ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 709

гр. София, 11.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав: Председател:Мария Иванова

Членове: Даниела Стоянова

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от Д. С. Ч. касационно гражданско дело № 20238003101389 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Ж. В. Г., срещу определение № 143 от 01.02.2023 г. по гр. д. № 299/2023 г. на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молба вх.№ 3728/09.08.2022г., уточнена с молба вх.№4227/16.09.2022г. от Ж. В. Г. за отмяна на решение №171/15.07.2022г. по в. г.д. №250/22г. на Окръжен съд – Шумен, на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, прекратено е производството по гр. д.№299/2023г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение и Ж. В. Г.е осъдена да заплати на В. С. Х. сумата от 500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. С частната жалба се релевира оплакване за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да обоснове оплакването си за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт на касационната инстанция, жалбоподателката навежда следните съображения че постановеният „съдебен акт на СГС и потвърден от АСС в диспозитива“ й налага да извърши действия, с които ще наруши няколко закона; че следва ВКС да се произнесе и да отговори като конкретизира начина по който съдебното решение на СГС трябва да бъде изпълнено по реда на чл. 528 от ГПК; че без да е налице носител на родителски права по отношение на малолетно дете, тя трябва доброволно да се лиши от права, като при това ще се нанесат вреди на самото дете, а съдът на първо място при такива производства трябва да следи служебно за неговия висш интерес; че при това положение след като в сила е хипотезата на чл. 122 от СК се иска от нея да не я зачете ; че в диспозитива липсва условието да предаде детето на някого, конкретно на неговия баща, а при липса на такова условие, задължена ли е да го направи и търпи ли санкция ако не го направи ; на какво основание й се налага санкция при положение, че няма задължение да предаде детето на неговия баща, и др. В пространно изложение изразява несъгласието си с постановените съдебни актове от СГС и САС, с издадения изпълнителен лист по решението на СГС, с действията по изпълнителното производство от ЧСИ Р. Р. Поставя и множество въпроси, на които иска отговор, свеждащи се до това : при положение, че малолетното дете не разполага с документи за самоличност, то точно по какъв начин, как и на какво основание ще напусне пределите на Р. Б. при липсата на граничен пункт и летище на територията на действие на ЧСИ Р. Р. Окръжен съд Шумен, то той разполага ли с правото да й налага глобата по изпълнителното производство; разполага ли също така и със законова правна възможност да изпълни съдебното решение на СГС? Искането в жалбата е за отмяна на определението и разглеждане на подадената молба за отмяна.

Ответната страна В. С. Х., действащ чрез адв. Б. от ПАК, взема становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски в размер на сумата 1000лв., чието плащане е удостоверено с договора за правна помощ.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните.

Производството пред предходния състав на ВКС е било образувано по молба вх. № 3728/09.08.2022г., уточнена с молба вх.№4227/16.09.2022г., подадена от Ж. В. Г. за отмяна на решение №171/15.07.2022г. по в. г.д.№250/22г. на Окръжен съд – Шумен, на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК.

С атакуваното в настоящото производство определение тази молба за отмяна е оставена без разглеждане. За да постанови този резултат, съставът на ВКС, след като е констатирал, че влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска от молителя, е постановено по реда на чл.435 от ГПК, е обосновал извод за нейната недопустимост, съобразявайки разясненията, дадени в т.3 от ТР № 7/31.07.2017г. по т. д.№ 7/14г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които решенията на окръжния съд, постановени по жалби срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК. Изложил е и допълнителен аргумент за недопустимост на производството – по отношение частта от решението, с която жалбата на Ж. Г. е върната като просрочена и производството по делото е прекратено. Посочил е, че в тази част решението има характер на определение, а съгласно задължителната съдебна практика – т.2 от ППВС №2/29.09.1997г. /запазило значението си и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008г./ на отмяна по реда на чл.303 – чл.309 ГПК подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Съгласно разясненията дадени в т.6 от ТР № 7/31.07.2017г. по т. д.№ 7/14г. на ОСГТК на ВКС, извънредният характер на производството по отмяна, уредено в разпоредбите на чл.303 – чл.309 от ГПК, обуславя приложимостта му само към определена категория актове – влезлите в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици – тези за прекратяване на производството поради отказ от иск. Останалите определения не попадат в предметния обхват на понятието „влезли в сила съдебни актове“, подлежащи на отмяна по реда на глава ХХIV от ГПК, за които след изчерпване на инстанционния процесуален ред за обжалването им, не съществува друг път за защита.

Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно.

Както е отчетено и от предходния съдебен състав на ВКС, със задължителната практика ВКС, обективирана в т.3 от ТР № 7/31.07.2017г. по т. д.№ 7/14г. на ОСГТК на ВКС, т.2 от ППВС №2/29.09.1997г. /запазило значението си и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008г./ и т.6 от ТР № 7/31.07.2017г. по т. д.№ 7/14г. на ОСГТК на ВКС, е разяснено, че решенията на окръжния съд, постановени по жалби срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК; че на отмяна по реда на чл.303 – чл.309 ГПК подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, както и, че извънредният характер на производството по отмяна, уредено в разпоредбите на чл.303 – чл.309 от ГПК, обуславя приложимостта му само към определена категория актове – влезлите в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици – тези за прекратяване на производството поради отказ от иск. С оглед на това изводът на състава, че молбата за отмяна с предмет решение, постановено по реда на чл.435 от ГПК, и част от същото, имаща характер на определение, с която жалбата на Ж. Г. е върната като просрочена и производството по делото е прекратено, е недопустима, е правилен и законосъобразен и следва да се потвърди.

Настоящият състав не намира основание за обсъждане на оплакванията и даване на отговор на поставените в жалбата въпроси, доколкото същите са напълно неотносими към предмета на настоящото производство. Предмет на последното е единствено правилността на акта на ВКС, с който е оставена без разглеждане подадената молба за отмяна.

Предвид изхода на делото разноски на жалбоподателката не се следват, но същата следва да заплати своевременно поисканите, сторени и надлежно удостоверени такива от насрещната страна в размер 1000лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, III г. о. ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение определение № 143 от 01.02.2023 г. по гр. д. № 299/2023 г. на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение.

ОСЪЖДА Ж. В. Г., ЕГН **********, да заплати на В. С. Х., ЕГН **********, сумата от 1000 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.