Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията К. А. по административно дело № 5147/2023 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на "Мейк-България" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ф. Н. №11, ет. 5, ап. 15, срещу Решение №1947 от 27.03.2023 г. по адм. дело №7475/2022 г. на Административен съд – София-град (АССГ).
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение №РД-02-16-27 от 13.07.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. (ОПИК) с което на "Мейк-България" ЕООД е определена финансова корекция в размер на 82 895,95 лева, представляващи 100% от предоставената финансова подкрепа по Договор за безвъзмездна финансова помощ №BG16RFOP002-1.005-0098-С02 (ДБФП), пропорционално за периода от окончателното плащане до установяване на нарушението, за нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), квалифицирано като нередност съответно по т. 3 от Приложение №2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата).
Касационният жалбоподател – "Мейк-България" ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно – постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Излага фактите по делото както и подробни съображения, че съдът не е обсъдил част от доводите му релевирани в първоинстанционната жалба, не е изложил мотиви във връзка със същите и е игнорирал голяма част от доказателствата, в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК.
Поддържа, че по делото не е спорно, че лабораторното оборудване, чието закупуване е било финансирано с част от средствата, отпуснати с ДБФП, е било налично на мястото на изпълнение на проекта през времето на разработването на лепилния композит и че същото е било използвано по предназначение. Твърди, че поддържането на лабораторното оборудване на мястото на изпълнение на проекта, след като прототипът на лепилния композит е бил изработен, е напълно излишно от гледна точна на изпълнението на проекта и неговите цели, и изводите на съда в обратния смисъл са неправилни. В подкрепа на твърденията си сочи приетото от ръководителя на УО възражение, че дружеството не следва да поддържа заетост на експерти-изследователи след приключване на проекта. Сочи, че съдът не е обсъдил твърденията, подкрепени със свидетелски показания, относно преместването на лабораторното оборудване, след приключване на работата с него, от работното помещение в складово помещение, находящо се на същия адрес (гр. Плевен, ул. Индустриална №4), като липсват мотиви как това преместване е довело или е можело да доведе до значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение на проекта и която би довела до подкопаване на нейните първоначални цели по смисъла на чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент №1303/2013).
По отношение на твърдението за нарушение от страна на М. Б. изразяващо се в непредприемането на необходимите мерки за осигуряването на защита на разработения продукт чрез регистрацията на патент за него пред българското Патентно ведомство и пред Европейската патентна служба, касаторът сочи, че съдът не е обсъдил възражението му, че дружеството не е имало задължение да осигури издаването на патент, тъй като съгласно т. 7.4 от проектното предложение (част от ДБФП), подобна дейност не е включена. Сочи, че безспорно е установено, че дружеството е подало две заявки за патент за изобретение, с което е изпълнило ангажиментите си по проектното предложение в частта относно предприемането на действия за осигуряване на патентна защита на лепилния композит, като дружеството не е поемало ангажимент да осигури решение за регистрация на такъв патент. Не е обсъдено и възражението, че в периода, за който е прието, че е налице процесното нарушение, производството по депозираната в Патентно ведомство на Р. Б. заявка все още не е било приключило. Твърди, че изобщо не са събрани доказателства относно статута на процедурата пред Европейката патентна служба.
По отношение на последното твърдяно от органа нарушение, изразяващо се в непредприемането от страна на дружеството на действия за повишаване на технологичната готовност на произведения продукт, касаторът сочи, че съдът не е обсъдил нито възраженията му, нито представените доказателства, касаещи предприетите и финансирани от дружеството-касатор действия за започването на масово производство на лепилния композит. Сочи, че в периода от края на април 2021 г. до средата на август 2021 г. М. Б. е сключило 5 договора с трети лица, по силата на които дружеството си е осигурило доставката на материали и изработването на промишлени количества от лепилния композит, както и изготвянето на маркетингова стратегия за популяризирането му. Сочи, че по този начин е доказано, че около 3 месеца след получаването на окончателното плащане по проекта (21.01.2021 г.) М. Б. е създало предпоставки и е направило необходимите разходи за преминаване към промишлено производство на лепилния композит, като е възложило изработката на близо 5 тона от него и е предплатило част от цената за производството, като по този начин дружеството е предприело действия за повишаване на технологичната готовност на продукта.
Твърди и необсъждане от страна на съда на доводите му относно допуснато от органа смесване на съставите на нарушения по чл. 71, параграф 1, букви „а" и „в" от Регламент № 1303/2013 г. при подвеждането им под обща квалификация, даваща основание за налагане на финансова корекция съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ.
Поддържа доводите си изложени пред първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта.
Твърди, че съдът не е направил анализ на реалното или потенциалното финансово изражение твърдяното нарушение.
Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да му присъди направените по делото разноски съгласно представен списък. Касаторът се представлява от адв. Г. Д., Софийска адвокатска колегия.
Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрк. Б. Менцел.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, следното:
На 01.06.2018 г. между УО на ОПИК и "Мейк – България" ЕООД е сключен Административен договор №BG16RFOP002-1.005-0098-C02 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 332 548,40 лв. за проект №BG16 RFOP002-1.005-0098-C02 „Лепилен композит „ОШПИМ“ – продуктова иновация от Мейк-България ЕООД Института по полимери към Българска академия на науките“, със срок на изпълнение 24 месеца.
В периода 26.03.2020 г. - 26.05.2020 г. изпълнението на договора е временно спряно на основание чл. 10.2 от Общите условия. Изпълнението на договора е приключило на 01.08.2020 г., като на 01.10.2020 г. бенефициерът е предоставил окончателен пакет отчетни документи, който е верифициран от ръководителя на УО на ОПИК на 21.12.2020 г. и е извършено окончателно плащане на 21.01.2021 г.
На 24.09.2021 г. е извършената внезапна проверка на място от мониторингови експерти на местоизпълнението на проекта - гр. Плевен, ул. Индустриална №4. Установено е, че помещението, в което е доставено лабораторно оборудване - дълготрайни материални активи по проекта е празно, като в периода от приключване на проекта до момента на проверката (24.09.2021 г.), бенефициерът не е уведомявал УО за наличие на обстоятелства, налагащи промяна на мястото на съхранение на резултатите от проекта.
На 25.10.2021 г. с цел проверка на изложеното в сигнала за нередност, служители от звеното по нередности са извършили внезапна проверка на място на местоизпълнението на проекта. Установено е, че на местоизпълнението на проекта е налична визуализация по Проект №BG16 RFOP002-1.005-0098-C02 и по Проект №BG16 RFOP002-1.001-0174-С01. Не са установени представители на бенефициера, нито негови служители. Не е установено наличието на придобитите по Проект №BG16RFOP002-1.005-0098-C02 дълготрайни материални активи.
На 16.11.2021 г. бенефициерът е уведомил УО на ОПИК, че придобитите дълготрайни материални активи, ще бъдат преместени на нов адрес в гр. Плевен, пл. Република № 2, Б. Ц. М. Тауър, считано от 17.11.2021 г.
На 31.07.2020 г. бенефициерът е подал в Патентното ведомство на Р. Б. З. №BG/P/2020/113202 за издаване на патент за изобретение "Лепилен композит на водна основа за полимерни изолационни материали".
На 29.09.2020 г. във връзка с подаденото заявление, в хода на процедурата по Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ), след проведена кореспонденция във връзка с констатирани нередовности по чл. 46 ЗПРПМ досежно Заявление № BG/P/2020/113202, до заявителя е изпратено решение за прекратяване на производството поради неотстраняване на недостатъци по заявката.
Към техническия и финансов отчет към окончателното искане за плащане, бенефициерът е представил документи, удостоверяващи изпълнение на дейността по подаване на заявка за патент на национално и европейско ниво. Представени са заявките, като при извършена служебна проверка в Регистъра на Европейското патентно ведомство (E.P.O.) са открити патенти на бенефициера, за продукти, които не са предмет на финансиране по Проект № BG16 RFOP002-1.005- 0098-С02.
На 14.06.2022 г. ръководителят на УО на ОПИК е изпратил уведомление за стартиране на процедурата за определяне на финансова корекция.
На 29.06.2022 г. „Мейк-България“ ЕООД е представило възражение, към което са приложени и документи.
На 13.07.2022 г. с Решение №РД-02-16-27 ръководителят на УО на ОПИК е определил на „Мейк-България“ финансова корекция в размер на 82 895,95 лева, представляващи 100% от предоставената финансова подкрепа по ДБФП №BG16RFOP002-1.005-0098-С02, пропорционално за периода от окончателното плащане до установяване на нарушението, за нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 71, 1, б. "в" от Регламент № 1303/2013, квалифицирано като нередност съответно по т. 3 от Приложение №2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата.
В хода на съдебното производство е изслушано и прието без оспорване от страните заключение на съдебно-химическа експертиза. Събрани са и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел.
Въз основа на приложения по делото протокол за внезапна проверка на място по сигнал за нередност, съдът е обосновал извод, че бенефициерът е допуснал значителна промяна, която засяга естеството на проекта и подкопава първоначално заложените му цели в нарушение на чл. 71, 1, б. в) от Регламент 1303/2013. За да достигне до този извод е приел, че констатираната липса на закупените машини представлява значителна промяна по смисъла на посочената разпоредба. Доводите на дружеството, че оборудването е било налично към момента на извършване на проверката в склад на същия адрес, съдът е счел за неоснователни, тъй като липсвало уведомяване на ръководителя на УО, че се налага преместване на оборудването извън работното помещение. За неоснователно е прието и твърдението, че оборудването е необходимо единствено и само в процеса на научно разработване на лепилния композит, след който момент не е било нужно да се съхранява в работното помещение. В тази връзка съдът е приел, че приключването на разработването на лепилния композит само по себе си не освобождава дружеството от поетия от него ангажимент по договора и задължението му да съхранява придобитите ДМА – лабораторно оборудване на местоизпълнението на проекта, където същото първоначално е било доставено.
Съдът е „споделил“ извода на административния орган, че бенефициерът не е защитил продукта, създаден при изпълнението на проекта, каквото задължение е имал според одобреното проектно предложение. Приел е, че подаването на заявки за патентоване на продукта не е достатъчно, за да се приеме, че продуктът е защитен. Направен е извод, че патент не е издаден по вина на дружеството, тъй като производството пред Патентното ведомство е прекратено по негова вина.
Съдът е приел за правилна и преценката на органа, че бенефициерът не е предприел действия за повишаване на технологичната готовност на произведения продукт, тъй като същият е следвало да осигури техническа обезпеченост до достигане и изпълнение на изискванията на ниво технологична готовност за TRL 6 след приключване на изпълнението на проекта. При извършената проверка на място е установено, че продуктът е останал на ниво "Технология, тествана в релевантна среда", като след края на изпълнението на проекта на местоизпълнението не е открит прототип на иновацията, както и документация по проекта, поради което, според съда правилно е констатирано, че бенефициерът не е преминал към по-високо TRL от TRL6, нито е вложил ресурси в тази насока.
Въз основа на горното съдът е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил подадената жалба.
Решението е неправилно.
Наведените от касатора доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК.
Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд не е изразил изрично становище по всички възражения на жалбоподателя, но от мотивите му може да се направи извод, че са били ценени, но приети за неоснователни. Фактът, че първоинстанционният съд не е възприел доводите на жалбоподателя, а тези на административния орган, не значи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.
Доводите на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередност, за която е определена финансова корекция.
Безспорно е, че за да е налице основание за определяне на финансова корекция е необходимо бенефициерът да е осъществил нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013.
Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция) финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент № 1303/2013.
В чл. 71, 1 от Регламент №1303/2013 са предвидени следните случаи и срокове за дълготрайност на операциите, включващи инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции: Операциите, включващи инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции, възстановяват приноса от европейските структурни и инвестиционни фондове, ако в срок от пет години от крайното плащане към бенефициера или в рамките на периода от време, определен в правилата за държавна помощ - когато е приложимо - подлежат на едно от следните: а) прекратяване или преместване на производствена дейност извън програмния район; б) промяна на собствеността на дадена позиция от инфраструктурата, която дава на дадено търговско дружество или публичноправна организация неправомерно преимущество; в) значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение и която би довела до подкопаване на нейните първоначални цели.
В случая РУО се е позовал на разпоредбата на чл. 71, параграф 1, б. в) от Регламент №1303/2013 г. За да намери приложение цитираната разпоредба следва да е налице извършването на "значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение на проекта и която би довела до подкопаване на нейните първоначални цели".
Като фактически основания в оспорения акт подробно е изложена хронологията на извършените проверки на място и направените констатации:
1) на местоизпълнението на проекта не се съхраняват активите, придобити с безвъзмездно отпуснатите средства;
2) дружеството-бенефициер не е защитило създадения при изпълнението на проекта продукт (лепилен композит) срещу копирането му от друго лице за времето на периода от разработването на прототип до периода на технологичния му трансфер за масово потребление, чрез съответните процедури по издаването на патент пред Българското и Европейското патентно ведомство и
3) не е предприело действия за повишаване на технологичната готовност на произведения продукт (не е преминато на ниво след „технология, демонстрирана в релевантна среда").
За изчерпателност на изложението констатациите обосноваващи извода за наличие на нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ във вр. чл. 71, 1, т. в) от Регламент №1303/2013 г. ще бъдат разгледани последователно:
По отношение на първата констатация:
На първо място административният орган приема за неоснователни възражненията на „Мейк-България" ЕООД по отношение на поддържане на активите и документацията по проекта на адрес - гр. Плевен, ул. „Индустриална" №4, но същевременно в правните изводи на оспорения акт, обосноваващи твърдяното нарушение, липсват мотиви касаещи констатацията за липса на активите на местоизпълнението на проекта. В тази връзка следва да се приеме, че първата констатация в сигнала за нередност, макар и потвърдена от ръководителя на УО, не е послужила като основание за издаване на оспорения акт и следователно не следва да бъде обсъждана.
Въпреки това за пълнота на изложението следва да се посочи, че изложените фактически съображения по първата констатация не кореспондират с разпоредбата на чл. 71, 1, б. в) от Регламента, която се сочи като нарушена разпоредба на Европейското законодателство. Ръководителят на УО не е посочил в какво се изразява констатираната значителна промяна и как тя би засегнала естеството, целите или условията за изпълнение на проекта и как би довела до подмяна на неговите цели. Мотивите на органа по-скоро реферират към нарушение на чл. 71, 1, б. а) от Регламента, но подобна правна квалификация не е направена в оспорения акт.
По отношение на втората констатация:
Видно от проектното предложение, неразделна част от ДБФП, т. 7.4 „Защита на индустриалната собственост на национално и международно ниво", дейността включва следните действия:
1. Избор на изпълнител с подходяща квалификация по патентно право, който да предостави ноу-хау във връзка с подготовката на заявка за защита с патент на изобретение на иновативния продукт ОШПИМ на национално и европейско равнище;
2. Изготвяне на заявка за патент за изобретение с наименование на изобретението за защита на национално и на европейско ниво;
3. Изготвяне на подробно техническо описание, включващо подробен реферат, чертежи, техническа спецификация на изобретението – ОШПИМ, разкриващо същността му;
4. Описание на претенциите;
5. Изготвяне на всички задължителни декларации и други документи, придружаващи заявката за патент съгласно приложимото национално и европейско законодателство.
Административният орган е приел, че бенефициерът не е предприел мерки за продължаване и финализиране на процедурата пред Патентното ведомство на Р. Б. поради което не е изпълнена една от специфичните цели на проекта, обявени в т. 1, поле „Цел на проекта" от проектното предложение, а именно „Защита на иновацията като обект на индустриалната собственост на национално и европейско ниво”.
Този извод е неправилен.
По делото е безспорно, че дружеството-касатор е подало две заявки за патент за изобретение - на национално ниво пред Патентно ведомство на Р. Б. (вх. № BG/P/2020/113202 и дата на заявяване 31.07.2020 г.) и на европейско ниво пред Европейско патентно ведомство (вх. № ЕР20020348.7 и дата на заявяване 31.07.2020 г.). Не се спори и че производството пред Патентното ведомство на Р. Б. е прекратено на основание чл. 46, ал. 1 ЗПРПМ с решение от 28.09.2021 г. От събраните по делото доказателства е видно, че съобщението за прекратителното решение е връчено на дружеството-бенефициер на 26.08.2022 г.
Основателни са доводите на касатора, че дружеството не е имало задължение да осигури издаването на патент, тъй като съгласно т. 7.4 от проектното предложение, подобна дейност не е включена. Дружеството е изпълнило ангажиментите си по проектното предложение в частта относно предприемането на действия за осигуряване на патентна защита на лепилния композит чрез заявяване на патент за изобретение. Същевременно определената финансова корекция е за период, в който производството пред Патентното ведомство все още е било висящо. Твърденията как и кога е можел да бъде уведомен бенефициерът за решението за прекратяване на процедурата пред Патентното ведомство са неотносими, тъй като релевантен е фактът, че в периода на нарушение, за който е определена корекцията - между 21.01.2021 г,. и 25.10.2021 г. производството пред Патентното ведомство е висящо и не може да се приеме твърдяното бездействие на бенефициера, още повече при положение, че същият е изпълнил поетия ангажимент по защита, изразяващ се в договорените в ДБФП действия по процесната дейност.
По отношение на третата констатация:
В т. 12 от проектното предложение „Допълнителна информация, необходима за оценка на проектното предложение", поле „Ниво на технологична готовност", бенефициерът е заложил, че „изпълнението на проекта ще осигури техническа обезпеченост за достигане и изпълнение на изискванията на ниво технологична готовност за TRL6. Преминаването към по-високо TRL ще бъде финансирано за сметка на кандидата след приключване на дейностите, предвидените настоящото проектно предложение".
С. П. Ц към Условията за кандидатстване, нивата след TRL 6 (Технология, демонстрирана в релевантна среда) са, както следва: TRL 7 - Прототип, демонстриран в операционна среда; TRL 8 - Завършена и сертифицирана система; TRL 9 - Изпробвана система в операционна среда.
Административният орган приема, че повече от една година след приключване изпълнението на проекта дружеството-бенефициер не е предприело действия за повишаване на технологичната готовност на произведения продукт (не е преминато на ниво след „технология, демонстрирана в релевантна среда").
С оглед представените доказателства по делото този извод е необоснован:
Видно от представените по делото доказателства в периода от края на април 2021 г. до средата на август 2021 г. дружеството-касатор е сключило 5 договора с трети лица, по силата на които си е осигурило доставката на материали и изработването на промишлени количества от лепилния композит, както и изготвянето на маркетингова стратегия за популяризирането му, като във връзка с тези договори дружеството е заплатило общо 88 498,40 лева и си е осигурило възможността да полза кредитна линия с максимален лимит 150 000 лева за дофинансиране на дейността по масовото производството на лепилния композит.
Следователно неправилен е изводът на органа, че „дружеството-бенефициер не е предприело действия за повишаване на технологичната готовност на произведения продукт“. Видно от посочените доказателства дружеството е създало предпоставки и е направило необходимите разходи за преминаване към промишлено производство на лепилния композит, като е възложило изработката на близо 5 тона от него и е предплатило част от цената за производството. Следователно безспорно дружеството е предприело действия за повишаване на технологичната готовност на продукта.
Органът приема още, че представените документи от бенефициера „свидетелстват за създадени условия, но не и резултатност на събитието - преминаване към по-високо TRL“, което, според органа „поставя под съмнение постигането на друга от заложените специфични цели на проекта, а именно - повишаване на иновационния капацитет на „Мейк-България" ЕООД“.
В тази връзка следва да се посочи, че Общата цел на проектно предложение е разработването на продуктова иновация (стока) – лепилен композит ОШПИМ, попадащ в приоритетни направления на ИСИС - „чисти технологии с акцент върху транспорта и енергетиката (съхранение, спестяване и ефективно разпределение на енергия, електрически превозни средства и еко-мобилност, водород-базирани модели и технологии, безотпадни технологии, технологии и методи за включване на отпадъчни продукти и материали от производства в други производства)” и „интелигентни системи и уреди, интелигентни домове-интелигентни градове“, част от тематична област „Мехатроника и чисти технологии“. Реализацията на посочената цел следва да доведе до разработването на лепилен композит от изцяло ново поколение с висок потенциал за внедряване и разпространение в икономиката. Конкретните мерки за реализация на общата цел, са специфичните цели на проекта: Извършване на изследвания, изпитвания, измервания за определяне и охарактеризиране на оптимален състав за разработването на лепилния композит ОШПИМ; Осигуряване на необходимата техническа и материална обезпеченост за разработването и тестването на прототипа на ОШПИМ; Разработване, създаване и тестване в релеванта среда на прототип на лепилния композит ОШПИМ; Защита на иновацията като обект на индустриалната собственост на национално и европейско ниво; Повишаване на иновационния капацитет на Мейк-България ЕООД и опита в разработването на иновации.
За да намери приложение разпоредбата на чл. 71, параграф 1, б. в) от Регламент № 1303/2013 г. следва да е налице извършването на "значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение и която би довела до подкопаване на нейните първоначални цели". Поставянето „под съмнение“ на една от специфичните цели, без да е обосновано в какво се състои твърдяната значителната промяна подкопаваща същата, при наличие на безспорни доказателства за предприети действия за повишаване на технологичната готовност на продукта, прави необоснован извода на органа за наличие на нарушение на посочената разпоредба. Липсата на анализ на посочената специфична цел и обвързването й със заложената в проектното предложение „Допълнителна информация, необходима за оценка на проектното предложение“, както и изводи по какъв начин са променени естеството, целите или условията за изпълнение прави необоснован извода на органа за наличие на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ във вр. чл. 71, 1, т. в) от Регламент №1303/2013 г.
Предвид изложеното направеният от първоинстанционния съд извод за законосъобразност на административния акт е неправилен, поради което решението му следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което решението на ръководителя на УО на ОПИК следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Министерство на иновациите и растежа – юридическото лице, в чиято структура е органът-ответник, да заплати на касатора претендираните и направени по делото разноски. Видно от приложения по делото списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс, касаторът претендира разноски единствено за внесена държавна такса пред касационната инстанция в размер на 663,17 лева.
Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1947 от 27.03.2023 г. по адм. дело №7475/2022 г. на Административен съд – София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение №РД-02-16-27/13.07.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г.
ОСЪЖДА Министерство на иновациите и растежа, гр. София, ул. "К. А. I" №12, да заплати на "Мейк-България" ЕООД, гр. София, ул. "Ф. Н. №11, ет. 5, ап. 15, 663,17 лв. (шестстотин шестдесет и три лева и седемнадесет стотинки) разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
секретар:
Членове:
/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА