Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. Б. Членове: Л. М. С. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията Л. М. по административно дело № 3530 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба подадена от П. Г., чрез процесуалния й представител адвокат М. П., против решение № 609/03.02.2023 г., постановено по адм. дело № 8672/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалба й срещу заповед № РПД22-РД48-4/29.07.2022 г. на кмета на район Подуяне, Столична община и е осъдена да заплати на Столична община сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а именно нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяна на съдебното решение, отмяна на заповедта на кмета на район Подуяне, Столична община и присъждане на разноски.

Ответникът кметът на район Подуяне, Столична община, в писмен отговор, чрез пълномощника юрисонсулт Е. Х., оспорва касационната жалба, като счита решението на административния съд за правилно, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците Д. Л., Г. Л., Д. С., А. Т. не вземат становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че първоинстанционното решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на П. Г. срещу заповед № РПД22-РД48-4/29.07.2022 г. на кмета на район Подуяне, Столична община, с която се изземва от П. Г. и членовете на семейството й: А. Т. син; от Д. Л. и от Г. Л. и членовете на семейството й - Д. С. син, общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк], [улица], състоящо се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат след подробно изясняване на фактическата обстановка съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в установената форма и от компетентен орган съгласно чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 27, ал. 1 от Наредбата за общинската собственост, приета от Столичния общински съвет. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с матералноправните разпоредби и целта на закона.

Съдът е установил, че със заповед № 77-01-24/14.03.2007 г. на кмета на район Подуяне е отменена настанителната заповед и е прекратен договорът за наем на процесното жилище сключен между общината и Д. Г., която е починала през 2015 г. и членовете на домакинството й Д., Г. и П. дъщери (л.79-80 от делото). За апартамента е съставен акт за общинска собственост № 1690 от 28.10.2002 г. (л. 84). Заповедта от 14.03.2007 г. е съобщена на 22.03.2007 г. (л.80) и не се установява, нито се твърди тя да е отменена впоследствие. Приел е, че безпротиворечиво се установява по делото, че наемно правоотношение за изземвания апартамент не съществува още от 2007 г. Според съда предметът на оспорване в случая не е акт в изпълнение на заповед № 77-01-24/14.03.2007 г. на кмета на район Подуяне, Столична община, поради което за ирелевантно е прието обстоятелството, че от влизането й в сила на 06.04.2007 г. до постановяване на оспорения акт на 29.07.2022 г. са изтекли повече от 5 години, колкото е срокът, установен в чл. 285 от АПК.

Изложеното е мотивирало съда да приеме, че в процесния случай са налице и елементите от фактическия състав на чл. 65 ал. 1 от ЗОС, поради което кметът на район Подуяне, Столична община е постановил законосъобразен административен акт.

Решението на първоинстанционният съд е валидно, допустимо и правилно, а сочените в касационната жалба касационни основания за отмяната му не са налице. Подробно са изяснени релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдени са възраженията на страните, а формираните правни изводи са обосновани и напълно съответни на приложимите материалноправни разпоредби.

Обоснована се явява преценката на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, послужил като правно основание за издаване на заповед № РПД22-РД48-4/29.07.2022 г. на кмета на район Подуяне, Столична община предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство. Съгласно този текст общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва със заповед на кмета на общината. Това означава, че следва в условията на кумулативност да е установено, че имотът е общинска собственост и че същият се държи не на правно основание.

В случая страните не спорят, че имотът предмет на оспорената заповед за изземване е частна общинска собственост. Установено е също, че е сключен договор за наем между Д. Г. и членовете на домакинството й от една страна и район Подуяне от друга. Със заповед № 77-01-24/14.03.2007 г. на кмета на район Подуяне наемното правоотношение е прекратено, като тази заповед е влязла в законна сила.

Установено е, че с определение № 2641 от 25.04.2017 г. по дело № 4129/2017 г. Административен съд София-град е оставил без разглеждане жалбата на П. Г. и Г. Л. срещу покана за доброволно изпълнение № РПД17-ГР94-505/24.02.2017 г. по чл. 277 от АПК за изпълнение на влязла в сила горецитираната заповед на кмета на район Подуяне. Жалбоподателката, заинтересованите страни и членовете на техните семейства не са освободили доброволно общинския апартамент в 14-дневния срок, определен с писмо на кмета на района № РПД17-ГР94-505/13/29.03.2022 г.

При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че процесното общинско жилище се държи без правно основание предвид това, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е влязла в сила.

С оглед на това следва да се посочи, че със стабилизирането на тази заповед отпада възможността за осъществяване на контрол за законосъобразност върху обстоятелствата, послужили като основания за издаването й. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че съдът не е разгледал представената по делото заповед № РД-48-2/26.01.2015 г., която е отменена като незаконосъобразна. Според касатора тази заповед е издадена на същите основания, като заповедта от 2007 г. и щом заповедта от 2015 г. е незаконосъобразна, и тази от 2007 г. (на която административния орган се позовава) също е такава. Въпросът за законостобразността на заповедта, с която е прекратено наемното правоотношение засяга обстоятелства извън предмета на настоящия правен спор, поради което не следва да се обсъждат. В настоящето производство не би могло да се извършва инцидентен съдебен контрол върху законосъобразността на тази заповед, доколкото тя не е предмет на настоящия спори е следвало да се обжалва по друг ред. Жалбата, подадена пред първоинстанционния съд е насочена срещу заповед № РПД22-РД48-4/29.07.2022 г. на кмета на район Подуяне, Столична община, поради което съдът е извършил проверка на основанията по чл. 146 от АПК именно спрямо този, посочен в жалбата административен акт.

Правилно съдът е приел, че в случая заповедта, с която се прекратява наемното правоотношение от 2007 г., не представлява изпълнително основание. Тази заповед не е изпълнително основание съгласно чл. 268, т. 1 от АПК и не подлежи на изпълнение, с нея се прекратява облигационно отношение, произтичащо от договора за наем, следователно в случая не се прилага чл. 285 от АПК, каквито твърдения се излагат с касационната жалба.

Не са допуснати нарушения на материалния закон и съдебният акт е подробно обоснован. Възраженията на касационната жалбоподателка в касационната жалба в обща структура преповтарят направените вече пред първата инстанция, на които оплаквания е отговорено подробно и ясно.

По тези съображения и по изложените от Административен съд София град мотиви, към които настоящата инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на касационната жалбоподателка за разноски, следва да бъде оставено без уважение. В настоящия случай разноски се дължат на ответната страна. Същите са своевременно претендирани, поради което следва да се присъди в полза на Столична община, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 609/03.02.2023 г., постановено по адм. дело № 8672/2022 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА П. Г., [ЕГН] да заплати на Столична община сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА

/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ