Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: С. В. С. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 4947/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по две касационни жалби на М. М. и С. М. и двамата от гр. Перник, чрез процесуалния им представител адв. Й. и на М. К. от гр. Перник, чрез процесуалния му представител адв. Б., срещу решение № 16 от 30.01.2023г., постановено по адм. дело № 104/2022г. по описа на Административен съд гр. Перник, с което са отхвърлени жалбите им против заповед № 145 от 01.02.2022г. на Кмета на община Перник, с която на основание чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ е одобрено изменение на подробния устройствен план план за регулация и план за застрояване /ПУП ПР и ПЗ/ за УПИ VI 8928, кв. 144 по регулационния план на гр. Перник, [квартал], като регулационните линии се поставят в съответствие с имотните граници на ПИ идентификатор № 55871.511.8928, при което се изменят регулационните граници на УПИ V 8927, УПИ VII 8941, УПИ IX 8940 и УПИ X 8929 и улица с осови точки от о. т. 46 до о. т. 9046 в кв. 144, а с плана за застрояване се определя зона за свободно застрояване в УПИ VI 8928 с показатели за нискоетажнозастрояване и устройствена зона Жм.

В касационната жалба на М. М. и С. М. се навеждат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е отчел и не е отчоворил на възраженията им, че с допуснатото изменение се създават имоти, чиито размери не отговарят на изискванията на чл. 16 ал. 3 и чл. 19 ЗУТ и в тази връзка, които не могат да бъдат застроявани. Поради това твърдят неприложимост на чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ. Искат оспореното решение да бъде отменено.

В касационната жалба на М. К. се твърди неправилност на решението като постановено в противоречие със закона отменително основание по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че незаконосъобразно от неговия имот идентификатор № 55871.511.8941, както и от имот идентификатор № 55871.511.9984 се отнемат части за улица от о. т. 36 до о. т. 31 между [улица] и [улица], която към момента не е дори открита, като при това от северната и източната страна от имота му с тази улица се отнемат части. Посочва и че съдът не е отчел, че по делото е представено удостоверение, от което е видно, че сметките по регулация за придаваемите се и отнемани части от имота му не са уредени. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира разноски.

О. К. на община Перник, чрез процесуалния си представител юрк. Е., изразява становище за неоснователност на двете касационни жалби. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът М. Т. изразява също становище за неоснователност на касационните жалби.

Останалите ответниците В. З., Г. П., Р. П., Н. Н., М. Н., П. Н., В. В., К. К. и Д. В. не изразяват становище по касационните жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

За да постанови оспореното решение АС гр. Перник е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия закон. Приел е, че от събраните доказателства, включително приетата СТЕ, се установява, че действащият регулационен план за района е одобрен със заповед № 1150 от 01.08.1986г., както и че е налице последвала кадастрална карта, одобрена със заповед № РД 18 91 от 13.10.2008г. Посочил е и че съобразно приетите доказателства имотните граници на ПИ идентификатор № 55871.511.8928 не съвпадат с регулационните граници на УПИ VI 8928, кв. 144 на гр. Перник. Посочил е, че чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ е самостоятелно основание за изменение на действащия ПУП, когато в следствие на изменение на кадастрален план или последвала кадастрална карта имотните граници не съвпадат с регулационните, като в тази хипотеза не е налице възможност за преценка на правилността на кадастралната карта. Достигнал е до извод, че в случая са били налице предпоставките по чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ за изменение на ПУП на това основание. Посочил е и че към това производство са ирелевантни възраженията за евентуално наличие на непълнота и грешка в кадастралната карта, спор в тази връзка за материално право и дали е приложена регулацията. По тези съображения е отхвърлил оспорването.

Решението е правилно.

При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, АС гр. Перник е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадените жалби, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед, като в тази връзка се явява неоснователно възражението на касаторите С. М. и М. М., че съдът не е изследвал дали се създават имоти в противоречие с изискванията за площ съобразно чл. 16 ал. 3 ЗУТ и чл. 19 ЗУТ. Това е така, тъй като в случая, видно от приетата СТЕ техният имот е част и включен в УПИ X 8929, който УПИ Х е с площ и лице, съответни на изискванията на ЗУТ, а самият имот на тези двама касатори не е урегулиран като самостоятелен имот. А в случая разпоредбата на чл. 16 ал. 3 и ал. 5 т. 3 ЗУТ са неприложими, тъй като с оспорената заповед не се урегулира поземленият имот идентификатор № 55871.511.8929 на тези двама касатори, тъй като той е урегулиран и включен в УПИ Х 8929 с предходния ПУП от 1986г. В случая досежно границата на УПИ Х към УПИ VI, се установява наличието на предпоставките по чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ, а именно разминаване на регулационната с имотната граница, като регулационната е поставена с оспорената заповед в съответствие с имотната, съобразно изискванията на посочената по горе разпоредба, което се установява и от приетата по делото СТЕ.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ съставлява самостоятелно основание за изменение на действащия ПУП - ПР, когато при последвало одобрен регулационен план изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, без да дава възможност за преценка правилността на нанасянето в кадастралната карта. Единственото условие е кадастралната карта да е влязла в сила, респ. нейното изменение, което в случая е налице - регулационната граница на процесния имот е по действащия ПУП от 1986г. и се разминават с кадастралната такава по одобрената през 2008г. кадастрална карта. Правилен е и извода на съда, че обстоятелството дали кадастралните граници са нанесени правилно в кадастралната карта е ирелевантно в настоящето производство, както и обстоятелството дали е приложена регулацията преди процедираното изменение, като това обстоятелство е относимо в производството по одобряване на изменение в кадастралната карта, в което следва да се съобрази разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗУТ, съгласно която в урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти регулационните линии да станат граници на имотите, когато подробният устройствен план е приложен по отношение на регулацията.

Неотносимо към оспорената заповед и правилността на решението на АС гр. Перник е и възражението на касатора М. К. досежно регулацията на улица от о. т. 36 до о. т. 31. Това е така, тъй като видно от текстовата и графичната част на оспорената заповед е, че тази част от улицата не е предмет на процедираното изменение. Предмет на заповедта е улицата от о. т. 46 до о. т. 9046, която попада само и единствено пред УПИ VI 8928, но не и пред частта на имота на Костов. Всъщност възраженията на всички касатори касаят тяхното недоволство от действащия и приет и одобрен ПУП със заповедта от 1986г., който е влезнал в сила и не е предмет на това производство, но не и допуснатото изменение по оспорената заповед, което касае само поставянето на регулационните граници на УПИ VI 8928 съответно на имотните по последвалата от 2008г. кадастрална карта, което пък изпълнява изискванията по чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ. Най накрая макар и да липсват конкретни възражения в жалбите относно одобрения план за застрояване относно определянето на зона за нискоетажно застрояване Жм, то от СТЕ се установява, че в тази част не е налице изменение досежно действащия план.

По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора М. К. за присъждане на разноски. С оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника Кмета на община Перник за присъждане на юрисконсултско възнагрлждение за тази инстанция, касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят такова в размер на по 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16 от 30.01.2023г., постановено по адм. дело № 104/2022г. по описа на Административен съд гр. Перник.

ОСЪЖДА М. М. и С. М. и двамата от гр. Перник да заплатят на О. П. обща сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски за настоящата инстанция.

ОСЪЖДА М. К. от гр. Перник да заплати на О. П. обща сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА

/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ