Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 6403/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на А. С., подадена чрез пълномощника адв. П., срещу решение № 56 от 24.04.2023 г., постановено по адм. дело 283/2022 г. по описа на Административен съд – Разград, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 8121К-12711/01.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи и е осъден да заплати разноските по делото.

В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост на съдебния акт. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени оспорената заповед, както и се присъдят направените по делото съдебни разноски. В съдебно заседание и в приложени по делото писмени бележки, чрез процесуалния представител адв. И., се излагат допълни доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение.

Ответникът – министър на вътрешните работи, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Й., оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от А. С., против заповед № 8121К-12711/01.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за заеманата от него длъжност „началник“ на сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление – Разград при Областна дирекция /ОД/ на МВР – Разград.

За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган при спазване на изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Прието е от съда още, че в заповедта достатъчно пълно и ясно от фактическа страна е описано деянието - главен инспектор Сабриев е използвал служебното си положение на началник на сектор „Охранителна полиция“, заемащ ръководна длъжност в Районно управление - Разград, която му дава свободен достъп до служебните помещения на ОД на МВР - Разград, като е влязъл в кабинета на началника на група „МПСВАНД“, разгледал е представените от баща му документи за регистрация и без неговото съгласие ги е иззел и напуснал помещението, като впоследствие част от тях е върнал на баща си, за да ги използва на 23.02.2022 г. при повторния опит за първоначална регистрация на моторно-превозно средство /МПС/, а останалите, в това число договор за покупко-продажба „Кауфертраг“ от 15.02.2022 г., сключен в Австрия между собственика по талон и Е. Шакир като купувач в оригинал, заверено копие и превод на български език, както и попълнена и подписана от него декларация за придобиване на собствеността /приложение № 2/, в която декларирал, че лично е ходил до Австрия и закупил превозното средство, е укрил. Съдът е приел също така, че заповедта е постановено и при липсата на допуснати нарушения на административно-производствените правила и спазена процедура по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Според административния съд жалбоподателят се е възползвал от служебното си положение и в качеството му на ръководен служител и колега безпрепятствено е влязъл в кабинета на свидетеля Марков, откъдето умишлено, самоволно и неправомерно е взел документите за регистрация, попълнени и подадени от неговия баща, съзнавайки, че няма правомощия да се намеси в процедурата по регистрация на МПС и действията му са целели укриване на инкриминираните документи, за да се попречи да се извърши необходимата проверка, както и евентуалното наказателно преследване срещу неговия баща за извършени документни престъпления. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът е обосновал извод, че действията на Сабриев, в качеството му на началник на сектор „О. П. при ОД на МВР – Разград, съставляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР – "неспазване на служебните правомощия", представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.

При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал до верен извод за законосъобразност на оспорената заповед. Заповедта е издадена за установено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР, което законът определя като тежко нарушение на служебната дисциплина, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. От събраните по делото доказателства е видно, че дисциплинарното производство е проведено в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР и съгласно изискванията на чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР - оспорващият е запознат с образуваното срещу него дисциплинарно производство, предоставена му е възможност да направи възражения, запознал се е с резултатите от проверката в обобщената справка, следователно не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Неоснователно се явява възражението на касатора, че дадените от него писмени обяснения не са приети по описания в чл. 27, ал. 3 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. начин, което съставлява съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на процесната заповед. Възраженията на А. С., залегнали в дадените от него писмени обяснения, са обсъдени от дисциплинарнонаказващия орган в заповедта, макар и да липсва поставена върху тях резолюция за запознаване и приемане, съответстваща на поставените изисквания в инструкцията, т. е. не е налице нарушение от категорията на съществените, тъй като правото на защита не е накърнено. По същия начин и фактът, че в заповедта е посочен като нарушен чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ, а в текстовата част на заповедта е описано деяние по предл. трето на цитираната норма, същото не е съществено нарушение, тъй като изрично е описано, че нарушението се изразява в „използване на служебното положение за облага на трети лица“, т. е. предложение трето на нормата и е ясно, че е допусната техническа грешка. Не обосновава извод за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и обстоятелството, че след замяна на двама от включените в състава на дисциплинарно-разследващия орган членове не е извършено повторение на всички процесуални действия, доколкото новите членове изрично са приели извършените до тяхното включване в състава процесуални действия, видно от приложените по делото протоколи.

Обосновано административният съд е приел също така, че описаните в оспорената пред него заповед факти са осъществени и доказани, както и правилно е приел, че заповедта е издадена при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че на посочените в заповедта място и време и по описания начин служителят е извършил действия, с които е осъществил дисциплинарно нарушение чрез "използване на служебното положение за облага на трето лице". Възможността за дисциплинарно уволнение при посочената хипотеза изисква по безспорен начин да е доказано изпълнителното деяние - злоупотреба със служебното положение; същото да е съставомерно, т. е. да е извършено умишлено – с конкретната цел за осигуряване възможността трети лица да се облагодетелстват, което от своя страна предполага преднамереност в извличането на облага - респективно в увреждането, чрез използване на служебното положение. В конкретния случай е установено, че касаторът – началник на сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление – Разград при ОД на МВР – Разград на 22.02.2022 г., с цел да предотврати извършване на проверка на документи, представени от баща му в процедура по регистрация на МПС, и евентуално наказателно преследване срещу последния, е влязъл безпрепятствено в кабинета на инспектор Марков – полицейски инспектор в сектор „МПСВАНД“, като без разрешение и неправомерно е взел документите за регистрация на МПС, попълнени и подадени от неговия баща. Това именно поведение на служителя правилно е квалифицирано като „използване на служебното положение за облага на трето лице“ /тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. трето от ЗМВР/, тъй като действията на служителя изразяват незачитане на закона и правовия ред, а заеманата от него държавна служба е използвана за неправомерно получаване на документи, подлежали на проверка, за облагодетелстване на неговия баща. Именно качеството на полицейски служител осигурява на касатора възможност да влезе в кабинета на инспектор Марков и самоволно да вземе документите на баща му, предоставяйки по този начин възможност на трето лице да се облагодетелства, т. е. осъществен е състава на чл. 203, ал. 2, т. 7 от ЗМВР. За осъществяването на този състав е достатъчно служителят да е превишил властническите си правомощия и това превишаване да е направено с определена цел - облага за трети лица, като без значение е дали са настъпили вредоносни последици или не от това, както и дали реално третото лице е получило целената облага или не. В този смисъл ирелевантно се явява и обстоятелството доколко попълнената декларация и представния договор за покупка на МПС са могли да доведат до наказателно преследване срещу бащата на касатора, както и следва ли да бъде ангажирана наказателна отговорност по отношение и на самия касатор. Поради това настоящата инстанция приема, че действията на служителя правилно са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, обосноваващи за дисциплинарно-наказващия орган, действащ при условията на обвързана компетентност, налагане на най-тежкото наказание, а доводите на касатора, че не е допуснал описаното нарушение, следва да се приемат за неоснователни.

Неоснователен е и сочения от касатора довод за незаконосъобразност на процесната заповед, поради подадено от него заявление вх. № УРИ 330р-7697/22.03.2022 г. за прекратяване на служебното му правоотношение като държавен служител в МВР по собствено желание, считано от 04.04.2022 г. Обстоятелството, че едва след подаване от касатора на искането му за прекратяване на служебното провоотношение е образувано дисциплинарното производство не води до незаконосъобразност на процесната заповед, тъй като подаденото заявление за освобождаване от служба не поражда автоматично задължение за органа да издаде заповед за прекратяване на служебното правоотношение. За да настъпи целения правен ефект със заявлението е необходимо изрично волеизявление на административния орган, което следва да се реализира в едномесечен срок, т. е. в случая до 22.04.2022 г. Законодателят е предвидил нарочна забрана за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание, когато в рамките на този едномесечен срок – в случая от 22.03.2022 г. до 22.04.2022 г., срещу служителя е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Колизията между две основания за прекратяване на служебното правоотношение – по волята на служителя и при упражняване на дисциплинарната власт на органа по назначаване, е разрешена от законодателя с разпоредбата на чл. 226, ал. 7 от ЗМВР, като е даден приоритет на правомощието на органа по назначаване.

Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Решението е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства, както и доводи и възражения на страните, а изводите на съда за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя са мотивирани. Неоснователни се явяват и доводите на касатора, че съдът е надхвърлил правомощията си, влизайки в ролята на дисциплинарнонаказващ орган, доколкото независимо, че в заповедта се твърди, че на „На 22.02.2022 г. около 9:30 часа“ жалбоподателят е влязъл в кабинета на инспектор Марков, съдът е приел влизането в кабинета „след 14:30 часа“ и по този начин е „поправил“ фактическата обстановка. Именно въз основа на напълно изяснената по делото фактическа обстановка съдът е приел „след 14:30 часа“ като час на влизане от страна на Сабриев в кабинета на инспектор Марков, без да „поправя фактическа обстановка, доколкото този час е посочен както в оспорената заповед, така и в обобщената справка рег. № 330р-22079/15.08.2022 г. Обстоятелството, че на първа страница от заповедта неправилно е посочен като час на влизане от Сабриев - „9:30“, след като в следващите страници е посочен правилния час, кореспондиращ и с останалите приети по делото доказателства, не може да обоснове извод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствието на наведените касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 56 от 24.04.2023 г., постановено по адм. дело 283/2022 г. по описа на Административен съд – Разград.

ОСЪЖДА А. С., с [ЕГН], да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА