Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя М. М. по административно дело № 6788/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на директора на ТД М. С. към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител гл. юрк. А. В., против Решение № 2955 от 02.05.2023г., постановено по дело № 10473 по описа за 2022г. на Административен съд - София-град, с което е отменено Решение № РЗМ-5800-1328/32-329493/29.09.2022г. на директора на ТД М. С. към Агенция „Митници“. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Изложени са съображения, че е спазено правото на защита на лицето, доколкото в съобщението по чл.22 параграф 6 МК от 16.05.2023г., адресирано до ответната страна, са посочени обстоятелствата, на които се основават съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност. Касаторът оспорва извода на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано от митническия орган отхвърлянето на договорната стойност на стоките по чл.70, от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и определянето на митническата стойност по методите, предвидени в разпоредбата на чл. 74 от същия регламент, при наличие на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 за изпълнение. Претендира за отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, и да му се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - И. К., оспорва чрез пълномощника си -адв. Х. К., в писмено становище, основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на законосъобразност пред Административен съд - София-град е била законосъобразността на Решение № РЗМ-5800-1328//32-329493/29.09.2022г. на директора на ТД М. С. към Агенция „Митници“, с което е определена нова митническа стойност в размер на 11 100 лева на основание чл.74, пар. 3 на Регламент /ЕС/ № 952/2013г. във вр. чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за употребяван пътнически автомобил марка марка WV, модел TIGUAN, тип бензин, дата на първа регистрация 01.01.2016, цвят червен, работен обем 1998, мощност 2110 KC/SAE, брой места 5, шаси № WVGBV7AXXGW057114, тегло бруто/нето 1544 кг., внос от САЩ и са установени нови публични задължения в размер на 561, 73 лева - мито и 1235, 80 лева –ДДС, ведно с начислена лихва за забава. Видно е от установените факти и обстоятелства по делото, че на 12.08.2021 г. в МБ София - Изток е депозирана митническа декларация /МД/ с МРN 21BG005808066324R4, с която е декларирано поставяне под митнически режим „допускане за свободно обращение“ на 1 брой употребяван пътнически автомобил марка WV, модел TIGUAN, тип бензин, дата на първа регистрация 01.01.2016, цвят червен, работен обем 1998, мощност 2110 KC/SAE, брой места 5, шаси № WVGBV7AXXGW057114, тегло бруто/нето 1544 кг., внос от САЩ. При митническото оформяне са представени придружаващи автомобила документи, съгласно чл. 163 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, вкл. и договор за покупка за автомобила от 15.05.2021г. между GLOBAL AUTO EXCHANGE LLS и И. К. с посочена цена 3300 щатски долара. При осъществения последващ контрол митническите органи са извършили проверка в конкретно посочен интернет сайт, по отношение на автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси и е открита информация за обявена продажна цена на 5 900 щатски долара, във връзка с което са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката и ценообразуващите елементи. Въз основа изследването на метода, регламентиран в чл. 74, параграф 2, буква а) и буква б) от Регламента, за наличие на "идентични стоки", т. е. стоки, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им, митническият орган е се достигал до извод, че не може да се определи митническа стойност въз основа на идентични стоки, тъй като след направена справка в МИС-II A не е открита достатъчно пълна и изчерпателна информация, която да съответства на тези показатели. Прилагайки вторичния метод по б. „б“ от Регламент (ЕС) 952/2013г. митническият орган е счел, че липсва изчерпателна информация, поради което не са могли да бъдат изпълнени критериите за сходност с подлежащите на остойностяване стоки. Третият вторичен метод също бил неприложим в конкретния случай, вследствие липсваща база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни такива. След като е преценил, че митническата стойност на лекия автомобил не може да бъде определена и по метода по буква в), и, че методът по буква г) също не намира приложение, доколкото няма предоставена информация от вносителя за себестойността на автомобила, поради изчерпване прилагането на другите методите за определяне на митническата стойност, като последна възможност за определяне на последната е прилагане на член 74, параграф 3 от Регламента. Обсъждайки установената фактическа обстановка и след служебна проверка за законосъобразност, на основание чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е формирал краен извод за основателност на жалбата. Първоинстанционният съд е формирал мотиви, че митническите органи не са обосновали съществуването на основателни съмнения касателно декларираната митническа стойност по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/244. Съдът се е аргументирал, че органът е трябвало да приложи метода, регламентиран в чл. 70, пар. 1 на Регламент (ЕС) № 952/2013г. вместо да определи стойността на внесената стока по реда на чл. 74, пар. 3, възприемайки сумата при съпоставката на автомобила със снимки в сайт за проведения на 20.04.2021г. търг.

Решението е валидно, допустимо и правилно, не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Митническата стойност на стоките се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно чл. 70, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 предоставя възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, органите да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след нейното предоставяне съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно текста на чл. 140, 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. При положение, че митническата стойност не може да бъде определена съобразно правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

В процесният казус обосновано съдът е преценил, че митническата администрация не е доказала обстоятелствата, свързани с основателните съмнения касателно декларираната договорна стойност. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че данните, използвани от интернет сайта, не са част от митническите информационни системи, нито са събрани по нормативно предвиден ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила. В случаят не е следвало да се даде приоритет в доказателствена стойност на тези данни, отколкото на данните, съдържащи се в приложеното на л. 57 съобщение за извършен международен банков превод, установяващо извършено плащане в размер на 3 300 щатски долара за закупуването на автомобила от GLOBAL AUTO EXCHENGE и представения пред административния орган договор за покупко - продажба от 15.05.2021година. Събрани са валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи, т. е. липсват основания за неприемане на същата, съответно за изчисляване на нова, по - висока стойност.

Обоснован е и изводът на администрнативния съд, че по делото са установени данни за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е уведоимен с писмо от 16.05.2022г. (л.31), че предстои издаването на неблагоприятното за него решение. Липсват обаче мотивите, на които ще се основава решението, нито е описана информацията от електронната страница на htps://en.bidhistory.org. Митническите органи не са конкретизирали и възможността за преглеждане на документи по преписката, заводене на бележки, въпреки че чрез уведомяването се гарантира основния принцип за спазването правото на защита. Горното налага извод, че административният орган е ограничил правото на защита на адресата на неблагоприятното решение. Крайното заключение на решаващия първоинстанционен съд се споделя от настоящия касационен съдебен състав, поради което атакуваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, адвокат - пълномощникът е изготвил отговор на касационната жалбата и се е явил в едно съдебно заседание, поради което заплатеният адвокатски хонорар от 1000 лева е прекомерен, предвид обема на процесуалните усилия, и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Минималното възнаграждение на адвоката, изчислено по реда на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е в размер на 479, 75 лева. В този смисъл възражението за прекомерност е основателно и адвокатското възнаграждение трябва да бъде редуцирано в посока намаляване на неговия размер.

Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2955 от 02.05.2023г., постановено по дело № 10473 по описа за 2022г. на Административен съд - София - град.

ОСЪЖДА ТД М. С. да заплати на И. К., с адрес: гр. София, [улица], сумата от 479, 75 лева (четиристотин седемдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ