Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 6687/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на И. Я. и Р. Я. против решение № 652 от 06.04.2023 г., постановено по адм. дело № 1715/2022 г. по описа на Административен съд -Пловдив, с което са отхвърлени жалбите им против заповед № РД-09-610/ 09.05.2022 г. на кмета на община Марица. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество. Претендират и направените по делото разноски.

Ответниците кмет на община Марица и община Марица оспорват касационните жалби. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците „Далекс груп“ ООД, Г. И., Й. Я. и А. Я. също оспорват касационните жалби. Молят касационните жалби да бъдат оставени без разглеждане и касационното производство да бъде прекратено или евентуално решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъдят направените разноски.

Ответниците А. Я. и А. З. не изразяват становище.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Доводите на ответниците „Далекс груп“ ООД, Г. И., Й. Я. и А. Я. в обратен смисъл са неоснователни, още повече че изложените съображения са такива за недопустимост на решението на административния съд, а не за недопустимост на касационните жалби.

Разгледани по същество, касационните жалби са основателни.

Решението на Административен съд - Пловдив е допустимо, тъй като е образувано по жалби на заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Оспорващите И. Я. и Р. Я. са титуляри на ограничено вещно право в УПИ XIII-159, кв. 10 по плана на с. Желязно и с одобрения проект се предвижда промяна на предназначението на съседния УПИ XII- 172, кв.10, по плана на селото. Извършената в хода на делото пред административния съд прехвърлителна сделка е без значение за активната легитимация на оспорващите с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

Решението на Административен съд - Пловдив е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до противоречие на съдебния акт с материалния закон.

За да отхвърли оспорването, съставът на административния съд приема, че жалбоподателите имат качеството на заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като са носители на ограничено вещно право в ПИ с идентификатор 29235.29.159, за който е отреден УПИ XIII-159, кв. 10 по плана на с. Желязно и са активно легитимирани да обжалват заповед № РД-09-610/ 09.05.2022 г. на кмета на община Марица, с която е одобрено изменение на ПУП – ПРЗ за съседните УПИ ХII- 172, кв. 10 и УПИ 12.27 – „жил. стр., производствени и складови дейности, ООД“, изразяващо се в обединяване на двата имота в УПИ ХII- „жил. стр., производствени и складови дейности, ООД“ съгласно графичната част на заповедта, като съществуващото застрояване в новообразувания УПИ се запазва и се предвижда ново основно свободно застрояване и допълващо свързано по означените с черен и червен цвят линии на застрояване и устройствени показатели за зона Жм. Съдът приема, че обжалваната заповед е издадена при спазване на изискванията за форма и в съответстиве с материалноправните разпоредби. Съдебният състав стига до извода, че заповедта е издадена на основание чл. 134,ал. 2, т. 6 ЗУТ – съгласие на собственика на имотите, предмет на разработката. Излага съображения, че не са допуснати намалени разстояния между имотите, предмет на плана и съседния имот на жалбоподателите, както и че с одобрения проект не се предвижда промяна на регулацията на имота жалбоподателите. Приема, че със заповедта е допуснато ново допълващо свързано застрояване към имота на жалбоподателите, което изисква одобряване на РУП, с който ще бъдат определени разстоянията и височините на сградите. Същевременно излага съображения, че заповедта не предвижда допълващото свързано застрояванемежду имотите, предмет на проекта и съседните, тъй като такова вече е допуснато с предходна заповед № РД-09-976/ 23.07.2021г. на кмета на община Марица, влязла в сила. Поради това намира, че заповедта не предвижда изменение на ПУП-ПЗ в тази част. С оглед изложените съображения съдът стига до извода, че заповедта на кмета на община Марица, с която по заявление на „Далекс груп“ ООД, на основание чл. 134, ал. 2 т. 6 ЗУТ е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ в посочения по - горе обхват, е законосъобразна и не се налице основания за нейната отмяна, поради което с решението, предмет на оспорване отхвърля жалбите против административния акт.

Тези изводи на административния съд са направени без да са изяснени релевантните за спора факти и обстоятелства и да са събрани необходимите за правилното решаване на спора доказателства.

Разпоредбите на чл. 170 АПК, на чл. 171, ал. 2 и ал. 4 АПК, които задължават съда да разпредели тежестта на доказване в процеса, да събере нови доказателства по искане на страните или служебно и да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение на делото не сочат доказателства, са изпълнени формално, като на страните фактически не са дадени конкретни указания за изясняване на спорните обстоятелства и за събиране на релевантните доказателства (определение от 28.09.2022 г.). В противоречие с цитираните текстове на жалбоподателите не са дадени указания да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията, че с одобрения проект за ПУП - ПРЗ са допуснати намалени разстояния, между имотите, предмет на разработката и техния имот, както и че с плана за регулация се изменя и регулацията на УПИ XIII-159, кв. 10 по плана на с. Желязно (в този смисъл са доводите в молбата - уточнение от 20.07.2022г.). Доказателства за изясняване на тези обстоятелства не са събрани и служебно, въпреки задължението съда в този смисъл.

По този начин решението е постановено без да са изяснени фактите и обстоятелства от значение за случая. Липсват фактически установявания за релевантните за спора факти, представените доказателства, не са обсъдени и анализирани от съда, а същевременно не са събрани относими за изясняване на спора доказателства. Не е изяснено в какво се изразява одобреното със заповедта изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ХII- 172, кв. 10 и УПИ 12.27 – „жил. стр., производствени и складови дейности, ООД“ с оглед данните, че допълващото застрояване в новообразувания имот, свързано със съседните имот, е предвидено с предходна заповед, влязла в сила (заповед на л. 102) и в какъвто смисъл са и част мотивите на първоинстанционния съд. От страна на съдебния състав не е изяснено също дали одобреното с процесната заповед изменение на ПУП - ПР засяга плана за регулация на съседния УПИ XIII-159, кв. 10 по плана на с. Желязно и дали с одобрения проект се допускат намалени разстояния между този имот, в който оспорващите притежават ограничено вещно право и новообразувания УПИ ХII – „жил. стр., производствени и складови дейности, ООД“, в каквато насока са твърденията на жалбоподателите. Доказателства в този смисъл не са събрани, въпреки че въпросът е съществен с оглед преценката за законосъобразността на оспорената заповед.

В нарушение на изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съставът на първоинстанционния съд не извършва проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт заповед на всички основания по чл. 146 АПК. Липсват съображения относно компетентността на издателя и спазването на административнопроизводствените правила. Съответствието на заповедта с материалния закон е обсъдено формално, като са коментирани само част от доводите на жалбоподателите и не са изложени съображения за съответствието на одобрения проект с изискванията на чл. 103, ал. 4 ЗУТ и с правилата и нормите за устройство на територията.

Освен това изложените в съдебния акт мотиви са противоречиви. Съдът приема, че жалбоподателите са заинтересувани лица в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а същевременно отрича това, като стига до извод, че допълващото свързано застрояване не е предмет на одобреното изменение, тъй като е допуснато с предходна влязла в сила заповед. Несъответни на последния извод на съда са и съображенията за необходимостта от одобряване на РУП. По този начин решението е постановено фактически при липса на мотиви - самостоятелен процесуален порок от категорията на съществените.

Поради изложеното настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационните жалби нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменен. С оглед допуснатите процесуални нарушения, на основание на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото следва да бъде върнато на Административен съд - Пловдив за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и да изясни делото от фактическа страна, като събере, включително чрез използване на специални знания, релевантните за спора доказателства за установяване на посочените по - горе факти и обстоятелства. След събиране на доказателствата и въз основа на тяхната съвкупна преценка съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт в обжалваната част и да изложи съображения в подкрепа на направените изводи.

На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 652 от 06.04.2023 г. по адм. дело № 1715 / 2022 г. на Административен съд - Пловдив.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА