Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 6785/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение № 332/20.01.2023 г., постановено по адм. дело №7130/2021 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е обявен за нищожен ревизионен акт Р-22221719005339-091-001/11.11.2020 г., на ТД на НАП-София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и за държавна такса.

Ответникът – "К. И. ЕООД не взема становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението обаче е неправилно.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Основателни са доводите на касатора за неправилност на решението.

От доказателствата по делото се установява, че със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) ХеР-22221719005339-020-001 от 13.08.2019 г., връчена по реда на чл. 29, ал. 4 от ДОПК на 20.08.2019 г., издадена от В. В., на длъжност началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол” при ТД на НАП - София, е възложено извършването на ревизия на "Каменов импорт" ЕООД за определяне на задълженията на дружеството по ЗКПО за 01.01.2018-31.12.2018 г., по ЗДДС за периодите от 01.07.2018 г. до 26.02.2019 г. и от 22.04.2019 г. до 31.07.2019 г.

С Решение № 1 от 13.02.2020 г., издадено от началник отдел „Ревизии“ в ТД на НАП - София, оправомощен със Заповед №РД-01-80/03.02.2020 г. на директора на ТД на НАП - София, на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК, във връзка с преназначаване на В. В. на друга длъжност (началник на сектор "Проверки"), преписката е иззета и възложена на В. В., на длъжност началник сектор в ТД на НАП - София. Именно последната е единият от издателите на процесния РА.

Необосновани са изводите на съда, че от събраните по делото доказателства не се установява твърдяното в Решение № 1/13.02.2020 г., издадено от началник отдел "Ревизии", различие между целта и обхвата на задълженията на началник на сектор ’’Проверки’1 и началник на сектор ’'Ревизии”, обуславящо несъвместимост на новозаетата длъжност от В. В. с упражняване на правомощията по възлагане на ревизионни производства. Съдът е приел, че различията във функциите на съответните длъжности, а именно длъжността началник на сектор "Ревизии", отдел "Ревизии", дирекция "Контрол" в ТД на НАП - София и длъжността началник на сектор "Проверки", отдел "Проверки", дирекция "Контрол" в ТД на НАП - София, не могат да бъдат установени и от разпоредбите на Устройствения правилник на Националната агенция за приходите, доколкото в чл. 29 са посочени функциите на дирекция "Контрол", но не и на сектор "Ревизии", съответно сектор "Проверки". При съобразяването на тези обстоятелства решаващият състав е достигнал до извода, че не е доказано някое от обстоятелствата по чл. 7, ал. 3 от ДОПК, обуславящи законосъобразното изземване на преписката. Този извод е преждевременно направен, тъй като предвид принципа за служебното начало по чл. 9, ал. 3 от АПК, както и с оглед разпоредбата на чл. 171, ал. 5 от АПК, е следвало на ответника да се укаже, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото не сочи доказателства, а именно е било необходимо по делото да се приобщят длъжностните характеристики за посочените две длъжност. Единствено след съпоставка на последните би могло да се направи обоснован извод налице ли е или не различие във функциите, т. е. между обхвата на задълженията на началник на сектор "Проверки" и началник на сектор "Ревизии", което би могло да обуслови несъвместимост на новозаетата длъжност с упражняване на правомощията по възлагане на ревизионни производства. Този пропуск представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

По изложените съображения съдебното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ. При новото разглеждане на делото решаващият състав е длъжен да направи свои фактически установявания, като обсъди доказателствата по делото и изложи конкретни съображения, обосноваващи крайния извод по съществото на спора, т. е. дали РА в оспорената му част е законосъобразен или не.

При този изход на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, като по направените искания за присъждане на разноски, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 332/20.01.2023 г., постановено по адм. дело №7130/2021 г. по описа на Административен съд – София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ