Р Е Ш Е Н И Е
№ 386
гр. София, 26.10.2023 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
при секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Николай Любенов като изслуша докладваното от съдия Колева к. н.д. № 306/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.
Образувано е по жалба на подс. И. Г. М. чрез защитника му а. П. срещу присъда № 20 от 29.11.2022 г. на Софийски апелативен съд, постановена по ВНОХД № 611/2022 г.
В жалбата са наведени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Изложени са твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в превратна интерпретация на доказателствената съвкупност, в подценяване на едни и надценяване на други доказателствени материали, в необсъждане на писмените доказателства. Смята, че е бил нарушен и материалният закон, т. к. по делото не било ясно кои са разпоредбите, които подсъдимият е бил длъжен, но не е изпълнил. Претендира и явна несправедливост на наложеното наказание въпреки определянето му при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Затова иска отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 282, ал. 1 от НК.
В допълнението към жалбата са развити аргументи, че подс. М. е привлечен като обвиняем за нарушение и неизпълнение на инструкция № 8121з-464/26.08.2014 г. и Заповед № 516з-5914/19.08.2015 г., а въззивният съд е разгледал действията му през призмата на чл. 81, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР и чл. 83, ал. 1 ЗМВР. Смята, че по делото не е доказана специалната цел...