Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. Д. Членове: АННА ДИМ. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от председателя Й. Д. по административно дело № 4321/2023 г. Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на директора на ОД "Земеделие"-Габрово против решение № 8/ 24.02.2023 г. по описа на Административен съд-Габрово. Иска отмяна на решението като неправилно поради необоснованост и материална незаконосъобразност. Целта на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е да се ограничи възможността на лицето, срещу което е образувано дисциплинарно производство да повлияе или попречи на развитието на дисциплинарното дело. Развива съображения и цитира съдебна практика.

Ответната страна С. П. оспорва касационната жалба като неоснователна. Развива съображения, че целта на издадената заповед е да бъде лишена от правото на труд и получаване на възнаграждение. Затова е отстранена от длъжност веднага след завръщане след ползване на отпуск за временна нетрудоспособност. Няма данни по делото, че може да повлияе обективно на хода на дисциплинарното дело. Не е спазен и чл. 6 от АПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Представя писмено заключение.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалбата на С. П. против заповед № РД-04-164/13.12.2022 г. на директора на ОД "Земеделие"- Габрово с правно основание чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДСл за временно отстраняване от длъжност "директор на Дирекция "Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси" при ОД "Земеделие"- Габрово. С оспореното първоинстанционно решение съдът е отменил заповедта като немотивирана и постановена при неспазване на чл. 6 от АПК.

Решението е обосновано и материално законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването когато срещу него е образувано дисциплинарно дело. Употребата на израза "може", в случая сочи за компетентност в условията на оперативна самостоятелност, като административният орган има свободата какво решение да избере - да отстрани или да не отстрани от длъжност служителя. Всяко от тези решения е в еднаква степен законосъобразно, но в различна степен целесъобразно. Законът определя граници на оперативната самостоятелност, т. н. рамка на закона, които обезпечават избирането на най-целесъобразното за случая от възможните разрешения. Това обаче не означава, че съществува възможност за свободен избор за административния орган да реши да отстрани или да не отстрани служителя от длъжност. „Свободна оперативна самостоятелност“ като понятие в нашето право няма (П. С., „Оперативна самостоятелност на администрацията “, ГСУЮФ, 1960, стр.203) , тъй като не гарантира осъществяване на административната дейност в рамката на закона, при спазване целта на закона и еднакво прилагане на правната норма спрямо всички, независимо от лицата и особеностите на конкретния случай. Затова в чл.169 от АПК законодателят посочва, че административен акт, издаден при оперативна самостоятелност подлежи на контрол от съда дали органът е разполагал с оперативна самостоятелност и спазено ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Изискване на чл.146 от АПК е административният акт да бъде мотивиран. В случая освен наличието на висящо дисциплинарно производство издателят на административния акт не е изложил никакви конкретни обстоятелства и съображения, които са го мотивирали временно да отстрани от длъжност служителката. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи, че целта на закона за временно отстраняване от длъжност е да бъде лишен служителя от възможността да влияе на хода на дисциплинарното производство. Тази възможност обаче зависи от длъжността на държавния служител, от вида и същността на дисциплинарното нарушение, от поведението на самия служител във времето и др. Правилно съдът посочва, че правомощията при оперативна самостоятелност се упражняват при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал.1 и ал. 5 от АПК по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният орган е длъжен да се въздържа от актове, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Липсата на мотиви е основание за отмяна на оспорената заповед и предвид ТР №4/ 2004 г. по т. д.№ 4/2002 г. на ОС на съдиите от ВАС и ТР №16/1975 г. на ОСГК на ВС. Установените от съда факти относно образуване на дисциплинарно дело и отстраняване от работа веднага след завръщане на служителката на работа след продължителен отпуск, са обосновали извод и за преследване на цел, която не е законова, който извод настоящият състав споделя. Като е отменил заповедта, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Ответната страна не претендира разноски.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8/ 24.02.2023 г. по адм. д.№ 248/2022 г. по описа на Административен съд - Габрово.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА

секретар:

Членове:

/п/ А. Д. п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА