Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар Р. А. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от председателя Т. П. по административно дело № 5608 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от К. И., подадена чрез пълномощника си адв. В. Д., против решение №1945 от 27.03.2023г., постановено по адм. дело №11331/2022г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се съдържа твърдение за неправилност на обжалваното решение като са релевирани доводи за касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради които се претендира отмяната му, а алтернативно се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноски. Представя молба, с приложена писмена защита.

Ответникът – кметът на район "Искър" - община Столична, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Д. Фаик, в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. При изложени съображения моли съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя становище по хода на делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на К. И. срещу заповед №РИС22-ЗД48-45/28.11.2022г., издадена от кмета на район „Искър“ – Столична община, с която на основание чл. 65, ал.2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 34, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО, Наредбата/, е наредено изземването на общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк] [адрес], състоящо се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 58 кв. м. и жилищна площ от 28.97 кв. м. (АОС №1860 от 31.05.2016г. на СО-район „Искър“) от Кр. Конов, който го държи без правно основание.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма с посочени в нея фактически и правни основания, както и че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и същата е в съответствие с целта на закона. Процесната заповед била издадена и при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 65 ЗОС .

Съдът е приел за безспорно установено, че имотът – предмет на заповедта, е общинска собственост. Счел е, че в конкретната хипотеза, за да съответства на материалноправната разпоредба, оспорената заповед следва да е издадена при наличието на две предпоставки - процесният имот да е общинска собственост и да се държи (ползва) от трето лице без правно основание.

По отношение на първата предпоставка, съдът приел, че безспорно по делото е установено, че имотът е общинска собственост и се държи без правно основание – изтекъл на 23.01.2014г. срок на договор за временно възмездно ползване.

По наведените от К. И. доводи отнасящи се до Закона за вероизповеданията /ЗВ/ съдът на първо място е приел, че с разпоредбата на чл.22, ал.2 от ЗВ се има предвид насочване на принудително изпълнение за удовлетворяването на изискуеми парични притезания срещу съответния субект, а на второ място е посочил, че процесното жилище не е разрешено за ползване като молитвен дом, а е вписано като седалище на регистрирано местно поделение за вероизповедания. Административния съд е приел, че е недопустимо жилищен обект в жилищен блок да се ползва за нежилищно предназначение - молитвен дом с неограничен достъп на външни лица.

На последно място административвния съд е приел, че посоченото в административния акт, че К. И. е собственик на двуетажна масивна сграда в гр. Белоградчик е ирелевантно към основанието за изземване.

Обжалваното решение е правилно.

Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и правилни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават ясни и обосновани отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 65 ЗОС , послужил като правно основание за издаване на заповед №РИС22-РД48-45/28.11.2022г., издадена от кмета на район „Искър“ – Столична община – предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство. Съгласно този текст общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва със заповед на кмета на общината. Това означава, че следва в условията на кумулативност да е установено, че имотът е общинска собственост и че същият се държи не на правно основание.

При правилно установен фактическа обстановка и анализирайки разпоредбата на чл. 65 ЗОС, първоинстанционният съд обосновано е приел, че в конкретната хипотеза, за да съответства на материалноправната разпоредба, оспорената заповед следва да е издадена при наличието на две предпоставки - процесният имот да е общинска собственост и да е налице една от алтернативно посочените предпостанки имотът да се владее или държи без правно основание, да се ползва не по предназначение или нуждата от него да е отпаднала.

По отношение на първата предпоставка, обосновано е прието, че безспорно по делото е установено, че теренът е частна общинска собственост, съгласно Акт за частна общинска собственост № 1860 от 31.05.2016 г. Налице е и втората предпоставка за издаване на заповед на основание чл. 65 ЗОС - имотът се държи без правно основание от оспорващия, което е установено посредством констативния протокол. Противно на твърдяното от касационния жалбоподател правилно административния съд е приел за ирелевантно и не е обсъдил обстоятелството, че К. И. притежава жилище в гр. Белоградчик. Същото макар да е посочено като мотив в оспореният административен акт правилно е преценено като неотносимо, тъй като заповедта е издадена на основание чл. 65, ал.2 от ЗОС и по отношение на същата следва да са налице горецитираните предпоставки, което безспорно е установено.

Несъстоятелен е довода на касационния жалбоподател по отношение на прилагането на ЗВ.

Според разпоредбата на чл. 19, ал.2 от ЗВ е предвидено, че местните поделения се вписват в регистър от кметовете на общините според населеното място, където е седалището им, при условията на уведомителен режим, в 7-дневен срок, на основание на заявление от централното ръководство на вероизповеданието или упълномощено от него лице съгласно устава. От представените по делото доказателствата - три броя заповеди, от които е видно, че е извършено вписване в регистъра на вероизповеданията на Столична община на местно поделение „Възкресение-2“ на религиозна институция „Филаделфия“, местно поделение Църква на Бога – „Възкресение“ на вероизповеданието Църква на Бога и местно поделение Презвитерианска църква – Дружба на вероизповедание Българска реформирана презвитерианска църква, по отношение на трите е посочен като седалище - гр. София, [жк] [адрес] /адрес на жилището предмет на административния акт/. Под седалище следва да се разбира, че това е населеното място, където се намира управлението на съответното местно поделение, а адресът на неговото управление са конкретно посочени данни на населеното място. Следователно при извършване на вписване на местно поделение в регистъра при подаване на заявление, същото следва да съдържа съгласно чл. 19, ал.3, т. 2 „.седалището и адреса на местното поделение.“, което не означава, че същото следва да се приеме като молитвен дом по смисъла на 1, т. 6 от ЗВ. Още повече, че видно от Акт за частна общинска собственост, недвижимия имот е посочен като апартамент, същия представлява жилищен обект, а не молитвен дом по смисъла на 1, т. 6 от ЗВ според, която молитвения дом е сграда, предназначена за извършване на публична богослужебна дейност и религиозни обреди, която отговаря на изискванията на съответното вероизповедание и разпоредбите на Закона за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове.

На следващо място настоящият съдебен състав приема за правилни изводите на административния съд по отношение на разпоредбата на чл.22, ал.2 от ЗВ. Правилно административния съд е приел, че разпоредбата се отнася до собственост на Българската православна църква или съответното регистрирано вероизповедание върху съответния обект срещу когото е насочено принудително изпълнение за удовлетворяване на изискуеми парични вземания, какъвто настоящия случай не е.

Неоснователен е довода за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че административния съд не е конституирал като трето заинтересовано лице Евангелска църква „Филаделфия“.

Конституиране на страните в съдебния процес по административни дела е служебно задължение на съда - чл. 154, ал. 1 АПК. Когато заинтересовано лице не е конституирано, то може да поиска това. В случая искането за конституиране не е постъпило от заинтересовано лице, а от конституирана страна в производството. Основен принцип в правото е, че никой не може да упражнява чужди права, вкл. и процесуални такива, следователно не е налице твърдяното нарушение.

По тези съображения и по мотивите, изложени в първоинстанционното решение, към които настоящата съдебна инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно следва да бъде уважено. Касационният жалбоподател следва да заплати на Столична община-район "Искър" 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определени съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1945 от 27.03.2023 г., постановено по адм. дело № 11331/2022 г. от Административен съд София-град.

ОСЪЖДА К. И. да заплати на Столична община сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА