Р Е Ш Е Н И Е

№ 62 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети септември, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3525 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Устои“ АД срещу решение № 230/12.01.2024 г. по в. гр. д. № 4227/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 2225 от 15.02.2023 г. по гр. д. № 5820/2021 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от Н. В. Д. искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 98/22.07.2021 г., на основание чл. 328, ал. 2 вр. с чл. 326, ал. 1 и ал. 2 КТ, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода: 22.07.2021 г. - 22.01.2022 г., в размер на 16 033.50 лв..

Касаторът твърди в касационната си жалба, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и като необосновано. Поддържа, че твърдението на ищеца, че липсва утвърден бизнес план е въведено от него едва в писмената защита, депозирана пред първата инстанция, поради което същото е преклудирано, и затова не е следвало да бъде разгледано, още по-малко да обоснове незаконност на процесното уволнение. Твърди, че във въззивното решение изобщо няма произнасяне по направеното във въззивната жалба оплакване...