Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА ЛИЛО. М. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 3586 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Сайпбул ентерпрайсес" ЕООД, [ЕИК], подадена чрез процесуален представител адв. Р., срещу Решение № 303 от 18.01.2023 г., постановено по адм. дело № 9568/2022 г. по описа на Административeн съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-22220520007939-091-001/07.12.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ София, потвърден с решение № 997 от 24.06.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ София при Централно управление /ЦУ/ на НАП.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага аргументи, че съдът е акцентирал само на неоказването на съдействие от страна на доставчиците. Твърди се, че са представени множество документи, както и доказателства за плащане по всяка доставка. Счита, че съдът не е изложил собствени мотиви и не е обсъдил писмените доказателства. Доказано било влагането на предмета на доставките в стопанската дейност. Цитира се практика на СЕС и на ВАС. Възразява и срещу решението в частта, в която потвърждава допълнително начисления корпоративен данък. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане или отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. А., в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - първо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София-град е била законосъобразността на РА № Р-22220520007939-091-001/07.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 997 от 24.06.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП” София при ЦУ на НАП.

С РА за данъчен период м. 03.2016 г. на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 82, чл. 21. ал. 2 и чл. 12 от ЗДДС допълнително е начислен ДДС в размер на 179,29 лв. по фактура № 6672/17.03.2016 г., издадена на DIMITRIOS KLOPOOLOS с посочен предмет - извършени консултантски услуги, декларирани като доставки по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Органите по приходите са констатирали, че чуждестранният клиент е с невалиден VIN към датата на издаване на фактурата. В резултат на гореизложеното е прието, че получателят на доставката е данъчно незадължено лице по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС и мястото на изпълнение е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност.

За данъчни периоди от м. 11.2017 г. до м. 03.2018 г., м. 05.2018 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 9 952,87 лв. по 23 фактури, издадени от „Бул стил груп“ ЕООД, с предмет - аванс за обект ап. 1-4 Овча купел, аванс за обект София мед, аванс по дог. 20242 обект Дипломат, СМР обект офис БПБ 611-5-2, аванс за обект канализация София мед, аванс за обект М. М. С. 1, СМР за обект М. М. С. 1 611-5-3, приспаднат аванс, материали за обект Джъмбо 611-4-17, приспаднат аванс, материали за обект Дипломат 611-4-20, приспаднат аванс, материали за обект София мед 611-4-19, приспаднат аванс, СМР за обект София мед 611-4-19, приспаднат аванс и др. /стр. 48-49 от РД/.

За данъчни периоди от м. 09.2015 г. до м. 04.2016 г., от м. 06.2016 г. до м.08.2016 г, м. 10.2016 г., от м. 12.2016 г. до м. 03.2017 г., от м. 05.2017 г. до м.08.2017г. и м. 10.2017 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 33 051,52 лв. по 101 фактури, издадени от „Бул мар строй“ ЕООД, с предмет - плащане по акт 19 за извършени СМР и аванс към договори №20172/14.07.2015 г. /ап. А-1, А-8, А-9 и А-2/, №20174/23.09.2015 г./обект стълбище 2/, №20188/28.10.2015г. /обект ЗММ/ №20217/19.01.2017 г., №20214/11.07.2016 г., №202013/10.08.2016 г., плащания по акт 19 от 10.12.2015 г., авансово плащане по договор, аванс за обект Метро, кабинет 13, плащане по акт 19 за извършено СМР за обект М. С. кабинет 28, извършени СМР - разширяване стая за преговори 14а - обслужващ офис-Метро-София 1, извършени СМР за обект „обособяване самостоятелен офис в стая №28 в обслужващ офис-Метро-София 1“, извършени СМР за Обект „Направа връзка между стаи № 1 и 12А; №86 и 87" в обслужващ офис-Метро - София 1 й др. /стр. 52-56 от РД/.

За данъчни периоди м. 12.2016 г. и м. 11.2017 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 6 977,51 лв. по фактури №9828/09.12.2016 г., №9844/17.11.2017 г. и №9845/20.11.2017 г„ издадени от „САЙПБУЛ ТРЕЙДИНГ“ ООД, с предмет - продажба на мостри, стоки М. С. по опис и катинари М. Л. по опис /стр. 61-63 от РД/.

В хода на ревизията е прието, че не е доказано осъществяване на реална доставка на услуги и материали по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по фактури, издадени на ревизираното лице през 2015 г. от „Бул мар строй” ЕООД, на стойност в размер на 121 236,39 лв., през 2016 г. на стойност 96 213,66 лв., през 2017 г. на стойност 24 147,38 лв. и през 2018 г,. издадени от „Бул мар строй“ ЕООД и „Бул стил груп“ ЕООД на стойност в размер на 102 031,01 лв., намерили счетоводно отражение като разходи от група 60, и е направен извод, че не са налице документално обосновани стопански операции, във връзка с които са издадени фактурите, като е начислен допълнително корпоративен данък.

При тези фактически установявания съдът е приел РА за законосъобразен.

АССГ е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Приел е, че доставчиците не разполагат с какъвто и да е трудов ресурс за изпълнение на ремонтните дейности, както и с материално-техническа обезпеченост, безспорно необходима предвид естеството на доставките. При извършените насрещни проверки не били представени доказателства, което според съда е поставило в невъзможност ревизиращите да установят наличието на предпоставки за упражняване правото на данъчен кредит.

Според съда при липса на реални доставки правилно е увеличен финансовият резултат на дружеството с разходите по процесните фактури.

С тези мотиви е отхвърлена жалбата срещу РА.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

Решението е неправилно.

Безспорно разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, отговарящ на нормативните изисквания за реквизити, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит.

Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите.

В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. В случая РЛ се е справило с доказателствената тежест в процеса.

В хода на ревизията са представени както процесните фактури, така и вторични счетоводни документи, установяващи реалното изпълнение на доставките на стоки и услуги. Представени са още договори за изпълнение на СМР, актове обр.19, банкови извлечения, стоков поток, доказателства за последваща реализация, описи.

Изпълнено е и изискването на чл. 71 ЗДДС - издадените от доставчика фактури съответстват на изискванията на чл. 114 ЗДДС. Установено е плащане по всяка една от фактурите.

Съобразно основния мотив на съда за липса на обезпеченост на доставчиците следва да се посочи, че обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС – решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("М. П. ), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и: или със знанието на получателя по доставките.

Съществено в случая е, че от страна на приходната администрация не е установено извършването на данъчна измама, както и не установено ревизираното лице да е участвало в данъчна измама или да е било част от такава, за която е знаело или не е могло да не знае, като безспорно доказателствената тежест за това е върху органите по приходите.

В първоинстанционното решение АССГ е акцентирал и върху неоказването на съдействие от страна на доставчиците. Всъщност това е ирелавантно за спора, тъй като РЛ не може да бъде санкционирано с отказ на данъчен кредит заради поведението на своите доставчици.

В обобщение при доказване на реалността на доставките от РЛ, незаконосъобразно му е отказано правото на данъчен кредит.

Предвид изложеното по-горе, че фактурите, издадени от посочените дружества, документират действително осъществени доставки, незаконосъобразно съдът е приел, че те не отразяват вярно стопанските операции, и неправилно е увеличен финансовият резултат на дружеството и му е начислен допълнително корпоративен данък.

От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА.

Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател в рамките на първоинстанционното и касационното производство. Същите се установиха в размер на 17 040,67 лева – уговорен и изплатен адвокатски хонорар и държавна такса, и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. То отговаря на фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 303 от 18.01.2023 г., постановено по адм. дело № 9568/2022 г. по описа на Административeн съд – София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22220520007939-091-001/07.12.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите София, потвърден с решение № 997 от 24.06.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при Централно управление на НАП.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Сайпбул ентерпрайсес" ЕООД, [ЕИК], сумата от 17 040,67 лв. /седемнадесет хиляди и четиридесет лева и шестдесет и седем стотинки/, разноски за две инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ