Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 6088/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. Ч. – управител на „БУЛ НР“ ЕООД срещу Решение № 2896 от 28.04.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 4406/2022 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Р. Ч., в качеството му на представляващ „БУЛ НР“ ЕООД (в решението е допусната очевидна фактическа грешка при изписване наименованието на дружеството) срещу Решение № 197/04.04.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка № 495/2020 г.

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че Р. Ч. – управител и собственик на капитала на „БУЛ НР“ ЕООД не е дискриминиран по признаците „пол“ и „лично положение“ по проведената процедура на подбор на проекти № BG16RFOP002-2.24 „Насърчаване на предприемачеството“. Сочи, че в мотивите на решението е описана процедурата № BG16RFOP002-2.24 „Насърчаване на предприемачеството“, посочена е разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, заповедите, с които процедурата е открита, нейната цел, приоритетите на програмата, чл. 3, ал. 2 ЗУСЕСИФ, акцентира се на Стратегията на Европейския съюз за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, приложимостта на Регламент № 1303/2013 и отново се преповтаря обща, основополагаща информация за процесната процедура. Твърди, че решението е напълно необосновано, като съдът не е посочил как правото на равно третиране не е нарушено. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя писмено становище и списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. М. - Горанова.

Ответникът по касация – Комисия за защита от дискриминация оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмено становище. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. К..

Ответникът по касация – Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения.

За да отхвърли жалбата решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при изпълнение на регламентираната в закона процедура и в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

Решаващият съд е постановил решението си в нарушение на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Въпреки че е установил фактите по делото, съдът не е извършил проверка за законосъобразността на оспореното решение на КЗД на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е посочил, че КЗД е изпълнила регламентираната от закона процедура, в съответствие с изискванията на чл. 55, чл. 59, чл. 60 ЗЗДискр., но не е извършил преценка за спазване на административнопроизводствените правила. В тази връзка не е изложил съображения правилно ли са конституирани страните в административното производство предвид чл. 50 във връзка с чл. 3, ал. 2 ЗЗДискр. и дали след направените уточнения в изпълнение указанията на КЗД същата правилно е приела, че е сезирана с жалба от надлежна страна.

При преценката за материалната законосъобразност на административния акт съдът е възпроизвел в различна последователност отделни абзаци от решението на КЗД, без да изложи каквито и да е собствени правни изводи и в тази връзка обсъди възраженията на жалбоподателя. Отделно от това от мотивите на съда не се разбира какво е приел, че е твърдял Червенков в жалбата си пред КЗД, съответно какво е приела Комисията относно тези твърдения и защо те се възприемат от съда.

Върховният административен съд е посочил в практиката си, че: „Решаващата, правораздавателната дейност на съда се осъществява чрез установяването на два елемента - на фактически, и на правен. Фактическият елемент е пълното и правилно установяване на фактите по делото. Правният е подвеждането на фактите към приложимата правна норма. Правното основание и фактите по делото са двата елемента на правния силогизъм, който съдът трябва да реши, за да изпълни задължението си да даде защита на засегнатите права и интереси. Поради това чл. 172а, ал. 2 АПК изисква към решението си съдът да изложи мотиви, в които да се посочат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда.“ - Решение № 502 от 19.01.2015 г. по адм. дело № 5219/2014 г. на ВАС, VII о.

Настоящият касационен състав се придържа изцяло към тези съображения. Касационната инстанция проверява правилността на правните изводи на първоинстанционния съд съобразно фактическите установявания. В случая правни изводи на съда относно материалната законосъобразност на акта, спрямо установените факти, които да се проверят от касационната инстанция липсват. Липсват и обосновани изводи за спазване на административнопроизводствените правила.

Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 от АПК са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, както и спазването на административнопроизводствените правила, като решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото съдът, след като установи относимите към спора факти, следва да извърши преценка за законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК.

С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2896 от 28.04.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 4406/2022 г. и

ВРЪЩА делото на Административен съд София-град за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА