№ 216 София, 17.01. 2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:М. С.

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 859/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Б. Х., срещу определение № 266876/28.09.2022 г. по гр. д. № 11602/2020 г. на Софийския градски съд, с което без уважение е оставена молба вх. № 294175/30.06.2022 г. за изменение на решение № 261402/26.04.2022 г. по същото дело в частта за разноските. Изложените доводи са за неправилност на обжалваното определение и е отправено искане за отмяна на същото.

От ответника Столична община е получен писмен отговор със становище, че частната жалба е неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, насочена е срещу определение, с което въззивният съд за първи път е разгледал въпроса за съдебно-деловодните разноски, поради което е допустима.

При разглеждане на частната жалба по същество Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира следното:

С решение № 261402/26.04.2022 г. по гр. д. № 11602/2020 г. Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното решение, постановено по реда на чл. 247 ГПК, в частта, с която ищецът Столична община е признат за собственик на имот с идентификатор 04234.7001.572 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на [населено място], СО-Район „П.“, идентичен с микроязовир с площ от 20 146 кв. м., м. „Капрал“, а основното първоинстанционно решение е отменено в частта, с която по иска с правно основание чл. 108 ЗС е отхвърлено искането за ревандикация, като вместо това Н. Б. Х. е осъден да предаде на Столична община владението на имота.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК, сумата 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство, сумата 280 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени разноски в производството пред първоинстанционния съд, сумата 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в производството пред първоинстанционния съд; ответникът е осъден да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 84, т. 3 ГПК, сумата 227.36 лева по сметка на Софийския градски съд, представляваща държавна такса за въззивно обжалване, а по сметка на Софийския районен съд - 454.71 лева държавна такса.

С определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, въззивният съд е приел за неоснователен довода, че неправилно е присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична община, при липса на доказателства за реалното му заплащане, по съображения, че изискването на чл. 78, ал. 1 ГПК за предварително заплащане е относимо към адвокатското възнаграждение, но не и за юрисконсултското възнаграждение. В първия случай е налице възстановяване разходите на страна, извършила плащане по договор за поръчка, а във втория - на страна, дължаща плащане по трудов договор на процесуалния си представител.

Посочено е, че сумата от 280 лева е сбор от основното и допълнителното възнаграждение на вещото лице /200 лева плюс 80 лева/.

Посочено е, че сумата 227.26 лева съставлява държавна такса за въззивното обжалване, от която общината е освободена на основание чл. 84, т. 3 ГПК и се дължи с оглед изхода на спора - уважаване на подадената от тази страна въззивна жалба. Не се касае за повторно заплащане на държавна такса за въззивното производство, тъй като заплатената от молителя е била дължима по подадената от него въззивна жалба.

На последно място съдът е посочил, че държавната такса в полза на първоинстанционния съд е присъдена предвид обстоятелството, че делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса, което поражда задължение за осъденото лице да заплати всички дължащи се такси и разноски в полза на съда.

В частната жалба са изложени следните оплаквания:

1. Неправилно била присъдена сумата 454.71 лева - държавна такса в полза на първоинстанционния съд. Посочено е, че са били предявени два иска, като единият е оставен без разглеждане, при което положение разноските би трябвало да са такива, каквито са направени от страните, и съдът да не присъжда разноски на нито една страна.

2. Неправилно била приложена разпоредбата на чл. 84, т. 3 ГПК, тъй като в конкретния случай ищецът е дължал държавна такса и съдът е трябвало да остави исковата молба без движение.

3. На последно място, според жалбоподателя, съдът неправилно е приел, че се дължи юрисконсултско възнаграждение, при положение, че същото не е платено, тъй като било недопустимо да бъде прилагана Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по отношение на юрисконсултите. Освен това ищецът се представлявал и от адвокат, но без доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид оплакванията на жалбоподателя и след като провери данните по делото, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира следното:

По оплакванията по т. 1:

Съгласно чл. 71, ал. 2 ГПК когато предмет на делото е право на собственост върху имот, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска. На свой ред чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, определя дължимата държавна такса по искови молби за оценими права в размер на 4% от цената. Видно от приложеното удостоверение за данъчна оценка на процесния имот на л. 135 от първоинстанционното дело, същата възлиза на 45 470.50 лв. Определена съобразно посочените правила, дължимата държавна такса за разгледания ревандикационен иск възлиза в размер на 454.705 лв. /закръглена на 454.70 лв./ - т. е. доводът на жалбоподателя, че е осъден за заплащането на държавна такса по иска на Столична община по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, производството по който е прекратено, се явява напълно несъстоятелен.

По оплакванията по т. 2:

Съгласно чл. 84, т. 3 ГПК освобождават се от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски, общините, освен по искове за частни общински вземания и права върху вещи - частна общинска собственост. Логическото тълкуване на разпоредбата сочи на извода, че по всички останали искове, освен изрично посочените, общините не дължат държавна такса. При наличието на издаден акт за публична общинска собственост по отношение на спорния имот, няма как съдът да приеме, че общината следва да внесе държавна такса поради неприложимост на правилото на чл. 84, т. 3 ГПК. В случаите на решаване на делото в полза на лице, освободено от държавна такса по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда - чл. 78, ал. 6 ГПК. Произнасянето на Софийския градски съд в този смисъл е напълно правилно и съобразено с императивната разпоредба на закона.

По оплакванията по т. 3:

Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В случая ищецът Столична община е бил представляван от юрисконсулт в хода на съдебното производство както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд. Макар и отговорът на въззивната жалба да е изготвен от адв. И. К., същият е бил упълномощен от кмета на район „П.“, а не от представителя на ищеца - кмета на Столична община. От прегледа на делото се установява, че е приложено пълномощно от кмета на Столична община в полза на гл. юрк. Л. Д. /за въззив/, която е изготвяла молби, писмена защита и се е явявала в откритите съдебни заседания. Пред районния съд защитата е била осъществявана от упълномощения от кмета на Столична община юрк. К. М., както и от адв. И. К., който обаче, както се посочи, е бил упълномощен от кмета на район „П.“. С оглед на това са били налице предпоставките за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като настоящият съдебен съвет споделя застъпеното в обжалваното определение становище, че изискването на чл. 78, ал. 1 ГПК за предварително заплащане на възнаграждението е относимо единствено към адвокатското възнаграждение. Присъдените разноски за осъществената от юрисконсултите защита в размер от по 100 лв. за първоинстанционното и въззивното производства са съобразени с разпоредбите на чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С тези мотиви настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение, като правилно, следва да се потвърди изцяло.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I -во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 266876/28.09.2022 г. по гр. д. № 11602/2020 г. на Софийския градски съд

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: