Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: ИВАН РА. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 5168 / 2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. К., срещу решение № 1865/22.03.2023 г., постановено по адм. дело № 10418/2022 г. на Административен съд София – град, в частта с която искът й е отхвърлен. Излага доводи за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е налице бездействие от страна на административния орган, вследствие от което ищецът (настоящ касатор) е претърпял вреди, обезщетение за които се претендира. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски.

Ответникът – община Ихтиман изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила съдебния акт, като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на Г. К. против О. И. с която на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е предявил иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от бездействието на кмета на община Ихтиман да изпълни законовите си задължения по подадена от касатора молба-декларация в производство по реда на чл. 587 ГПК, като издаде удостоверение за данъчна оценка и за обстоятелството, че имотът, описан в молбата не е общинска собственост, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на дължимото.

По делото е прието за безспорно установено, че ищецът е подал на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК и чл. 79 от ЗС, чрез кмета до нотариус молба-декларация. С нея е поискал да бъде удостоверено от общинската администрация дали имотът е общинска собственост, респ. да се удостовери на кое лице е деклариран и записан имота от Дирекция ПАМДТ в община Ихтиман. Съдът е посочил, че от страна на административния орган на ищеца са давани указания, които не били изпълнени изцяло. Съдът е съобразил, че кметът нито е постановил изричен отказ, нито е извършил заявеното с молба-декларацията. Съставът на АССГ е сметнал, че непроизнасянето не представлява фактическо бездействие по смисъла на чл.256 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а индивидуален административен акт - мълчалив отказ. С оглед последното и с позоваване на чл. 21, ал. 3 АПК, съдът е посочил, че правилата за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред са приложими и за извършване на административни услуги, както и при обжалване на отказите/мълчаливи или изрични/ за извършването им, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Така мотивиран съдът е отхвърлил предявеният иск като неоснователен, като е приел, че липсва първият елемент фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а именно отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт - мълчалив отказ. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Правилен е изводът на административния съд, че в случая не е установено наличието на първата законова предпоставка, което обуславя неоснователността на предявения иск. Не е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие на кмета на общината да препрати към компетентното лице – нотариус . Липсата на произнасяне в производство по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК съставлява мълчалив отказ на кмета по подадената молба-декларация. Произнасяне по искането за извършване на административна услуга, каквато е молба-декларацията, е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК и редът за защита срещу неизвършването й е този по оспорване на изричен или мълчалив отказ, като административен акт. В случая такова оспорване не се твърди да е проведено. Пропускът на касатора да атакува мълчаливия отказ на кмета на община Ихтиман, не може да бъде саниран с подаването на исковата молба за ангажиране отговорност на ответника по касацията с твърдения за неговото бездействие.

Неустановяването на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в случая обуславят неоснователността на предявения иск, както правилно е прието от съда.

Предвид изложеното оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на ответника по касацията на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1865/22.03.2023 г., постановено по адм. дело № 10418/2022 г. на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА Г. К., [ЕГН] да заплати на О. И. сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ И. Р. п/ АГЛИКА АДАМОВА