ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 409

гр. София, 14.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Любка Андонова

Даниела Стоянова

като разгледа докладваното от Л. А. Ч. касационно гражданско дело № 20238003100666 по описа за 2023 година Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. П. М. от [населено място], подадена срещу разпореждане № 50003/30.1.23 г, постановено по гр. дело № 2606/22 г по описа на ВКС, Трето ГО, с което са върнати молби вх.№ 270454/19.12.22, № 270491/21.12.22 и вх.№ 270553/30.12.22 г по регистъра на Районен съд-Варна.

В частната жалба се подържа, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено.Излага твърдения, че процесуалният представител на ответника - юрисконсулт П. В., не е имала пълномощно за процесуално представителство пред ВКС ; процесуалните срокове не са изтекли, тъй като актът на съда не е връчен на страната, следователно срокът за допълване/респ. поправяне не е започнал да тече.Останалите твърдения се отнасят до правилността/неправилността на влезлия в сила съдебен акт, молбата за отмяна на който е отхвърлена.

От данните по делото се установява следното :

С решение № 2191/29.5.17 г, постановено по гр. дело № 1537/17 г Варненски районен съд, ГО, 24 състав е уважил предявените от М. П. М. срещу „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225 ал.1 КТ.Същото е потвърдено с решение от 6.11.17 г по гр. дело № 1687/2017 г на Окръжен съд-Варна.С решение № 288 от 12.12.18 г, постановено по гр. дело № 1046/2018 г на ВКС, Четвърто ГО е отменено въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.При новото разглеждане на делото с решение № 406 от 2.4.2019 г по дело № 2758/18 г е отменено това на Варненски районен съд и вместо него е постановено друго, с което исковете по чл.344 ал.1 т.1,2 и т.3 КТ вр. чл.225 ал.1 КТ са отхвърлени като неоснователни.Същото не е допуснато до касационен контрол с определение № 770 от 29.10.2019 г по гр. дело № 2496/19 г. На 16.6.22 г М. е подал молба вх.№ 266263 за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.Същата е оставена без уважение с решение № 50222/16.11.22 г, като молителят е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

С обжалваното разпореждане е прието следното :

С молба вх.№ 270454/19.12.22 г М. е поискал изменение на постановеното по делото решение № 50222/16.11.22 г в частта, относно разноските по реда на чл.248 ГПК, с твърдения, че не дължи заплащане на разноски в производството по чл.303 ал.1 т.1 ГПК.С молба вх.№ 270491/21.12.22 г М. е поискал поправка и допълване на основание чл.151 ГПК на протокола от проведеното на 10.11.22 г открито съдебно заседание.С молба вх.№ 270553/30.12.22 г М. е поискал допълване по реда на чл.250 ГПК на решението, с което е отхвърлена като неоснователна молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.По първата молба е прието, че искането за изменение на разноските по чл.248 ал.1 ГПК е просрочено, като подадено извън рамките на преклузивния срок.По втората молба е прието, че искането за поправка на протокола е недопустимо, като заявено извън рамките на установения в закона срок.Третата молба също е приета за процесуално недопустима като просрочена.

Въз основа на гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното :

Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Подадените 3 броя молби основателно са върнати като просрочени.Първата от тях е подадена на основание чл.248 ГПК и касае искане за промяна на решението, с което е отхвърлена молбата за отмяна, в частта относно разноските.Същото е влязло в сила от момента на постановяването му-16.11.22 г.Едномесечния срок по чл.248 ГПК е изтекъл на 16.12.22 г, поради което направеното искане е просрочено и законосъобразно с обжалвания акт е прието за процесуално недопустимо.Втората от молбите също е процесуално недопустима.До съда е отправено искане за поправка на протокола от проведено открито съдебно заседание.Това искане е заявено месец след изтичане на установения в закона срок, поради което законосъобразно не е уважено от състава на ВКС.Същото се отнася и за молбата за допълване на решението.По реда на чл.250 ГПК, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане, страната може да поиска допълване на решението.Видно от данните по делото подадената молба е просрочена.Решението, чието допълване се иска е постановено на 16.11.22 г, а молбата за допълването му е постъпила на 30.12.22 г-т. е след изтичане на установения в закона срок, поради което законосъобразно е върната.

Поради изложените съображения обжалваното разпореждане следва изцяло да бъде потвърдено.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 50003/30.1.23 г, постановено по гр. дело № 2606/22 г по описа на ВКС, Трето ГО.

Определението е окончателно.

Определението е окончателно.