ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 3032

гр. София, 16.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. П.

Членове: Майя Русева

Джулиана Петкова

като разгледа докладваното от Д. П. К. гражданско дело № 20238002101141 по описа за 2023 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Г., заместила по реда на чл. 227 ГПК първоначалния ищец Г. П. Г., чрез адв. П. К., против решение № 491/17.11.2022г. по в. т.д.№ 311/22г. по описа на АС Пловдив, с което е отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и е отхвърлен иска по чл. 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 25.10.2019г. за разликата над 20 000 лева до 40 000 лева, и са присъдени разноски.

Касаторът обжалва решението като неправилно и необосновано, изтъквайки оплаквания срещу изводите на съда, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и за обема на същото. В контекста на оплакванията поставя следните въпроси, за които твърди да са разрешени от въззивната инстанция в противоречие с установената съдебна практика ( чл. 280, ал.1,т.1 ГПК) и от значение за развитие на правото ( чл. 280, ал.1, т.3 ГПК):

1. “Длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване? При главно доказване изисква ли се винаги пълно доказване – т. е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдения, тъй като доказването на възражението за съпричиняване има за предмет факти, за които ответникът носи доказателствена тежест?“;

2. “Налице ли е пълно и главно доказване на възражението за

съпричиняване във връзка с използване на предпазен колан, обосновано със становище на вещо лице лекар, при наличие на противоречиво - обратно такова, на вещо лице автоексперт?“;

3. “Може ли съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или предположения и при недоказана причинна връзка, предвид правните последици от съпричиняването и значението му за законосъобразно определяне на размера на обезщетението на увредения за вредите от деликта

/реш.№.147/5.12.17 по г. д.№.60341/16, І ГО, реш.№.206/12.03.10 по т. д.

№.35/09, ІІ ТО/; Констатираното нарушение на конкретна правна норма /на ЗДвП/ достатъчно ли е да обуслови наличието на съпричиняване, без установяване на причинна връзка между конкретното поведение на пострадалия, съставляващо нарушението й, и настъпването на вредата? /реш.

№45 по т. д.№.525/08, ІІ ТО, реш. №154 по т. д.№ 977/10, ІІ ТО/; Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с вредоносните последици? /реш.№ 206/12.03.2010г. по т. д.№ 35/2009, ІІ ТО/ ;

4. “При отчитане на съпричиняване следва ли съдът да отчете степента на вина на всеки от участниците и с оглед на това да определи размера на допринасяне и на обезщетението? /реш.№.154/31.10.11 по т. д. №.977/10, ІІ ТО, реш.№.45/15.04.09 по т. д.№.525/08, ІІ ТО, реш. №.206/12.03.10 по т. д.

№.35:09, ІІ ТО, реш.№.159/24.11.10 по т. д.№.1117/09, реш.№.58/29.04.11 по т. д.№.623/10, ІІ ТО/;

5. “Длъжен ли е въззивният съд да установи истинността на фактическите твърдения на страните чрез самостоятелна преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма? Липсата на обсъждане в пълнота на и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото?“ /т.2 ТР 1/13, ОСГТК, т.19 ТР 1/01, ОСГК, реш. №42/5.03.14 по г. д.

№.5488/13, ІV ГО, опр. № 1006/15.10.10 по г. д.№.619/10, ІІІ ГО, реш.

№11/21.0.4.94 по а. д.№.4900/93, ІІІ ГО, реш.№ 87/4.09.58 по г. д. №55/58, ОСГК/.

Насрещната страна по жалбата – ответникът ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, не е депозирала отговор.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съдът съобрази следното:

За да намери основателен и доказан предявения иск по чл. 432, ал.1 КЗ до размер от 20 000 лева, въззивният съд, като е съобразил формираната от влязлата в сила като необжалвана част на първоинстанционното решение сила на пресъдено нещо относно предпоставките на предявения иск по чл. 432, ал.1 КЗ, е разгледал направените от страните доводи относно справедливия размер на обезщетението и възражението по чл. 51, ал.2 ЗЗД. По отношение на второто, което е единствен предмет на касационните оплаквания на ищцата, въззивният съд е възприел установената от първата инстанция

фактическа обстановка относно механизма на настъпване на произшествието, а именно: На 15.10.2019г., в тъмната част на денонощието, първоначалният ищец е предприел пресичане на пътното платно на ул. Ал С., [населено място], от запад на изток, на около 12 метра северно от пешеходната пътека на същата улица, на необозначено за това място, преминавайки между спрелите коли в лентата на насрещното движение за управлявания от делинквента лек автомобил „Шкода“ и е навлязъл в последната. Лекият автомобил е навлязъл в източната пътна лента на ул. Ал С., [населено място] след маневра завой наляво на кръстовището с бул.“23 П.“, като се е движил с 22,05 км/ч. Мястото на удара е почти по средата по ширина на източната пътната лента. Ударът е бил предотвратим и за двамата участници - и двамата са имали видимост един към друг от разстояние от около 18 метра, а сблъсъкът е настъпил извън опасната зона за спиране на автомобила.

При тези факти, въззивният съд е приел, че своевременно направеното от ответника възражение за съпричиняване е основателно, тъй като пострадалият е нарушил правилата на ЗДвП, като е предприел пресичане на пътното платно на необозначено място, пренебрегвайки съществуващата в близост пешеходна пътека и е навлязъл на платното за движение, без да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, за което обективно е имал възможност. С това си поведение, което освен противоправно е и в причинна връзка с настъпване на удара, пострадалият е допринесъл за увреждането си. За базиран на предположения, поради което е неоснователен, е счетен доводът на ищеца, че произшествието е щяло да настъпили дори ако той е пресичал на пешеходната пътека. При така приетото, съдът е заключил, че приносът на двамата участници за настъпване на удара е равен, поради което е намалил справедливия размер на обезщетението с 50% - от 40 000 лева на 20 000 лева.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Първият и третият въпрос не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция, а вторият не кореспондира на обстоятелствата по делото ( пострадалият е пешеходец). Въззивната инстанция не е отричала задължението на ответника да докаже пълно възражението си за съпричиняване и необходимостта от наличие на причинна връзка между допуснатото от пострадалия нарушение и вредоносния резултат. Напротив, изрично е посочила, че е налице съпричиняване, доколкото извършеното от пострадалия нарушение е допринесло каузално за настъпване на ПТП. Този извод е направен на база събраните доказателства, вкл. свидетелските показания и в съответствие с констатациите в основната и допълнителна

автотехническа експертиза, съгласно които ищецът е имал видимост към колата и ако се бе съобразил с разстоянието, посоката и скоростта й на движение е следвало да изчака преминаването й, а не да предприема пресичане на неразрешено за това място. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280,ал.1 ГПК.

Във връзка с петия въпрос съществува задължителна практика, вкл. цитираната, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма; неизпълнението на задължението на съда да обсъди доказателствата за правнорелевантните факти съставлява процесуално нарушение. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика - обсъдила е релевантните факти и доказателства и е изложила собствени мотиви по съществото на спора, които не са произволни. Същевременно, доколкото въпросът се задава в контекста на твърдения, че

„нито правилно са отчетени нарушения на застрахования при ответника водач, нито правилно са приети нарушения от ищеца, като последният е допуснал превишена скорост, но по делото се установи, че и с разрешената последиците вероятно биха били същите“, очевидно те не се отнасят до процесния спор и не отговарят на обстоятелствата по делото. Това е така, тъй като ищецът по настоящото дело е пешеходец т. е. въпрос за разрешена скорост на движението му не стои. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.

Четвъртият въпрос, като включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, попада в приложното поле на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, с което е доказана общата предпоставка за достъп до касация. Позоваването по отношение на него на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е основателно, доколкото според сочената от касатора и известна на съда практика на ВКС, вкл. задължителна такава /ППВС 17/63, решение №15/19.02.2020г. по т. д.

№146/2019г. на ВКС, ТК, ІI т. о., решение №118 от 27.06.2014г. по т. д.

№3871/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №97 от 06.07.2009г. по т. д.

№745/2008г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./ , за определяне на степента на съпричиняване следва да бъдат съпоставени тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. При преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва всякога да има предвид, че съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП отговорността на водачите на моторните превозни средства за осигуряване безопасност на движението е завишена, спрямо тази на пешеходците, вкл. чрез вмененото им от законодателя задължение за избиране на подходяща скорост на движение на управляваното моторно - превозно средство, т. е., която би им позволила безпроблемно спиране при поява на препятствие на пътя, което са могли и са били длъжни да предвидят.

Въззивното решение следва да бъде допуснато до касация за проверка дали при преценка поведението на пострадалия и съотношението между него и това на водача на увреждащото МПС, решаващият състав на АС Пловдив се е отклонил от цитираните разрешения на съдебната практика.

Касаторът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото с определение на РС Казанлък № 880/03.06.2020г. по гр. д.№913/2020г.

Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 491/17.11.2022г. по в. т.д.№ 311/22г. по описа на АС Пловдив.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.

2.