а органът ги е верифицирал, т. е. тогава, когато има яснота по окончателния размер на верифицираните разходи по договора, е прието че дотогава, докогато не е налице окончателен размер на верифицираните разходи по засегнатия договор не би могъл да се "изчисли" и окончателният размер на финансовата корекция. С оглед на това, че в конкретния случай въпреки, че ДБФП е приключил, по делото няма данни дали бенефициерът е предявил разходите и колко от тях са верифицирани, с оглед на което съдът е приел, че органът, като е определил размер на финансовата корекция при основа "допустимите разходи по договорите" и като е "изчислил" размер на финансовата корекция в абсолютна стойност, без да е доказал окончателния размер на допустимите разходи по договора, е издал незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

Решението е частично неправилно.

Правилен е извода на първоинстанционният съд за валидност на административния акт, като издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Актът съдържа подробни фактически и правни основания. В административния акт са обсъдени възраженията на бенефициера, а при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението на органа е в съответствие с целта на закона, заложена в чл. 2 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.).

Правилни са и изводите на съда относно това, че в случая са допуснати нарушенията по т.1, т.3 и т.4, посочени в решението за определяне на финансова корекция, а именно:

- на чл. 60, ал. 1 и чл. 68, ал. 4 във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗОП по договорите по четирите обособени позиции, като процентния показател е определен по т. 10, б. "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата;

- на чл. 107, т. 1 и т. 2, б. "а" във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП по договор от 30.11.2018 г. с ДЗЗД "Ен експерт" на стойност 19 790, 84 лв. без ДДС по обособена позиция № 3, като процентният показател на финансовата корекция е определен по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата;

- на чл. 107, т. 1 и т. 2, б. "а" във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП по договор от 30.11.2018 г. с "Б. К. ЕООД на стойност 8 280 лв. без ДДС по обособена позиция № 4, като процентният показател на финансовата корекция е определен по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

По отношение на първото нарушение, в обявлението за обществената поръчка са поставени ограничителни условия в критериите за подбор, а именно: в раздел III. 1. 1 "Годност за упражняване на професионална дейност..." възложителят е заложил изискване "Участникът да е вписан в публичния регистър при Агенцията за устойчиво енергийно развитие и да отговаря на изискванията на чл. 43, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ)". По този начин не е предоставена възможност чуждестранните участници да декларират съответствие с критерия за подбор на етап подаване на офертата чрез деклариране на регистрация в еквивалентен регистър в държавата, в която упражняват дейността си, което условие е ограничително в нарушение на чл. 60, ал. 1 и чл. 68, ал. 4 във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП. Правилни са изводите на съда, че това изискване е ограничаващо спрямо потенциалните чуждестранни участници в обществената поръчка, защото, видно от текста на публикуваното обявление, възложителят изрично е въвел изискване лицето да е вписано в регистъра на лицата по чл. 44, ал. 1 ЗЕЕ, като не е указано, че за чуждестранните лица е достатъчно вписването в аналогични регистри, поради което е нарушена забраната на чл. 2, ал. 2 ЗОП за ограничение на конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки. Като не е посочено, че чуждестранните лица могат да представят документ за доказване вписването в еквивалентен регистър, потенциално заинтересованите кандидати биха били разубедени и е възможно да са се въздържали от участие поради това, че не съответстват на едно от изискванията на възложителя. Правилен е и изводът, че нарушението съответства на нередност по т. 10, б. "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, доколкото е установено нарушение при заложения критерий за подбор, но е налице минимално ниво на конкуренция.

По отношение на третото нарушение съдът е счел за правилен извода на РУО за нарушение на чл. 107, т. 1 и т. 2, б. "а" във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП поради неправилно отстраняване на участника "Консултантска инженерна група" ООД, доколкото е налице утвърден образец на ЕЕДОП по международен акт, транспониран и предоставен за ползване от участниците на български език и няма пречка за участниците в обявената процедура да генерират сами такъв образец и да го попълнят с нужната от възложителя информация. Съдът е приел, че участниците в процедурата могат да използват не само генерирания от възложителя в конкретната процедурата шаблон на ЕЕДОП, но и публично достъпния образец на ЕЕДОП, утвърден с акт на Европейската комисия. Достигнал е до правилния извод, че в конкретния случай помощният орган не е изпълнил законовите изисквания да разгледа офертата и да прецени налице са липса на информация, непълнота и несъответствие с критериите за подбор в предоставената от участника в ЕЕДОП информация, а на формално основание е отстранил участника "Консултантска инженерна група" ООД като е посочил, че представеният ЕЕДОП не съответства на образеца на възложителя. В заключение е споделен обоснования извод на РУО, че възложителят е приложил формален подход за отстраняване на участника, като комисията не е изпълнила задълженията си по чл. 54, ал. 7 от Правилника за приложение на Закона за обществените поръчки (ППЗОП) да разгледа в цялост документите за съответствие с предварително обявените условия и изискванията за лично състояние и критериите за подбор, поставени от възложителя, поради което правилно е счетено, че е допуснал нарушение на чл. 107, т. 1 и т. 2, б. "а" във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, тъй като участникът "Консултантска инженерна група" ООД е отстранен незаконосъобразно на формални основания, в противоречие с основните принципи при възлагане на обществени поръчки за недопускане на дискриминация и неравнопоставеност, както и на принципа за свободна конкуренция. Нарушението правилно е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Първоинстанционният съд е приел за доказано и четвъртото нарушение - незаконосъобразно отстраняване на участника "Кима консулт" ЕООД по обособена позиция № 4 като е счел, че е допуснато нарушение на чл. 107, т. 1 и т. 2, б. "а" във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, с оглед на това, че неправилно помощният орган на възложителя при разглеждане на офертата на "Кима консулт" ЕООД е констатирал, че в ЕЕДОП е посочена информация само за експерт по части ПБ, ПУСО и Контрол по качеството, като липсват данни за останалите лица, с които се покриват критерии в т. 2.1.3. 2 от указанията за участие, а именно експерти по части "Архитектурна", "Конструктивна", "ВиК", "Ел. инсталации" и "ОВК", поради което участникът е предложен за отстраняване на основание чл. 107, т. 1 и т. 2, б. "а" ЗОП. Правилно съдът е посочил е, че няма изискване към участниците, които участват като консултанти, какъвто е "Кима консулт" ЕООД, да декларират в ЕЕДОП информация относно други физически лица освен онези, упражняващи технически контрол по част "Конструктивна". В тази връзка е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 176в, ал. 2 ЗУТ, след като "Кима консулт" ЕООД ще извършва обследване в качеството му на консултант, то за него е достатъчно да декларира, че в състава му е включено физическо лице, което ще упражнява технически контрол по част "Конструктивна". И доколкото никъде в документацията не е поставено изискване за посочване на лица, които ще изпълняват функциите на експерти по част "Архитектурна", "ВиК", "Ел. инсталации" и "ОВК", то и помощният орган неправилно е изискал такава информация, а оттам и възложителят незаконосъобразно е отстранил участника. Обосновано е, че в случая установеното нарушение от РУО съответства на нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

Касационната инстанция споделя и извода на административния съд по отношение на второто нарушение, а именно, че изводът на ръководителя на Управляващия орган за наличие на нарушение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП е неправилен, доколкото възложителят е заложил като минимално изискване участникът да е изпълнил дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката през последните 3 години, което е условие по чл. 63, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗОП, но въпреки това органът не се е позовал на тази разпоредба, а само на общата по чл. 2 ЗОП. Неспазването на забраната по ал. 2 от нея съставлява нарушение само ако е обвързана с други специални норми от закона, когато се отнася до заложени критерии за подбор и при констатацията на органа, която е относима към нарушение на чл. 63, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗОП е следвало да се приложи специалната разпоредба, а не тази на чл. 2, ал. 2 ЗОП, тъй като правилното отнасяне на фактическите обстоятелства към конкретната правна норма, която се твърди, че е нарушена, е условие за законосъобразност на акта.

В тази част касационният съд препраща към мотивите на решението на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ АПК.

В останалата част изводите на първоинстанционния съд са неправилни.

С оспореното решение при спазване на принципа на некумулиране на финансови корекции с оглед констатирани нередности посочени в приложение №1, засягащи едни и същи разходи, е определена обща корекция за всички нарушения засягащи едни и същи разходи, чийто размер е равен на най-високия процент приложен за всяко от тях, а именно:

1.в размер на 10% върху допустимите разходи по Договор № 99-ЗОП-76 по обособена позиция № 1 с изпълнител "Билдконтрол" ЕООД на стойност 14 057 лв. без ДДС и Договор № 99-ЗОП-74 с ДЗЗД "Инвест груп" на стойност 21 949 лв. без ДДС по обособена позиция № 2

2.в размер на 25% върху допустимите разходи по Договор № 99-ЗОП-75 с ДЗЗД "Ен експерт" на стойност 19 790, 84 лв. без ДДС по обособена позиция № 3 и по Договор № 99-ЗОП-73 с изпълнител "Б. К. ЕООД на стойност 8 280 лв. без ДДС по обособена позиция № 4.

Както е правилно е установил административният съд, в решението е посочено, че неправомерният разход е изчислен върху стойността на всички допустими разходи по договорите с изпълнители в общ размер на 76 892, 21 лв. с ДДС, като изчислената финансова корекция е в размер на 12 741, 97 лв. с ДДС и следва да не се верифицира при процедиране на последващи искания за плащане. Посочено е още, че неправомерният разход следва да бъде преизчислен върху реално отчетените и допустими за верифициране разходи по договорите с изпълнители, финансирани със средства от ЕСИФ.

В практиката си ВАС приема, че "изчисление" на финансовата корекция или определянето на нейния абсолютен размер може да стане тогава, когато съответният засегнат от нередността договор е изпълнен и бенефициерът е предявил окончателното искане за верификация на разходите, а органът ги е верифицирал, т. е. тогава, когато има яснота по окончателния размер на верифицираните разходи по договора. Дотогава, докогато не е налице окончателен размер на верифицираните разходи по засегнатия договор не би могъл да се "изчисли" и окончателният размер на финансовата корекция. Именно за такива хипотези законодателят в чл. 72, ал. 3 ЗУСЕФСУ изрично регламентира прилагането на определения процентен показател на финансовата корекция и за засегнатите от нарушението разходи, включени в следващи искания за плащане, като в този случай не се издава отделно решение за определяне на финансова корекция.

В случая не е спорно между страните, че към датата на издаване на оспорения акт ДБФП е приключил, но по делото няма данни дали бенефициерът е предявил разходите и колко от тях са верифицирани.

С оглед на горното органът, като е "изчислил" размер на финансовата корекция в абсолютна стойност, без да е доказал окончателния размер на допустимите разходи по договора, е постановил незаконосъобразен акт в тази му част, който следва да бъде отменен.

По отношение размера на финансовата корекция, в съответствие с разпоредбата на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕФСУ органът е определил една корекция за всяко нарушение, засягащо едни и същи разходи, чийто размер е равен на най-високия процент за всяка от нередностите, определени в акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Установената неправилност на изводите на административния орган по отношение на второто нарушение не се отразява на законосъобразността на административния акт с оглед установените нередности, правилното им квалифициране по Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и правилото на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕФСУ.

По изложените съображения решението на административния съд следва да се отмени в частта, с която е отменено Решение № РД-02-36-872/26.09.2022г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж“ 2014-2020 г. в частта, с която на О. П. е определена финансова корекция в размер на 10% върху допустимите разходи по Договор № 99-ЗОП-76 по обособена позиция № 1 с изпълнител "Билдконтрол" ЕООД на стойност 14 057 лв. без ДДС и Договор № 99-ЗОП-74 с ДЗЗД "Инвест груп" на стойност 21 949 лв. без ДДС по обособена позиция № 2, както и в размер на 25% върху допустимите разходи по Договор № 99-ЗОП-75 с ДЗЗД "Ен експерт" на стойност 19 790, 84 лв. без ДДС по обособена позиция № 3 и по Договор № 99-ЗОП-73 с изпълнител "Б. К. ЕООД на стойност 8 280 лв. без ДДС по обособена позиция № 4.

В останалата част, с която съдът е отменил оспорения акт в частта с която на О. П. е изчислена стойност на финансовите корекции в размер на 12 741, 97 лв. с ДДС, решението на административния съд като правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 и ал.3 АПК на страните следва да се присъдят разноски. Касатора претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, което съдът определя на 360.00 лева - по 180.00 лева за всяка инстанция, в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Ответникът е сторил разноски в първоинстанционното производство в размер на 461.94 лева, представляващи държавна такса в размер на 101.94 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 180.00 лева, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед уважената и отхвърлената част от жалбата, дължимите в полза на касатора разноски са в размер на 288 лева за двете инстанции, а в полза на ответника по касационната жалба - 92.39 лева за първоинстанционното и 36.00 лева за касационното производство.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №39/02.02.2023г. постановено по адм. дело №945/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта, с която е отменено Решение № РД-02-36-872/26.09.2022г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж“ 2014-2020г., в частта, с която на О. П. е определена финансова корекция в размер на 10% върху допустимите разходи по Договор № 99-ЗОП-76 по обособена позиция № 1 с изпълнител "Билдконтрол" ЕООД и Договор № 99-ЗОП-74 с ДЗЗД "Инвест груп" по обособена позиция № 2, както и в размер на 25% върху допустимите разходи по Договор № 99-ЗОП-75 с ДЗЗД "Ен експерт" по обособена позиция № 3 и по Договор № 99-ЗОП-73 с изпълнител "Б. К. ЕООД по обособена позиция № 4 и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. П. против Решение № РД-02-36-872/26.09.2022г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., в частта, с която на О. П. е определена финансова корекция в размер на 10% върху допустимите разходи по Договор № 99-ЗОП-76 по обособена позиция № 1 с изпълнител "Билдконтрол" ЕООД и Договор № 99-ЗОП-74 с ДЗЗД "Инвест груп" по обособена позиция № 2, както и в размер на 25% върху допустимите разходи по Договор № 99-ЗОП-75 с ДЗЗД "Ен експерт" по обособена позиция № 3 и по Договор № 99-ЗОП-73 с изпълнител "Б. К. ЕООД по обособена позиция № 4.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОТМЕНЯ Решение №39/02.02.2023г. постановено по адм. дело №945/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик в частта, с която е осъдено Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати на О. П. разноски за първоинстанционното производство за разликата над сумата от 92.39 лева (деветдесет и два лева и тридесет и девет стотинки).

ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството с адрес гр. София, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" №17-19 да заплати на О. П. с адрес гр. Пазарджик, бул. "България" №2 сумата от 36.00 (тридесет и шест) лева разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА О. П. с адрес гр. Пазарджик, бул. "България" №2 да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството с адрес гр. София, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" №17-19 сумата от 288.00 (двеста осемдесет и осем) лева разноски по делото за двете инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ В. А. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА