Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ Т. К. при секретар А. К. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 5502/2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. от гр. София, чрез адв. Л. срещу Решение №798 от 09.02.2023 г., постановено по адм. дело №9039/2021 г. по описа на Административен съд – София град. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуални закони и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение №1040-21-840 от 17.08.2021г. на Ръководител ТП на НОИ – София град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане №РВ-3-21-00928408 от 03.06.2021г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО при същото поделение на НОИ. Претендира разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – София град, чрез юриск. Бабурска оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна.
За да отхвърли жалбата на Симеонова, първостепенният съд е приел, че вземанията на НОИ за неоснователно изплатени: обезщетение поради общо заболяване, обезщетение при нетрудова злополука, обезщетение за бременност и раждане и обезщетение за гледане на малко дете в периода 2017-2021г. подлежат на възстановяване, макар и да се получени добросъвестно.
Настоящият касационен състав, след като извърши вменената му с чл.218 ал.2 АПК проверка, намира съдебното решение за постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение след извършване на процесуални действия по събиране на доказателства в проведеното на 16.01.2023 г. съдебно заседание по делото. Видно от протокола за това заседание той не е подписан от председателя(съдията), който е и докладчик по делото. По аргумент от разпоредбата на чл. 150 ГПК, приложима съгласно чл.144 АПК, протоколът от заседанието е доказателство за извършените в хода на съдебното заседание съдопроизводствени действия, като протоколът е и официален документ, доказващ извършването на тези процесуалните действия от съда и от страните. Протоколът се подписва от председателя и от секретаря, съобразно чл.150 ал.5 ГПК. Двата подписа са необходими за валидността на протокола(особено този на съдията), в обратния смисъл е налице т. нар. отрицателна доказателствена сила на протокола т. е. процесуалните действия се смятат за неизвършени, по аргумент от чл. 152, изр. 2 ГПК.
С оглед на това решението, основано на такива процесуални действия, се явява постановено при съществено процесуално нарушение.
В конкретния случай, обжалваното съдебно решение е постановено след открито съдебно заседание, което се сочи за проведено на 16.01.2023 г., в което заседание са извършени процесуални действия по събиране на доказателства – разпитани са двама свидетели, а освен това е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания, последващо на което се дължи и постановяване на съдебно решение.
След като съдебният протокол от тази дата е неподписан от председателя на състава, постановеното въз основа на него съдебно решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
С оглед изложеното обжалваното решение като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
При новото разглеждане на делото, освен повтаряне на опорочените процесуални действия, съдебният състав ще следва да съобрази и обстоятелството, че доколкото на преден план в случая е била преценката за наличие или липса на „осигурително правоотношение“, то следва да се отбележи в по-общ план, че понятието „осигурително правоотношение” е доктринално, с висока степен на правна абстракция, а поради спецификата си е трудно да се изгради единно понятие за осигурително правоотношение с постоянен персонален субстрат (страни на правоотношението) и с единно и неизменимо предметно съдържание. Поради това и в социалната действителност осигурителното правоотношение съществува чрез своите видове, следствие от богатото и сложно съдържание на основните конституционни права на обществено осигуряване.
С оглед на последното и като изходи от субектния състав на осигурителното правоотношение са налице: осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигурителя и осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигуреното/самоосигуреното лице.
Задължителните предписания, издадени към осигурителя(в казуса на дата 02.09.2020г.) са резултат на констатациите на контролните органи на НОИ при извършена проверка, в която обаче осигуреното лице не е участвало като страна.
Именно в тази насока следва да се отчете и актуалната практика на касационната инстанция, дадена напр. с Решение №9937/19.10.2023г. по адм. дело №367/2023г. по описа на ВАС на РБ, VI-отд.
Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК, претенциите на страните във връзка с разноските ще бъдат обсъдени от съда след решаване на спора по същество.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение №798 от 09.02.2023 г., постановено по адм. дело №9039/2021 г. по описа на Административен съд – София град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София град, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на това съдебно решение.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Ю. Т. п/ ЯВОР КОЛЕВ