№ 60814

гр.София, 14.12.2021г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

Л. А.

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д.N 2956 описа на ВКС за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Обжалвано е решение от 06.04.2021г. по гр. д.№8553/2020г. на ГС София, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 -3 КТ.

Жалбоподателят –Софийски районен съд, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.

Ответникът – Д. Б. Д., действаща чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отменил като незаконосъобразно уволнението на Д. Д. , извършено със заповед № АС-206 от 21.05.2019г. на Председателя на Софийски районен съд, с която на й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение – по предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; възстановил я еа на длъжността, заемана от нея преди уволнението – „съдебен деловодител – ДСИ“ при Софийски районен съд, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; осъдил ответника Софийски районен съд да й заплати сумата 2 120 лв. – парично обезщетение, съизмеряващо се с разликата в заплатите, получавани при ответника и получаваните на по–нископлатената работа при новия работодател „Ем Е. Д. кънсълтинг“ ЕООД в периода от 23.05.2019г. до 29.09.2019г. включително, поради уволнението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 2 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.07.2019г. до окончателното й плащане.

Страните са били в трудови праоотношеня по договор №356/30.06.2004г. като ищцата е заемала длъжността „съдебен деловодител ДСИ“, като трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл.187,ал.1, т.10 и чл.187, ал.1, т.3 КТ.

Съдът е приел за установено, че със заповед № АС - 206 от 21.05.2019г. на Председателя на СРС (връчена на 22.05.2019г.) на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за следните нарушения са: 1. Непоставяне в срок (най–малко 1 ден преди посочения в съответното обявление като начален ден на публичната продан) на определеното за това място в сградата на СРС в [населено място], [улица], на четири броя обявления с вх. № 1518, 1519, 1520 и 1521 от 16.04.2019г. за публични продани, обявени от ЧСИ - Н. К., рег. № 789, регистрирани с протоколи за редовно разгласени публични продани от 16.04.2019г. с времетраене от 17.04.2019г. до 17.05.2019г. – нарушение, констатирано от З. Й., завеждащ служба „ДСИ“, при извършена от нея проверка на 17.04.2019г. в 12:30 часа; 2. Липса на вписване в настолната книга за регистриране на приемо – предавателни протоколи за приетите наддавателни предложения за участие в публична продан в периода от 18.03.2019г. до 25.03.2019г. на следните данни: дата на провеждане на публична продан, номер на изпълнително дело и частен съдебен изпълнител, който провежда проданта, номер на протокола, с който в деня на извършване на публичната продан се предават наддавателните предложения от служител от „Регистратура на частните съдебни изпълнители“, СРС, на частния съдебен изпълнител срещу подпис – констатирано в хода на извършена от г-жа З. Й., завеждащ служба „ДСИ“, СРС, проверка на 25.03.2019 г.

Прието е, че от представената длъжностна характеристика на длъжността „съдебен деловодител – ДСИ“, връчена на ищцата срещу подпис на 05.05.2011г. и на 30.04.2019г., се установява, че посочените като неизпълнени задължения в заповедта за уволнение не фигурират като задължения, произтичащи от длъжността на служителят. Изложени са съображения, че съгласно длъжностната характеристика, служителят на длъжност „съдебен деловодител – ДСИ“ изпълнява и други задължения, възложени от ръководителя на ДСИ, председателя на съда и съдебния администратор.

Установено е, че със Заповед № АС-261/16.09.2016г. на административния ръководител на РС София е наредено считано от 19.09.2016г. да се въведе електронен входящ регистър на всички подавани книжа, свързани с принудителното изпълнение по ГПК, осъществявано от ЧСИ, като на съдебните служители, приемащи книжата на регистратурата за изпълнителни дела на ДСИ е възложено да водят регистъра, да съхраняват и предават на ЧСИ подадените книжа. Установено е, че съгласно разпореждане от 05.04.2018г. на завеждащ служба ДСИ и на съдебен администратор при СРС, считано от 02.04.2018г. регистратурите на ДСИ и ЧСИ ще се заместват взаимно, а при отсъствие на двамата служители, същите ще се поемат от завеждащ служба ДСИ, справките на ДСИ ще се осъществяват от регистратурата на ЧСИ, по време на обедната почивка от 12.00 до 13.00 часа (рег. ДСИ и рег. ЧСИ) и при отсъствие на един от деловодителите на регистратурите, справките ще се извършват от дежурен деловодител по изготвен предварителен график; а обявленията по приетите тръжни книжа за насрочените публични продани да се поставят на определените за това места в сградата на съда във времето от 08.30 до 9.00 ч. и 12.00 до 13.00 ч.

Констатирано е от докладна с вх. № 9001359/13.03.2019г. от З. Й., завеждащ служба ДСИ при РС София, изпратена до председателя на съда, с приложени към нея възлагателни писма, че го информира за конкретните нарушения на ищцата и прилага докрадни от 25.03.2019г. и от 15.11.2016г. , като посочва, че е извършила проверка в регистратурата на ЧСИ на съдебен деловодител Д. Д., при която установила, че 4 бр. обявления, които са с регистрирани протоколи от 16.04.2019г. за редовно разгласени публични продани с времетраене от 17.04.2019г. до 17.05.2019г., не са поставени на съответното място в сградата на СРС. Установено е, че към докладната са приложени копия от 4 бр. уведомления, както и извлечение от входящ регистър на ЧСИ от 16.04.2019г., видно от което на същата дата са регистрирани тръжни книжа по четири изпълнителни дела на ЧСИ № 789 Н.К., с вх. № 1518, 1519, 1520 и 1521 от 16.04.2019г., подадени съответно в 14:13 ч., 14.15 ч., 14.16 ч. и 14.17 ч.

Установява се от приетите и неоспорени атестационни формуляри, че при ежегодното атестиране на ищцата същата е получавала оценка за работата си „много добра“, вкл. при последната атестация за период 01.12.2017г. – 30.11.2018г, а от становището за същия период от ръководител служба Държавен съдебен изпълнител– Л. Я. е посочено, че ищцата работи с публичните продажби на ЧСИ при висока натовареност, показва готовност за изпълнение на поставените допълнителни задачи.

Прието е, че визираните в заповедта за уволнение четири броя обявления за публични продани са входирани след 13.00 ч. (от 14.13 до 14.17 ч.) на 16.04.2019г., така че поставянето на обявленията в деня преди началната дата на публичните продани е било обективно невъзможно предвид необходимостта ищцата да е на работното си място за изпълнение на другите си задължения и работа с граждани, а и в цитираното разпореждане са посочени други часове, в които следва да се поставят обявленията. Констатацията на зав. служба ДСИ на 17.04.2019г., че обявленията не били поставени на определеното за това място в съда, е направена в 12.30 ч., към който момент ищцата е разполагала с възможността, съгласно разпореждането, да постави обявленията в интервала от 12.30 до 13.00 ч. на 17.04.2019г. , а по делото няма ангажирани доказателства в този период обявленията да не са били поставени на таблото.

Въззивният съд посочва, че не е задължение на ищцата, а на съдебния изпълнител да извърши визираното в чл. 487, ал. 3 ГПК - най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за започване на публичната продан да състави протокол, в който да посочи деня на разгласяване на обявлението и да регистрира протокола в районния съд, а ищцата е била длъжна да изпълнява задължението за поставяне на обявленията съобразно разпореждането от 05.04.2018г., а не съобразно чл.487, ал. 3 ГПК.

С оглед изложените съображения въззивният съд е приел, че ищцата не е извършила нарушението, посочено в т. 1 от заповедта за уволнение.

По отношение на визираното в т. 2 нарушение - липса на вписване в настолната книга за регистриране на приемо – предавателни протоколи за приетите наддавателни предложения за участие в публична продан в периода от 18.03.2019г. до 25.03.2019г. и посочените в заповедта за уволнение данни въззивният съд е изложил съображения за това, че за първи път с въззивната си жалба работодателят твърди, че т. нар. „настолна книга“ и електронният входящ регистър, въведен със Заповед № АС-261/16.09.2016г. на административния ръководител на СРС, били идентични. Въззивният съд е приел, че противно на релевираното от работодателя, подобни твърдения не се съдържат в дадените от ищцата писмени обяснения пред него.

Според въззивният съд подобен извод не може да бъде направен от приетатакато доказателство заповед № АС-261/16.09.2016г., доколкото с нея не се въвежда използването на такава настолна книга, нито от тази заповед става ясно какви данни е следвало да се нанасят във въпросната „настолна книга“, нито в какви срокове.

По изложените съображения въззивният съд е приел, че по делото не е доказано ищцата да е извършила и визираното в т. 2 от заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина, поради което атакуваната заповед за уволнение е незаконосъобразна, а предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, съответно основателен е и обусловеният от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, както и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с която в жалбата не са наведени и конкретни оплаквания.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: необходимо ли е в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ да бъдат конкретно описани (индивидуализирани) нарушенията на трудовата дисциплина, допуснати от служителя или е достатъчно същите да са индивидуализирани в друг документ, част от дисциплинарната преписка, с който документ наказаният служител се е запознал и е имал възможност да даде обяснения по реда на чл. 193 КТ, преценката за тежест, която работодателят извършва по чл. 189, ал.1 КТ, обвързана ли е реално настъпване на вреди за работодателя от установеното от него нарушение на трудовата дисциплина или е достатъчно и необходимо условие възможност за настъпване на такива вреди с оглед специфичната дейност на работодателя характеризирана с по – висока обществена значимост и отговорност, водеща до по – високи изисквания към дейността на съдебните служители и към отговорност на същите за стриктно изпълнение на възложените им задачи. Поддържа, че е налице налице основание по чл.180, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на я решения на състави на ВКС по въпросите за задълженията на въззивния съд и за точното приложение на чл. 193 КТ и чл. 189, ал.1 КТ.

Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на соченото основание. Въззивното решение е постановено в съответствие с константната практика на ВКС, обективирана в решение по гр. д. № 2085/2017 г. на IV – г. о. на ВКС, в която се приема, че при реализиране на дисциплинарната отговорност на работник или служител, няма пречка нарушенията на трудовата дисциплина да са индивидуализирани в самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание и/или в друг документ, посочен в уволнителната заповед, чието съдържание е станало достояние на наказаното лице, за да се приеме, че заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 КТ. Приема се, че в производствата по трудови спорове важат правилата на общия исков процес за доказателствената сила на документите, доколкото същите са относими, допустими и необходими за правилното решаване на спора. Въззивното решение не е постановена в противоречие с цитираната и от самия касатор практика на ВКС, доколкото във въззивното решение се приема, че в случая работодателят не е доказал, че работникът е осъществил индивидуализираните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина довели до наложеното му дисциплинарно наказание – уволнение.

Съгласно константната практика на ВКС обективирана и в решение по гр. д. № 5735/2014 г. на IV – г. о. на ВКС, преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника /служителя/ към конкретното неизпълнение. Приема се, че преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание, като не съществува законово изискване тази преценка да се обективира в писмен акт, а дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. Възприето е разбирането, че преценка на тежестта на нарушението следва да се съобрази и със значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, както и че когато работата предпоставя една по-висока степен на оказаното от работодателя доверие, осъществяващият тази дейност работник или служител е длъжен при изпълнение на трудовите си задължения да престира поведение, при което да полага съответната на оказаното му доверие, по-голяма грижа. Споделя се разбирането, че съдът трябва да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и че от значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на работника или служителя е установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с фактическите основания, изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение. Именно такава преценка е извършена и от въззивният съд, за да достигне до извод, че нарушенията не са осъществени. Съобразявайки се с разпоредбите на Кодекса на труда и трайната практика на ВКС въззивният съд е достигнал до извод, че действията на ответницата по не съставляват нарушение на трудовата дисциплина.

На основание член 78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 500 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.04.2021г. по гр. д.№8553/2020г. на ГС София.

ОСЪЖДА Софийски районен съд да заплати на Д. Б. Д. сумата 500 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: