Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 4740/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Зарзаватчийница ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. В. Т. [улица], представлявано от управителя Б. И., чрез процесуален представител адв. М. Е., срещу Решение № 94/05.04.2023 г., постановено по адм. дело № 81/2023 г. по описа на Административен съд (АС) В. Т. с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 11379/18.01.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. В. Т. в дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция (ГД) Фискален контрол (ФК) при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), и дружеството е осъдено да заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 240,00 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че административният съд е формирал своите правни изводи при неправилна преценка на фактическата обстановка и представените писмените доказателства. В тази връзка се навеждат подробни аргументи, че липсват мотиви относно срока на налагане на мярката, като същите са бланкетно формулирани и неподкрепени с надлежни доказателства. Счита също така, че налагането на ПАМ в конкретния случай не отговаря на нито една от целите, предвидени в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), като освен това според касатора наложената ПАМ е постановена и в нарушение на принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. По изложените съображения се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което заповедта да бъде отменена. Претендира се и присъждане на сторените от дружеството разноски за касационната инстанция съгласно представен списък с разноските по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ответникът по касация - началник отдел Оперативни дейности гр. В. Т. в дирекция Оперативни дейности, ГД ФК при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт П. С., оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 240,00 лева. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на оспорване пред АС В. Т. е била Заповед за налагане на ПАМ № 11379/18.01.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. В. Т. в дирекция Оперативни дейности, ГД ФК при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на Зарзаватчийница ЕООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект склад № 7, находящ се в гр. В.Търново, ул. Магистрална № 9, стопанисван от Зарзаватчийница ЕООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до обекта за срок от 10 дни.

С обжалваното решение на АС - В. Т. е отхвърлил жалбата на Зарзаватчийница ЕООД срещу Заповед за налагане на ПАМ № 11379/18.01.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. В. Т. в дирекция Оперативни дейности, ГД ФК при ЦУ на НАП и е осъдил дружеството да заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 240, 00 лева.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържание съгласно чл. 59 от АПК, както и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

При преценка за съответствието на заповедта с материалния закон, въз основа на приетите по делото доказателства, АС - В. Т. е приел за установено, че на 06.01.2022 г., в 10:25 ч., при извършена проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - склад № 7, находящ се в гр. В. Търново, ул. Магистрална № 9, стопанисван от Зарзаватчийница ЕООД, с [ЕИК], е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно, че при извършена контролна покупка на един чувал картофи с тегло 10,400 кг. (1,35 лв./кг.) на обща стойност 14,00 лева, заплатени в брой от проверяващия екип, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от регистрираното и работещо в обекта фискално устройство (ФУ) модел TREMOL ZM-KL VL, регистрационен номер в НАП № 4071660, индивидуален номер № [номер] и индивидуален номер на фискалната памет № 50134391, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г., а е издадена стокова разписка № 744838/06.01.2022 г. В резултат на проверката е установена и положителна касова разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на 221,12 лева. Посочените обстоятелства са отразени в ПИП сер. АА № 0107440/06.01.2023 г., подписан без възражения от присъствалите на проверката касиер и упълномощено лице, като нарушението се установява от: дневен финансов отчет (ДФО) № 018083/06.01.2023 г.; опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от 06.01.2023 г.; 9 бр. описи на наличните стоки обр. Кд 60 от дата 06.01.2023 г.; отпечатана Контролна лента на електронен носител (KЛЕН) от 06.01.2023 г.; нотариално заверено пълномощно рег. № 395/24.01.2017 г.; справка обр. № Кд.127 от дата 06.01.2023 г.

При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС.

Наред с това първоинстанционният съд е приел, че издаденият акт е мотивиран и законосъобразен по отношение на определения от органа по целесъобразност срок на ПАМ. Приел е, че при определяне продължителността на срока са взети предвид конкретни и релевантни факти, а именно: тежестта на извършеното нарушение и неговите последици, местоположението на обекта - в близост до складове, които извършват търговия на едро, вида и обема на упражняваната в обекта търговска дейност - обект, от който се извършва и разносна търговия, като се продават стоки на едро, постоянния клиентопоток, а също и размера на неотчетената продажба и установената положителна касова разлика.

На следващо място е прието, че така определеният 10-дневен срок при законоустановен 30-дневен е в съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, както и с целите по чл. 22 от ЗАНН, като в тази връзка са съобразени целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, а също и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца във връзка с отчетеното нарушение на законодателството.

За неоснователно е счетено възражението на дружеството, че издадената заповед не е съобразена с отправеното от АС - Благоевград преюдициално запитване, по което е образувано дело С-97/21 на СЕС. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че установената фактическа обстановка по главното производство се различава от конкретната в процесния случай, а именно - липсват данни на Зарзаватчийница ЕООД да е издадено наказателно постановление (НП), с което на дружеството да е наложена имуществена санкция за извършеното административно нарушение. По тази причина съдът е счел, че отправеното преюдициално запитване, по което е образувано дело С-97/2021 на СЕС, е неотносимо към спора и не следва да бъде взето предвид, като е съобразено и обстоятелството, че срокът на приложената ПАМ е под средния размер, а не е максималният предвиден в закона.

В заключение е прието, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката.

Решението валидно, допустимо и правилно.

На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Наред с изложеното следва да се посочи, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно, че при извършена на 06.01.2023 г., в 10:25 ч. проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на 1, т. 41 от ДР на ЗДДС склад № 7, находящ се в гр. В. Търново, ул. Магистрална № 9, стопанисван от Зарзаватчийница ЕООД, с [ЕИК], се установява, че при извършена контролна покупка на един чувал картофи с тегло 10,400 кг. (1,35 лв./кг.) на обща стойност 14,00 лева, заплатени в брой от проверяващия екип, не е издадена ФКБ от наличното и работещото в обекта ФУ, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., а е отпечатана стокова разписка № 744838/06.01.2022 г. с реквизити: номер, дата, наименование на продавания артикул, мярка, количество, единична цена и обща стойност. В резултат на проверката е установена и положителна касова разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на 221,12 лева. Посочените обстоятелства са отразени в ПИП сер. АА № 0107440/06.01.2023 г., подписан без възражения от присъствалите на проверката касиер и упълномощено лице, като нарушението се установява от: изваден ДФО № 018083/06.01.2023 г.; опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от 06.01.2023 г.; 9 бр. описи на наличните стоки обр. Кд 60 от дата 06.01.2023 г.; отпечатана KЛЕН от 06.01.2023 г. и справка обр. № Кд.127 от дата 06.01.2023 г.

С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

Неоснователни, на първо място, са доводите на касатора за немотивираност на срока на мярката. При съобразяване на принципа на съразмерност правилно е определен 10-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. Този срок е определен с оглед тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, местоположението и големината на обекта, вида на извършваната дейност - разносна търговия на едро, предпоставяща реализиране на големи обороти, множеството разнообразни стоки, работното време на обекта - от 07:30 ч. до 16:00 ч., събота от 7:30 ч до 12:30 ч, неделя - почивен ден, работещите по трудови правоотношения лица, както и дневния размер на оборота. Съобразено е и обстоятелството, че при проверката е установена положителна касова разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на 221,12 лева, което само по себе си свидетелства за системност на нарушенията от този вид, а също и представлява нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, поради което обосновано е отчетено при определяне на срока на продължителност на мярката. Взета е предвид и установената разлика от 1 час в 15 минути напред между данните, които са визуализирани на часовника - календар на ФУ, и астрономическото време в страната, също свидетелстваща за неправилно отчитане на извършваните продажби от търговеца. При така изложените факти срок на мярката от 10 дни, който се явява под средата на законовоопределената мярка на срока от 1 до 30 дни, съответства на целта на закона и не може да бъде прието, че е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК.

Наред с посоченото наложената ПАМ съответства и на чл. 22 от ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, ответникът по касация, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник отдел Оперативни дейности гр. В. Т. при ЦУ на НАП.

В допълнение следва да се посочи, че доколкото в случая няма данни за съставен АУАН и издадено НП за същото нарушение, изводите на съда за неотносимост на спора към въпросите, постановени с отправеното преюдициално запитване, са обосновани, като в допълнение следва да бъде посочено, че към настоящия момент същите не противоречат и на приетото с Решение от 4 май 2023 г. на СЕС по дело С-97/21.

Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отхвърлил жалбата на Зарзаватчийница ЕООД, Административен съд В. Т. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса дружеството - касатор следва да бъде осъдено да заплати Националната агенция по приходите гр. София, в качеството ѝ на юридическото лице, в състава на което влиза административния орган, издател на оспорената заповед, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 240,00 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 94/05.04.2023 г., постановено по адм. дело № 81/2023 г. по описа на Административен съд В. Т.

ОСЪЖДА Зарзаватчийница ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. В. Т. [улица], представлявано от управителя Б. И., да заплати на Националната агенция по приходите София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 240,00 (двеста и четиридесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ