Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя С. П. по административно дело № 6335/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. М. М., против решение № 3520/30.05.2023 г., постановено по адм. д. № 2591/2023 г. по описа на Административен съд София - град.

Съдебното производство е във фазата на повторна касация, след като с решение № 2373/07.03.2023 г., постановено по адм. д. № 5876/2022 г. по описа на ВАС е отменено решение № 4620/09.07.2021 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 420/25.01.2022 г., постановени по адм. д. № 2659/2020 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В касационната жалба е наведено твърдение за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице основание по чл. 7, ал. 3 ДОПК за изземване на преписката от първоначално определения орган по приходите и възлагането ѝ на друг оправомощен за това орган по надлежния ред. Поддържа становище за валидност на ревизионния акт (РА) и издаването му при спазване на всички процесуално - и материалноправни изисквания на закона, тъй като след изтичане на срока на ревизията не са предприемани процесуални действия и не са събирани доказателства. Дори в този случай сроковете за ревизията са инструктивни и незачитането им не води до нищожност на крайния акт. Формулира искане за отмяна на съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на ново по същество, с което жалбата срещу РА да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски, включващи юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и платената държавна такса, съгласно представен списък.

Ответникът - „ПРИМА - Продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция“ АД, [ЕИК], чрез адв. Т. Ф., оспорва основателността на касационната жалба по аргументи, изложени в писмен отговор. Отправя алтернативни искания първоинстанционното решение да бъде оставено в сила или процесният РА да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 8 085,13 лв., съгласно представени договор за правна защита и съдействие от 05.10.2023 г. и списък на разноските.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА № Р-22221018005753-091-001/24.10.2019 г., издаден от Т. Н. – орган, възложил ревизията и Н. Б. – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 61/14.01.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП” София при ЦУ на НАП, по отношение на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 59 750,16 лв. за данъчни периоди м. 07, м. 08, м. 09 и м. 10.2015 г., м. 04, м. 06, м. 07, м. 10 и м. 12.2017 г., м. 07 и м. 08.2018 г. по фактури, издадени от „Ай енд Ви Консултантс” ЕООД, „К. Т. ЕООД, „Вла-Нед” ЕООД, „Р. К. Решения” ЕООД и „Ол Транс 2000” ЕООД и са начислени лихви за просрочие в общ размер на 16 344,99 лв.

След извършена проверка на доказателствата за валидността на РА, първоинстанционният съд е приел, че същият е нищожен като издаден от некомпетентен орган.

Решаващият съд е мотивирал заключението си от правна страна с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК и извод за допуснато нарушение при формирането на състава на ревизиращия екип, издал РА. В случая е прието за безспорно, че ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22221018005753-020-001/21.09.2018 г., издадена от Т. Н. – началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, с която за ревизиращи органи са определени Е. П.-Сотирова - главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Н. Б. – главен инспектор по приходите. С последващата ЗИЗВР № Р-22221018005753-020-002/07.01.2019 г., издадена от същия орган по възлагането, срокът на ревизията е продължен до 15.03.2019 г. Със заповед № 4015/07.05.2019 г. на ИД на НАП е прекратено служебното правоотношение на Е. П.-Сотирова с НАП поради придобиване на право на пенсия. От възложителя на ревизията е издадено решение № Р-22221018005753-098-001/28.05.2019 г., правомощията на ръководител на ревизията са иззети от Е. П.-Сотирова и са възложени на Н. Б. - главен инспектор по приходите. На същата дата е издадена и ЗИЗВР № Р-22221018005753-020-003, с която срокът на ревизията е продължен до 15.03.2019 г. и в състава на ревизиращия екип по т. 1 и т. 2 от заповедта фигурира само Н. Б.. Същата е подписала еднолично ревизионен доклад (РД) № Р-22221018005753-092-001/29.05.2019 г. и е участвала при издаването на РА.

Съгласно направените изводи от съда, разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК допуска изземване на компетентност и от доказателствата по делото се установява компетентността на възложителя на ревизията. За да е налице валидно издаден РА, правомощията на длъжностните лица, които го подписват, трябва да са надлежно възложени по предвидения в закона ред. В настоящия случай не е налице валидно изменение на ревизиращия екип чрез определяне на нов ръководител на ревизията, тъй като промяната в него е извършена без заповед за удължаване на срока, който в случая е изтекъл на 15.03.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК за Н. Б. не е възникнало правомощие да участва в състава на органите, които разполагат с възможност да издадат РА. Предвид прогласяването на нищожността, административната преписка е изпратена на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП София на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК.

Така постановеното решение от Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно.

При разглеждането на делото първостепeнният съд е спазил указанията на ВАС, дадени с решение № 2373/07.03.2023 г., постановено по адм. д. № 5876/2022 г. за събиране на релевантните към правните изводи доказателства. С определението от 21.03.2023 г. съдът е указал на ответника да представи необходимите доказателства във връзка с надлежното възлагане на правомощието на Н. Б., ръководител на ревизията, като в отговор с молба от 27.04.2023 г. документите са представени по делото в заверен екземпляр.

Неоснователно е оплакването на касатора за неправилна преценка на доказателствата от страна на АССГ. Спорът по делото не касае фактическата обстановка, която е изяснена в цялост от първоинстанционния съд при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, а относно тълкуването и приложението на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК, ДВ бр. 105 от 2005 г., горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът.

Правилни са мотиви на съда в тази насока, включително и за изясняването на фактическите основания в решение № Р-22221018005753-098-001/28.05.2019 г. - прекратяване на служебното правоотношение на ръководителя на ревизията поради придобиване на право на пенсия. Възраженията на касатора са неясни и вътрешнопротиворечиви като от една страна се твърди, че след изтичане на срока на ревизията – в случая до 15.03.2019 г. (съгласно ЗИЗВР № Р-22221018005753-020-002/07.01.2019 г.), не са предприемани процесуални действия и не са събирани доказателства, а от друга се посочват конкретно издадени актове. С издадената последваща ЗИЗВР № Р-22221018005753-020-003/28.05.2019 г. нелогично срокът на ревизията е продължен отново до 15.03.2019 г. и е посочен само един орган по приходите - Н. Б., който участва в състава ревизиращия екип. Разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, доп. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., предвижда като задължителен реквизит на ЗВР да бъдат определени както ревизиращите органи по приходите, така и ръководителят на ревизията.

В касационната жалба липсват аргументи по отношение на всички обсъдени факти в мотивите на съдебния акт във връзка с издаването на заповед № 4015/07.05.2019 г. на ИД на НАП, решение № Р-22221018005753-098-001/28.05.2019 г. и ЗИЗВР № Р-22221018005753-020-003/28.05.2019 г. Инструктивният характер на сроковете за издаване на РА/РД според изяснените обстоятелства няма пряко отражение към допуснатите съществени процесуални нарушения при определянето на състава на органите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, които разполагат с възможността да издадат РА.

По изложените аргументи настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което е прогласен за нищожен РА № Р-22221018005753-091-001/24.10.2019 г., потвърден с решение № 61/14.01.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП” София при ЦУ на НАП, е правилно и следва да се остави в сила. Първостепенният съд се е произнесъл след съобразяване на доказателствата и доводите на страните предвид изяснената фактическа обстановка по делото, поради което са налице условията за препращане към останалата част от мотивите съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК.

При този изход на спора в тежест на Национална агенция за приходите (по арг. § 1, т. 6 ДР АПК) следва да бъдат възложени разноските за касационното производство и на ответника по касация следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 8 085,13 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 05.10.2023 г. Възражението за прекомерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед на материалния интерес от 76 095,15 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3520/30.05.2023 г., постановено по адм. д. № 2591/2023 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ПРИМА - Продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция“ АД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Орехова гора“ № 42 А, разноски за касационното производство в размер на 8 085,13 лв. (осем хиляди осемдесет и пет лева и тринадесет стотинки).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА