Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 4959/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Ф. Б. ЕООД, гр. София против решение № 6070 от 21.10.2022 г. по адм. дело № 12268/2020 г. на Административен съд София - град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против чл. 17а, ал. 1, т. 1 и т. 2; чл. 24, ал. 3; чл. 36а, ал. 6 и чл. 68, ал. 1, т. 3 от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално - декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорените текстове от наредбата да бъдат обявени за нищожни или евентуално - отменени. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – Столичен общински съвет оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

О. С. „Съюз на търговците на дребно на хранителни стоки в България, осъществяващи дейността си от преместваеми и мобилни обекти" и Сдружение „Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България" не изразяват становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена от страна, за която съдебният акт в оспорената част е неблагоприятен и в предвидения срок за касационно оспорване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

Решението на административния съд е недопустимо в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу чл. 24, ал. 3 от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално - декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община (НПОРИМДЕРДТСО). Цитираната разпоредба е отменена с 19 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално - декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община (НИДНПОРИМДЕРДТСО), приета с решение № 476 по протокол № 59 от 07.07.2022 г. на Столичния общински съвет, и към настоящия момент отмяната е влязла в сила съгласно 58 от ПЗР към НИДНПОРИМДЕРДТСО. С отмяната на цитираната разпоредба отпада правният интерес на жалбоподателя от нейното оспорване, тъй като неблагоприятното засягане на правата на оспорващия вече е преустановено и целената с жалбата правна промяна е постигната. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно до приключване на съдебното производство. Отпадането на правния интерес води до недопустимост на оспорването в съответната част и е пречка за произнасяне по същество. По тези съображения следва да се приеме, че съдебното решение е недопустимо в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу чл. 24, ал. 3 НПОРИМДЕРДТСО и подлежи на обезсилване, а производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.

В останалата обжалвана част решението на административния съд е допустимо и правилно, тъй като е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства.

Административният съд правилно приема, че Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално - декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община е приета от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Проектът на подзаконовия нормативен акт е внесен от главния архитект на Столична община и част от общинските съветници с доклад, чието съдържание отговаря на изисквания на чл. 28, ал. 2 ЗНА. Проектът е публикуван на интернет страницата на Столичния общински съвет и на Столична община, разгледан е и е одобрен от постоянните комисии и е приет на заседание на общинския съвет при спазване на необходимия кворум и мнозинство съгласно чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗМСМА.

Изискванията и на чл. 26, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 ЗНА също са изпълнени. На заинтересованите лица е осигурена възможност да участват в производството по изработване на подзаконовия нормативен акт. Проведени са обществени консултации, а постъпилите писмени предложения са обсъдени, като е изготвена справка в съответствие с чл. 26, ал. 5 ЗНА, заедно с обосновка за неприетите предложения. В този смисъл са и решение № 4043/ 13.04.2023 г. по адм. дело № 10213/ 2022 г. и решение № 1586/ 18.02.2022 г. по адм. дело № 10904/ 2021 г. на Върховния административен съд.

Изводите на първоинстанционния съд, че оспорените текстове от наредбата не противоречат на нормативен акт от по-висока степен, са законосъобразни. С акта на общинския съвет се уреждат обществените отношения, свързани с условията и реда за поставяне, регистриране и премахване на преместваеми обекти и на рекламни, информационни и монументално–декоративни елементи и осъществяване на рекламна дейност на територията на Столична община (чл. 1, ал. 1 от наредбата). Предмет на регулиране са обществени отношения с местно значение, които съгласно чл. 56, ал. 2 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ, са изцяло в компетентността на Столичния общински съвет. Следователно разпоредбите на чл. 8 ЗНА и чл. 76, ал. 3 АПК не са нарушени, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни.

Административният съд правилно приема, че забраните, въведени с чл. 17а, ал. 1, т. 1 и т. 2 и с чл. 36а, ал. 6 от наредбата, за поставяне в I-ва зона на преместваеми обекти и рекламни елементи, с изключение на тези към спирките на масовия градски транспорт и обслужващите дейности по осигуряване сигурността на представителни институции на държавната и общинска власт и за поставяне на подвижни съоръжения пред стационарни търговски обекти и такива за търговия на открито с изключение на маси за консумация на открито и слънцезащитни съоръжения към тях ( чл. 17, ал. 1, т. 1 и т. 2), както и за поставяне на охладителна и друга техника за съхранение и продажба на храни и напитки, а също и на грилове и барбекюта върху изградени тротоари в I- ва и II- ра зона (чл. 36а, ал. 6), се прилагат по отношение на всички търговци и не поставят изисквания, които да създават неравностойни условия за упражняване на стопанската дейност и такива, които да ограничават конкуренцията. Разпоредбите са приети в обществен интерес и имат за цел да осигурят спазването на устройствените и строителните правила, като регулират разполагането на преместваеми обекти, на рекламни и информационни материали, както и на хладилни витрини, фризери, грилове и барбекюта по начин, който да формира благоприятна и безопасна жизнена среда и да създаде добър естетически облик на централната градска част.

Ограничението за разполагане на хладилна и друга техника за съхранение и продажба на храни и напитки, както и на грилове и барбекюта върху тротоари е съобразено с устройствените и архитектурни особености на централната част на столицата, като и с техническите и функционални характеристики на посочените обекти и създава условия за установяване на организирана, естетична и достъпна градска среда, тъй като ограничава възможността за поставяне на физически препятствия в публичните пространства и както административният съд правилно отбелязва, благоприятства свободното и безопасно преминаване на пешеходци по тротоарите, в съответствие с изискванията на чл. 79 ЗУТ за провеждане на пешеходно движение. По тези съображения правилно е прието, че цитираните разпоредби от наредбата не нарушават чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

Съображенията на административния съд, свързани с отсъствието на основания за отмяна на чл. 68, ал. 1, т. 3 от наредбата, също се споделят от настоящата инстанция. Според цитирания текст в редакцията след изменението, прието от Столичния общински съвет с решение № 476 по протокол № 59/ 07.07.2022 г., не се допуска реклама върху козирките и витрините на стационарните търговски обекти, разположени на партерните етажи с изключение на реклама, заемаща не повече от 20% в I –ва и II-ра зона и не повече от 30% в останалите зони. С актуалната редакция на текста ограничението е въведено за всички търговски обекти и категории търговци, не облагодетелства отделни групи търговски субекти и не създава неравностойни условия за извършване на стопанска дейност. Следователно цитираният текст не е в противоречие с чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Правилно е отбелязано, че забраната по чл. 68, ал. 1, т. 3 от наредбата е насочена към запазване и подобряване на естетическия облик на градската среда, като гарантира възможността за рекламиране на търговската дейност, по начин, който не нарушава архитектурата на сградите, а процентното съотношение е определено при разумен баланс между частния и обществен интерес.

Предметът на оспорените разпоредби е в съответствие с кръга на обществени отношения, регулиран от наредбата (чл. 1, ал. 1), а установената с тях правна регламентация не противоречи на нормативни актове от по - висока степен, както се посочи по - горе. Поради това следва да се приеме, че разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 ЗНА също са спазени, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни.

Възражението за противоречие на цитираните разпоредби с чл. 107 от ДФЕС също е неоснователно. Цитираният текст от ДФЕС определя като несъвместима с вътрешния пазар всяка държавна помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията или създава по - благоприятно положение за отделни предприятия или за производство на някои стоки и регламентира съвместимите с вътрешния пазар държавни помощи и тези които могат да се приемат за такива. Следователно разпоредбите на чл. 107 ДФЕС нямат връзка с уредените с наредбата обществени отношения с местно значение.

Останалите съображения на касационния жалбоподател, свързани с технически неудобства и икономически затруднения в търговската дейност, са ирелевантни за предмета на спора и не следва да бъдат обсъждани.

Поради всичко изложено настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяна на оспорените текстове от наредбата. Ето защо като достига до извод в този смисъл и по тези съображения отхвърля оспорването, тричленният състав на Върховния административен съд, постановява решение, което в тази част кореспондира с нормативната уредба.

Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Първоинстанционният съд извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения подзаконов нормативен акт. Представените с административната преписка писмени доказателства обосноват извода, че процедурата по издаване на наредбата, предвидена в ЗНА, е спазена. Заключението за съответствие на оспорените разпореди от наредбата с материалноправните разпоредби на нормативни актове от по-висока степен е направено при съобразяване с доводите на оспорващия и след преценка и анализ на актуалната нормативна уредба. Съдебният акт е със съдържанието, предвидено в чл. 172а, ал. 2 АПК и в него са посочени становищата на страните, обсъдени са представените доказателства и са изложени аргументи в подкрепа на направените правни изводи.

С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът в касационното производство е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на Столична община сумата 100.00 лв., представляваща възнаграждение за осъщественото от юрисконсулт пред касационната инстанция процесуално представителство.

По тези съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 6070 от 21.10.2022 г. по адм. дело № 12268/ 2020 г. на Административен съд София – град в частта, в която жалбата на „Ф. Б. ЕООД против чл. 24, ал. 3 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално - декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, е отхвърлена.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6070 от 21.10.2022 г. по адм. дело № 12268/ 2020 г. на Административен съд София – град в частта, в която жалбата на „Ф. Б. ЕООД против чл. 17а, ал. 1, т. 1 и т. 2; чл. 36а, ал. 6 и чл. 68, ал. 1, т. 3 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално - декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, е отхвърлена.

ОСЪЖДА „Ф. Б. ЕООД, [ЕИК], гр. София, бул. „Ломско шосе“ № 261 да заплати на Столична община, гр. София, ул. „Московска“ № 33, сумата 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА