Р Е Ш Е Н И Е

№ 165

София,13.11.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Нели Първанова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №296 от 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 8336/29.11.2022 г., подадена от М. М. М.-К. и А. М. М.-К., чрез процесуалния представител адвокат Р. Т. Х. от САК, срещу решение № 328/19.10.2022 г. по в. гр. д. № 364/2022 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 260026/29.04.2022 г. по гр. д. № 1255/2019 г. на Велинградския районен съд като недопустимо, поради липса на правен интерес от търсената защита. Решението е постановено при участието на [община], като трето лице-помагач на страната на касаторите.

Касаторите поддържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно. За неправилен считат извода на въззивния съд, че предявеният от тях иск е недопустим. Поддържат, че искът е допустим поради дадените в ТР № 8 от 27.11.2013г. по тълк. д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС разяснения, тъй като е предявен за защита срещу лица, претендиращи да са собственици на дворното място и като такива създават необосновани пречки спрямо тях да ползват своята собственост върху самостоятелен обект в сграда в същото дворно място. Излагат съображения, че неправилно въззивният съд свежда допустимостта на предявения иск единствено до това дали те претендират собственост или владение върху имота на ответниците, при което решението по същество е без конкретни мотиви, без обосноваващи изводи, които да се основават на конкретните твърдения и събраните по делото доказателства. Считат този извод и за очевидно необоснован. Молят въззивното решение да бъде отменено и делото бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора. Допълнителни съображения излагат в проведеното по делото открито съдебно заседание, както и в представена писмена защита. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответниците по касационна жалба М. Ч. Е. и Ф. Р. Е. чрез процесуалния си представител адв.Ч. С. Ч. от АК-Пазарджик, изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски. В писмено становище поддържат съображенията, изложени в писмения отговор.

С определение №1351/31.05.2023г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса допустим ли е отрицателен установителен иск за това, че ответникът не е собственик на дворното място, в което е построена сградата, предявен от собственик на имот в сградата с аргумент, че ответникът в качеството си на собственик му нарушава правото на преминаване и достъп до сградата и представлява ли защитата на тези права на ищеца, както и възможността да придобие част от спорния имот от действителния му собственик по законоустановен ред, обект на допустим отрицателен установителен иск с цел извършване на преценка дали при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с указанията по приложението на процесуалния закон, дадени с т. 1 от ТР №8/2012 от 27.11.2013г. по тълк. д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС, вкл. с изложените в мотивите към т. 1 съображения, че наличието на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорване ищецът следва да доказва фактите, от които те произтичат.

По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

М. М. М.-К. и А. М. М.-К. са предявили срещу М. М. Е. и Ф. Р. Е. отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответниците не са собственици на дворно място с площ от 840 кв. м., представляващо УПИ І-348 в кв. 14 по плана на [населено място], общ. Велинград, с твърдението, че спорещите страни притежават отделни обекти в една и съща сграда, находяща се в процесното дворно място. Твърдят, че са закупили през 2002г. от РПК “Ч. долина“ магазин, заемащ целия втори етаж от сградата заедно с 50% от общите части на тази сграда, като имали желанието да закупят и Ѕ идеална част от земята, върху която сградата е построена, но им било обяснено, че РПК не е собственик на земята, тъй като сградата е била построена върху държавна земя, която сега съгласно ЗОбС е общинска собственост, което било отразено и в документите по сделката. През 2009г. обаче узнали, че М. Е. закупил от РПК „Ч. долина“ не само магазина на първия етаж от сградата, но и прилежащия терен от 840 кв. м., представляващ УПИ І-348, докато те не били поканени от продавача да закупят съответната част от имота. Твърдят, че след придобиването на собствеността върху земята ответникът им заявил, че нямат право да преминават през имота му, принудил ги да си направят ново външно стълбище зад сградата от второстепенна улица, която не е търговска, а през 2018г. подал жалба за премахване на изграденото по негово искане външно стълбище и наред с това пред самото стълбище паркирал тежки верижни машини, които направили невъзможен достъпа им до имота и през второто външно стълбище. Твърдят, че ответниците не са придобили вещни права върху земята, защото и техният праводател не е притежавал такива, като поддържат, че теренът, върху който е построена сградата, е общинска собственост.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответниците по иска оспорват същия като неоснователен.

Конституираната като трето лице-помагач на страната на ищците [община] изразява становище, че предявеният иск е основателен.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е взел предвид само част от съдържащите се в исковата молба фактически твърдения, а именно че в исковата си молба ищците М. М. М.-К. и А. М. М.-К. са изложили твърдения, че с нотариален акт № 46/06.03.2001г. са закупили втория етаж от масивна двуетажна търговска сграда, построена в дворното място, представляващо по действащия КРП на [населено място], общ. Велинград, УПИ I- 348, в кв. 14, с площ от 840 кв. м. като са поискали от продавача РПК „Ч. долина“ да закупят и Ѕ ид. част от дворното място, върху което е построена сградата. Твърдели, че не са могли да закупят идеална част от дворното място, тъй като към този момент същото е било общинска собственост. Изложили твърдения, че през 2009 г. РПК „Ч. долина“ се е снабдила с констативен нотариален акт № 31/ 2009г. по обстоятелствена проверка за собственост върху дворното място на основание придобивна давност и с нотариален акт № 83/2009г. е продала на ответниците М. М. Е. и Ф. Р. Е. първия етаж от търговската сграда, ведно с дворното място, върху което е построена сградата. Посочено е, че се поддържа, че ответниците не са собственици на дворното място, тъй като към момента на продажбата, продавачът РПК не е бил собственик на същото, тъй като е било публична общинска собственост и кооперацията не е могла да го придобие по давност.

Въззивният съд е приел, че при тези фактически твърдения, предявеният отрицателен установителен иск за собственост е недопустим, поради липса на правен интерес от търсената защита.

Изложени са съображения, че претенцията на ищците не е за наличие на притежавано от тях вещно право върху недвижим имот, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Прието е, че в исковата молба ищците по никакъв начин не са обосновали правния си интерес, а именно - наличието на свое защитимо право, което е засегнато от правния спор. Формиран е решаващ правен извод, че не е налице нито една от хипотезите, посочени в ТР № 8/27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, обуславящи правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Прието е, че ищците не заявяват самостоятелни права върху УПИ I- 348 в кв. 14 с площ от 840 кв. м. и няма конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същи имот. Посочено е, че ищците не защитават фактическо състояние - владение, което е смутено, но не е отнето от лице, което неоснователно претендира, че е собственик, както и че те нямат възможност да придобият имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрекат претендираните от ответника права, тъй като никога не са владели процесното дворно място, нито пък то им е възстановено по реституция.

Така постановеното въззивно решение е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно.

Както ОСГТК на ВКС посочва в мотивите към т. 1 на ТР №8/2012 от 27.11.2013г. по тълк. д.№8/2012г., правният спор накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени нейни права. Всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. При установителните искове (включително и отрицателните) в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството „предмет на иска”, защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Уважаването на отрицателния установителен иск обаче има и правопредпазващо действие по отношение на засегнатото право, което ищецът брани с предявяването му - ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право. Изложени са също съображения, че правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера, а видът на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. Такава защита в случаите на отрицателен установителен иск за собственост или друго вещно право би се постигнала чрез отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника право. Посочено е, че правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора.

Преценката за наличие на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск следователно е винаги конкретна, основана на всички, съдържащи се в исковата молба твърдения, като нейната цел е да се съобрази дали при уважаването на иска ще бъде дадена защита на субективното право, което ищецът твърди, че притежава. При това следва да бъде взето предвид доколко както съществуването, така и реализацията на притежаваното от ищеца право се засяга от правото на ответника. В този смисъл въз основа на съдържащите се в мотивите на тълкувателното решение съображения, в практиката си ВКС е достигнал до изводите, че за да прецени дали изложените в исковата молба твърдения обуславят правен интерес от О., съдът следва да ги квалифицира и да прецени доколко решението по делото ще рефлектира върху правната сфера на ищеца и ще постигне целения от него резултат и само когато целеният правен резултат не би рефлектирал непосредствено в правната сфера на ищеца, то липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск (определение №19 от 17.02.2021г. по ч. гр. д.№57/2021г. на ІІ г. о. на ВКС). В тълкувателното решение се придава значение не на вида накърнено субективно материално право на ищеца, а на обстоятелството дали собственическите претенции на ответника пречат на ищеца да го упражнява, респ. дали отричането им би повлияло на възможността за безпрепятственото му упражняване (определение №21 от 07.02.2020г. по ч. гр. д.№3962/2019г. на І г. о. на ВКС).

С тази практика на ВКС, вкл. с изложените в мотивите към т. 1 на ТР №8/2012 от 27.11.2013г. по тълк. д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС съображения в случая въззивният съд не се е съобразил. При извършването на преценката си за наличие на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск въззивният е взел предвид единствено твърденията на ищците за осъществяването на фактите, свързани с придобиването на права от страните върху самостоятелните обекти от масивната двуетажна търговска сграда, както и върху дворното място (за ответниците), но не и твърденията за последващите спорове между страните, свързани с ползването на дворното място и обусловената от това възможност за достъп до сградата и не е анализирал значението на тези твърдения за наличието, респ. липсата на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск.

В тази насока следва на първо място да се отбележи, че именно съществуването и реализацията на правата, които ответниците твърдят, че са придобили върху дворното място, засяга възможността ищците да упражняват признатото от чл. 64 ЗС право да ползват терена доколкото това е необходимо за пълноценното упражняване на правото на собственост върху притежавания от тях самостоятелен обект в сградата, вкл. правото на достъп до самата сграда, като се съобрази и предназначението на този самостоятелен обект, а именно магазин, до който следва да бъде осигурен непрекъснат достъп не само за ищците, но и за посетителите на магазина. Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че за да бъде упражнено успешно правото по чл. 64 ЗС на първо място следва да бъде разрешен спорът за принадлежността на правото на собственост върху терена, доколкото предявяването на иск по чл. 64 ЗС с твърдения, че правото на собственост върху терена не принадлежи на ответниците не може да се приеме за допустимо, а уважаването на такъв иск срещу общината не би било противопоставимо на ответниците в настоящето производство.

Освен това следва да се вземе предвид, че доколкото според твърденията на ищците те са лишени от правото на достъп до терена, те не биха могли обективно да упражняват каквато и да е фактическа власт върху него, а оттам и да се позоват на възможността за оригинерно придобиване на права.

По така изложените съображения изводът на въззивния съд, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес следва да се приеме за неправилен. По реда на чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да се произнесе по съществото на правния спор като се произнесе и по претенцията за присъждане на направените разноски за водене на делото във ВКС на основание чл. 294, ал. 2 ГПК.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №328, постановено на 19.10.2022г. от Окръжен съд-Пазарджик, ІІ граждански състав по в. гр. д.№364/2022г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Пазарджик.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: