№ 179гр. София, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

А. Ц. секретаря К. П. разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1156 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 33/09.01.2023 г. по гр. д. № 2435/2022 г. в частта, с която Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 261449/29.04.2022 г. по гр. д. № 799/2021 г. на Софийски градски съд, е осъдил държавата да заплати на П. М. У. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, от приложените мерки за процесуална принуда и от забавеното разглеждане и решаване на приключилото наказателно дело, ведно със законната лихва от 20.01.2018 г.

Решението е допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по материалноправния и по процесуалноправния въпроси за онези конкретно проявени обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за необходимите мотиви, с които съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е длъжен да обоснове определеното обезщетение за неимуществени вреди.

По повдигнатите въпроси настоящият състав приема, че по иска за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение (чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ) съдът определя обезщетението по справедливост след преценка на всички конкретно проявени обективно съществуващи обстоятелства с оглед особеностите на конкретния случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи по приключилото наказателно дело. Съдът съобразява тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконното обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитетът, с който мерките на процесуална принуда са засегнали личната и/или имуществената сфера на увреденото лице, начинът, по който обвинението и взетите мерки са се отразили на личността, общественото доверие и професионалната реализация на увреденото лице (ППлВС № 4/23.12.1968 г., т. 13 ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС и установената практика на ВКС). Когато като основание на иска са включени и твърдения, че правозащитните органи са нарушили и правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, а съдът установи правопораждащите факти по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и по чл. 2б ЗОДОВ, забавеното правосъдие е обстоятелство, което утежнява отговорността на държавата и води до по-голям размер на обезщетението. За да се приеме, че съдът е дал защита и на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС (т. 1 ТР № 1/27.11.2023 г. по тълк. д. № 1/2022 г. ОСГК на ВКС), е необходимо в мотивите на решението: 1) да приложи критериите за бавно правосъдие – фактическа и правна сложност на наказателното дело, поведението на правозащитните органи и поведението на носителя на правото и на неговия адвокат и 2) да изясни дали и в каква степен лицето с повдигнатото незаконно обвинение се е обезпокоило от това, че се намира твърде дълго в положение на несигурност за съдбата си, и дали и в каква степен е изгубило доверие в правозащитните органи, т. е. дали от нарушеното право по чл. 6, § 1 КЗПЧОС са настъпили неимуществени вреди, които държавата дължи да обезщети – така решение на ЕСПЧ по дело „Димитров и Хамънов срещу България“ по жалби № 48059/06 и № 2708/06 относно наказателните производства и другите решения, цитирани в него. За тях държавата дължи обезщетение, съгласно чл. 2б ЗОДОВ. Когато в обстоятелствената част на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не е включено твърдението за „неразумен срок“, тези обстоятелства са извън предмета на доказване, а установената по-дълга продължителност на незаконното наказателно преследване е сред конкретно проявените обективни обстоятелства, които налагат по-висок размер на обезщетението. И в двата случая понесените физически и душевни болки, страдания и неудобства от незаконното обвинение не могат да се разграничат с точно парично остойностяване от тези от неоснователно приложените мерки на процесуална принуда, нито от онези от по-дългата, респ. от „неразумно“ дългата продължителност на наказателното дело. Всички те имат за първопричина незаконното обвинение и проявяват общ противоправен резултат. Не е необходимо съдът поотделно да остойностява неимуществените вреди от всеки незаконен акт, но за да даде защита и на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, е необходимо в мотивите към решението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да посочи кои имат по-голяма относителна тежест за определеното общо/глобално обезщетение според критериите за справедливост (чл. 52 ЗЗД, т. 13 ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. и т. 1 ТР № 1/27.11.2023 г. по тълк. д. № 1/2022 г. ОСГК на ВКС).

И при законно обвинение държавата дължи обезщетение за вредите от нарушеното право по чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Компенсаторни мерки/национални средства за защита са административното производство по реда на глава III „а“ ЗСВ, искът по чл. 2б ЗОДОВ и възможността наказателният съд да компенсира вредите от забавеното правосъдие с намаляване на наказанието на осъденото лице. Когато наказателният съд прилага третата мярка, е необходимо: 1) да признае неспазването на изискването за разумен срок по чл. 6, § 1 КЗПЧОС; 2) да предостави обезщетение като намали присъдата по изричен и измерим начин и 3) да установи тази възможност като право на осъденото лице – т. 128 от решението на ЕСПЧ по дело „Димитров и Хамънов срещу България“ по жалби № 48059/06 и № 2708/06 и другите решения, цитирани в него. Следователно както ТР № 1/27.11.2023 г. по тълк. д. № 1/2022 г. ОСГК на ВКС, така и решенията на ЕСПЧ, на които е основано, не изискват във всеки случай на защита на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС съдът да придаде парично изражение на обезщетения от държавата противоправен резултат.

Настоящият състав като разгледа касационната жалба на Прокуратурата, я намира частично основателна по следните съображения:

Въззивният съд правилно е приел, че по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ищецът П. У. претендира обезщетението за неимуществени вреди не само от незаконното обвинение в престъплението по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, което не е извършил, но и от неоснователно приложените мерки за процесуална принуда и от забавеното разглеждане на наказателното дело, приключило с влязла в сила оправдателна присъда на 28.01.2016 г. Искът е уважен частично, но определяйки обезщетението в общия размер за сумата 26 000 лв., въззивният съд не е изяснил критериите за бавно правосъдие - чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, включително според стандартите в решенията на Европейския съд по правата на човека по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, респ. дали и в каква степен това нарушение е засегнало неимуществената сфера на ищеца. Налице са основанията по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК – необоснованост, причината и за неправилното прилагане на материалния закон на чл. 2б ЗОДОВ и чл. 52 ЗЗД. Решението следва да се касира, а настоящият състав е длъжен да реши спора по същество, доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.

На 24.09.1999 г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че в периода 22 юли - 15 август 1999 г. в градовете София и Добрич и в [населено място], Общ. П. - поделение на МГ 26900, действайки като съизвършител и в съучастие с други седем лица, чрез използване на неистински документи за регистрация на Д. Г. за едноличен търговец под фирма ЕТ „Интернешънъл ексчейндж“ и с чужд паспорт на името на Д. Г., както и всички следващи регистрацията на едноличния търговец документи, са получили без правно основание с намерение да го присвоят и са присвоили 562 490 литра дизелово гориво - престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК. На ищеца са му наложени мерките „задържане под стража“ и „забрана да напуска пределите на страната“.

Мярката за неотклонение е заменена с „парична гаранция 10 000 лв.“ с определение от 12.11.1999 г. След внасянето й на 16.11.1999 г. ищецът е освободен.

На 31.03.2003 г. срещу него и другите седем лица, привлечени като обвиняеми за същото продължавано престъпление, е внесен обвинителен акт. Пред наказателния съд е предявен и приет граждански иск от „Е. П. ООД за сумата 593 000 лв. срещу ищеца и други трима подсъдими. В проведените тринадесет открити заседания са извършени множество съдопроизводствени действия. В заседанията ищецът се явява лично и с адвокат. Поведението им не е ставало причина за отлагане.

С присъда от 23.11.2007 г. по нохд № 859/2003 г. на Софийски градски съд ищецът е признат за виновен и му е наложено наказание „четири години лишаване от свобода“. Други трима подсъдими също са признати за виновни и са им наложени наказания. Гражданският иск е уважен изцяло. Останалите четирима са оправдани.

Всички осъдени са обжалвали присъдата, включително ищецът. Мотивите към нея е следвало да се изготвят, съгласно чл. 308, ал. 2 НПК, в приложимата първоначална редакция, до 27.12.2007 г. - първият работен ден след неработния 23.12.2007 г. Изготвени са в началото на м. май 2013 г., т. е. пет години и пет месеца след срока по чл. 308, ал. 2 НПК.

Делото, ведно с допълнителна жалба от 16.05.2013 г., е изпратено на Софийски апелативен съд и на 01.07.2013 г. е образувано внохд № 652/2013 г. С определение от 31.07.2013 г. е насрочено в открито съдебно заседание. Пред втората инстанция са проведени девет съдебни заседания, на които са извършени множество съдопроизводствени действия. В заседанията ищецът се явява лично и с адвокат. Поведението им не е ставало причина за отлагане.

С присъда от 04.03.2015 г. по внохд № 652/2013 г. Софийски апелативен съд отменя осъдителната присъда, оправдава четиримата осъдени, единият от които ищецът, отхвърля гражданския иск срещу четиримата и потвърждава оправдателната присъда за другите четирима. Съдът отменя и наложените на ищеца принудителни мерки.

Срещу второинстанционната присъда е подаден протест. Тя е потвърдена с решение от 28.01.2016 г. по н. д. № 1456/2015 г. на ВКС.

Към повдигнатото обвинение ищецът е 36-годишен, здрав е, не е осъждан, нито привличан за обвиняем по други престъпления. От събраните гласни доказателства чрез разпита на двама доведени свидетели пред първата инстанция, се установява, че семейството му е тричленно – съпруга, малолетна дъщеря и той. Има успешен бизнес по износ на плодове и зеленчуци във Великобритания и Германия. Пътува сам и със семейството си зад граница, по работа или туризъм. Тези пътувания са преустановени поради наложената мярка „забрана да напуска пределите на страната“. Въпреки че по наказателното дело ищецът не е искал прокурора да му разреши задгранични пътувания, свободата да го направи по своя воля е ограничена в дългия период от 15 години и половина. През 2000 г., едва 37-годишен, отключва диабет, тип 2. Започват проблеми със сърцето. Вдига високо кръвно налягане. Подкрепян е от съпругата, майка си и брат си, но приятелите му започват да странят от него. Изпада в изолация. Изпитва чувство за провал. Депресира се.

Оправдателната присъда задължава настоящият състав да приеме за незаконно повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение в престъплението по чл. 212, ал. 4, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК и за неоснователни приложените спрямо него принудителни мерки по приключилото наказателно дело (чл. 300 ГПК).

Обстоятелствата, чиято тежест в общия вредоносен резултат, преценени поотделно и в съвкупност, налагат съдът да определи по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди, са следните: 1) тежестта на престъплението, в което ищецът е обвинен незаконно - то е тежко в смисъла по чл. 93, т. 7 НК и за него законът предвижда наказание „лишаване от свобода от три до петнадесет години“, възможност за конфискация на част или цялото имущество и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК; 2) мерките за принуда - ищецът търпи за 1 месец и 54 дни най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, впоследствие заменена с „парична гаранция“ във високия размер от 10 000 лв. за период 15 години, три месеца и 29 дни, и „забрана за напускане пределите на страната“ за период 15 години, пет месеца и осем дни; 3) има чисто съдебно минало; 4) понесъл е душевни страдания, болки и неудобства от проваления успешен бизнес, от социалната изолация и от страха от несправедливо осъждане, с особено висок интензитет в периода от осъдителната първоинстанционна присъда до постановяване на второинстанционната оправдателна - седем години, три месеца и няколко дни и 5) общата продължителност на наказателното производство – 16 години, 4 месеца и 3 дни, при която е било нарушено и правото на ищеца по чл. 6, § 1 КЗПЧОС. При съобразяване на фактическата и правна сложност на наказателното дело - в тежкото престъпление и при съучастие като обвиняеми са привлечени общо осем лица, срещу четирима от тях, единият от които ищецът, е разглеждан и граждански иск с висок размер, съдът приема, че в досъдебната и първоинстанционната съдебна фаза забавено разглеждане на делото няма. Нарушението е допуснато от първоинстанционният съд с постановената присъда, мотивите към която той изготвя пет години и половина след срока по чл. 308, ал. 2 НПК. Забавено правосъдие няма и във второинстанционната и в касационната съдебна фаза на наказателното производство. Според фактическата и правна сложност на делото, те са приключили в разумен срок. Това, че поради нарушеното право по чл. 6, § 1 КЗПЧОС ищецът прекалено дълго е бил в неизвестност за съдбата си и губи доверие в правораздавателните органи, настоящият състав приема според понесения краен общ вредоносен резултат – неговото здраве е сериозно засегнато. Сериозните здравословните проблеми се появяват в 37-годишната му възраст и се задълбочават. При липсата обаче на доказателства за конкретния начин, по който ищецът съпреживява ситуацията на несигурност за съдбата си и изгубеното доверие в правосъдните органи, съдът е длъжен да приеме, че тя е в рамките на обичайното за подобни случай. Ниска е и степента/относителната тежест на неимуществените вреди от допуснатото нарушение по чл. 6, § 1 КЗПЧОС.

Обстоятелства, които налагат съдът да определи по-нисък размер на обезщетението, са тези, които ищецът твърди в исковата молба да са по причина на незаконните актове, но които се опровергават от събраните доказателства: 1) че само поради принудителната забрана пропада бизнесът и семейните му пътувания в чужбина - той не е искал разрешения за задгранични пътувания, и 2) че незаконните актове засягат семейните му отношения - напротив, семейството го е подкрепяло.

При отчитане на всички тези обективно проявени обстоятелства, преценени по отделно и в съвкупност, включително при установената ниска относителна тежест на нарушеното право по чл. 6, § 1 КЗПЧОС в общия вредоносен резултат, и като съобрази обществено-икономическите условия в страната, съдът намира сумата 18 000 лв. за справедливо обезщетение на понесените от ищеца неимуществени вреди. Искът е частично основателен, а касационната инстанция е длъжна съответно да измени въззивното решение.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 33/09.01.2023 г. по гр. д. № 2435/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен над сумата 18 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, до сумата 26 000 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на П. М. У. ЕГН [ЕГН] срещу Прокуратурата на Р. Б. над сумата 18 000 лв. до сумата 26 000 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33/09.01.2023 г. по гр. д. № 2435/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която този иск е уважен до сумата 18 000 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.