Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. В. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от председателя Д. Ч. по административно дело № 6757/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Синдикалната федерация на служителите на Министерство на вътрешните работи (МВР) срещу решение №2860/27.04.2023 г., постановено по адм. д. 1387/2023 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ) в частта, с която е отменено Решение № 29/19.01.2023 г. по преписка № 142/2023 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).

Касаторът обжалва частично съдебното решение с твърдения, че то е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и да бъде потвърдено решението на Комисията за защита от дискриминация. Съображения в подкрепа на твърдението и исканията са изложени в касационната жалба и в пледоария по същество на спора. Претендира се разноски.

О. К. за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), редовно уведомена за настоящото производство не е изпратила представител в открито съдебно заседание и не е ангажирала становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Ответникът министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваната част от решение №2860/27.04.2023 г., постановено по адм. д 1387/2023 г. по описа на АССГ е отменено Решение №29/19.01.2023 г. по преписка №142/2021 г. на КЗД в частта, с която се установява на основание чл. 65, т. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), че с обнародваното в ДВ, бр. 107/2020 г., в сила от 01.01.2021 г. изменение на Наредба №8121з-919 от 13.07.2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение (Наредба/та), с което е допуснато увеличаване на възнагражденията на служителите, работещи по трудово правоотношение, с различен процент, е извършено нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2 във връзка с чл. 4, ал. 1 и на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. При съобразяване с обстоятелствената част на касационната жалба на Синдикалната федерация на служителите на МВР, правилото на чл. 210, ал. 1 от АПК и липсата на подадена от министъра на вътрешните работи жалба, трябва да се приеме, че предмет на касационен контрол е съдебното решение само в частта, с която е отменено частично решението на КЗД, но не и в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата от министъра на вътрешните работи срещу частта от решението на Комисията, съдържаща препоръки на основание чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр.

Административният съд е приел за установено, че частта от решението на КЗД, която подлежи на съдебен контрол е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон.

Така постановеното съдебно решение в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно.

Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав на местно и родово компетентен съд, след сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване акт.

Неоснователно е единственото касационно оплакване за допуснато нарушение на материалния закон. Обжалваното съдебно решение е изключително задълбочено обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Административният съд правилно е установил относимите към спора факти в съответствие със събраните по делото доказателства, които не са оспорени от страните по делото. При правилно установена фактическа обстановка са формирани законосъобразни правни изводи, които съответстват на приложимия специален ЗЗДискр и се споделят от настоящата касационна инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК.

Съгласно чл. 14 от ЗЗДискр работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Това правило се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време. Критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. При правилно тълкуване на тази разпоредба АССГ приема, че с обнародваното в ДВ, бр. 107/2020 г., в сила от 01.01.2021 г. изменение на Наредбата, с което е допуснато увеличаване на възнагражденията на служителите, работещи по трудово правоотношение, с различен процент, не се осъществява неравно третиране на работещите, а се цели отстраняването на създаденото с 70 от ЗИДЗМВР положение, при което за еднакъв труд се получава различно възнаграждение. При задълбочено и внимателно сравняване на максималните размери на трудовите възнаграждения, предвидени в Наредбата преди и след обсъжданото й изменение, АССГ обосновано приема за установено от фактическа страна, че в първоначалната редакция на този нормативен акт максималният размер на трудово възнаграждение на лица, чието правоотношение е трансформирано по реда на 70 от ЗИДЗМВР, значително надвишава максималния размер на трудовите възнаграждения, които са предвидени за останалите лица, заемащи идентичните длъжности на старши и младши специалист, а след изменението съществуващата разлика е намалена в резултат от предвиденото увеличение на всички възнаграждения, но с различен размер. Преобразуването по силата на закона на служебните правоотношения на част от служителите на МВР в трудови е имало за резултат и различно заплащане на еднакъв труд в зависимост на положението на лицата, които го упражняват от гледна точка начина на възникване на правоотношението им с МВР. Първоначалното съществуване на подобна разлика намира основание в необходимостта да не се отнемат придобити от служителите права и да не се намалява достигнато трудово възнаграждение, но неограниченото във времето различно заплащане за еднакъв или равностоен труд (включително потенциално увеличаване на разликата) противоречи на изискването на чл. 14 от ЗЗДискр. Следователно изменението в Наредбата, с което се увеличават максималните размери на възнагражденията на различните служители с различен процент, което има за резултат намаляване на различното заплащане за еднакъв или равностоен труд, не е дискриминационно, а точно обратното цели спазване на изискването на чл. 14 от ЗЗДискр.

Като е достигнал до същия правен извод АССГ е постановил съдебно решение в съответствие с приложимия материален закон. В изпълнение на задължението по чл. 168 от АПК решаващият съд е обсъдил всички основания по чл. 146 от АПК, а не само наведените в жалбата до него, в резултата на което законосъобразно е достигнал до извод, че решението на КЗД е действителен и законосъобразен акт, съставен в писмена форма и в съответствие на материалния закон и целта на закона.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила като действително, допустимо, правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон.

По водене на делото ответниците в настоящото производство не са направили разноски и не претендират такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2860/27.04.2023 г., постановено по адм. д. 1387/2023 г. по описа на Административен съд-София-град в обжалваната му част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ