Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар М. Д. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 3951/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от „Даесеф” АД, чрез адв. П., срещу Решение № 23/09.01.2023 г., постановено по адм. дело № 141/2022 г. по описа на Административен съд – София-област, с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 798-1 от 02.11.2021 г. на главен специалист „Данъчни приходи” при О. П. потвърден с Решение № 1 от 05.01.2022 г. на Началник отдел „Местни приходи” при О. П.
Наведените в касационната жалба възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Оспорва твърдението в решението, че не са представени декларации за ползване на контейнери за 2020 и 2021 г. Излага доводи, че неправилно съдът е възприел безкритично изготвените първоначална и допълнителна ССчЕ. Развива подробни съображения в касационната жалба. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение. При условията на евентуалност моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Прилага писмени доказателства, находящи се на л.6 - л.31 от делото. Претендира разноски.
Ответникът – Началник на отдел „Местни приходи" при О. П. чрез адв. Р., в писмен отговор и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд – осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна.
Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 798-1 от 02.11.2021 г. на главен специалист „Данъчни приходи” при О. П. потвърден с Решение № 1 от 05.01.2022 г. на Началник отдел „Местни приходи” при О. П.
С процесния акт са установени задължения на дружеството към 02.11.2021г. за ДНИ в размер на 6 620,69лв. и лихви 115,84лв. или общо дължимо за ДНИ – 6 736,53лв. и ТБО в размер на 12 553,26лв. и лихви в размер на 219,65лв. или общо дължимо за ТБО в размер на 12 772,91лв.
Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че дружеството е собственик на имоти в О. П. за което е подало декларация по чл.14 от ЗМДТ, на базата, на която са генерирани следните партидни номера : 131022476004, 7317F502, 7317F503, 7317F504, 7317F505, 7317F506, 7317F507, 7317F508, 7317F509, 7317F510, 7317F511, 7317F512, 7317Н4504, като имотите са индивидуализирани с посочени: площ на земята, РЗП на обектите, данъчната оценка и отчетната стойност.
Дружеството е подало декларации по чл.71 от ЗМДТ с входящи номера: №1786/01.12.2020г., №1787/01.12.2020г., №1788/01.12.2020г., №1789/01.12.2020г., №1790/01.12.2020г., №1791/01.12.2020г., №1792/01.12.2020г., №1793/01.12.2020г., №1798/01.12.2020г., №1967/02.02.2021г., отнасящи се за имоти с партидни номера: 7317F507, 7317F509, 7317F510, 7317F512, 131022476004, 7317F511, 7317F504, 7317F503, 7317F506, 7317Н4504.
Назначена е съдебно-счетоводна експертиза.
За да отхвърли жалбата на дружеството съдът е приел, че процесният АУЗД е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма.
Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че дружеството-жалбоподател е данъчно задължено лице за ДНИ с оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и подадените декларации. Приел е, че правилно органът по приходите е определил дължимия ДНИ, като досежно конкретния размер съдът е възприел установените задължения на дружеството към 02.11.2021год. за ДНИ в размер на 6 620,69лв. и лихви 115,84лв. или общо дължимо за ДНИ - 6736,53лв.
Съдът е установил за безспорно по делото, че процесните имоти се намират в границите на организираното от общината сметосъбиране, извозване и обезвреждане в депо на битови отпадъци, както и фактическото предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и тези по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за процесната година.
Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя за погасени задължения за процесния период. Правилно според съда органът по приходите е отнесъл плащанията, направени от дружеството на 28.09.2020г., 03.09.2020г. и 15.02.2021 г., за погасяване на по - рано възникнали задължения.
Според съда за нито един от имотите за процесния период не е подавана декларация по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ за определяне на ТБО според количеството на битовите отпадъци.
Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
Решението е неправилно.
Съдът неправилно е приел, че за процесния период за нито един от имотите не е подавана декларация по чл. 67 от ЗМДТ за определяне на ТБО според количеството битови отпадъци. Основателни са възраженията на касатора в тази насока. Видно от допълнителното заключение по назначената ССчЕ на вещото лице са били представени декларации по чл. 67 от ЗМДТ, подадени от дружеството, за част от процесните имоти за 2021 и 2020 г. (л.249 от делото). При разглеждане на делото решаващият съд не е дал указания за представяне на съответните декларации за определяне на ТБО според количеството битови отпадъци за 2021 г., съобразно изискванията на чл. 163, ал. 3 от АПК, като не е събрал всички доказателства, по които е работило вещото лице. Видно от приложените към касационната жалба декларации за определяне на ТБО според количеството на битовите отпадъци, такива доказателства съществуват, но забраната по чл. 220 от АПК за фактически установявания от касационната инстанция възпрепятства възможността за преценка на същите при касационната проверка на оспореното съдебно решение.
Съдът не е отговорил на възражението на дружеството-жалбоподател, че ТБО не е изчислена според количеството на битовите отпадъци.
Предвид изложеното относно допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила в дейността на първоинстанционния съд, решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане на делото на основание чл. 163, ал.3 от АПК съдът следва да събере всички необходими за изясняване на правния спор доказателства, като се съобрази с гореизложените мотиви. На основание чл. 171, ал.5 от АПК съдът следва да укаже на страните, ако за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства.
На основание чл. 226, ал. 3 от АПК по въпроса за разноските пред настоящата касационна инстанция следва да се произнесе първоинстанционият съд.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 23/09.01.2023 г., постановено по адм. дело № 141/2022 г. по описа на Административен съд – София-област.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София-област.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ