О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 237

София, 18.01.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д. ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 1586 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от К. Х. К., чрез процесуален представител адв. В. Д. и от „АНИДЕЛ“ ООД, чрез процесуален представител адв. К. Д., против въззивно решение № 386/21.11.2022 г. постановено по в. гр. д. № 530/2022 г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е постановено следното: първоинстанционното решение № 260046 от 18.07.2022 г., постановено по гр. д. № 2453/2020 г. на Районен съд - Русе е отменено, в частта с която, „АНИДЕЛ“ ООД, представлявано от управителя Д. С. А., е осъдено да заплати на К. Х. К. сумата от 2131,04 лева, представляваща обезщетение за неправомерно задържана трудова книжка, на основание чл. 226, ал. 2 КТ за периода от 06.03.2020 г. до 25.06.2020 г., ведно със законната лихва от 25.06.2020 г. до окончателното изплащане и вместо това искът е отхвърлен като неоснователен; решение № 260046 от 18.07.2022 г., постановено по гр. д. № 2453/2020 г. на Районен съд - Русе е потвърдено в останалата му част, с която „АНИДЕЛ“ ООД е осъдено да заплати на К. Х. К.: сумата от 4423,69 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м. 07.2019 г. – 06.03.2020 г. по трудов договор от 15.07.2019 г., както и лихва за забава в размер на 223,51 лева за периода 01.09.2019 г. – 25.06.2020 г., ведно със законната лихва от 25.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, като отхвърлен искът в останалата му част до пълно предявения размер от 5866,37 лева за периода 01.05.2019 г. – 14.07.2019 г., сумата от 396,50 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 15.07.2019 г. - 06.03.2020 г., по трудов договор от 15.07.2019 г., както и лихва за забава в размер на 6,17 лева начислена за периода от 01.01.2020 г. до 25.06.2020 г., ведно със законната лихва от 25.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлен искът в останалата му част до пълно предявения размер от 647,84 лева за периода 01.05.2019 г. – 14.07.2019 г. сумата от 66,67 лева, представляваща обезщетение за положен извънреден труд в периода от 15.07.2019 г. до 06.03.2020 г., по трудов договор от 15.07.2019 г., както и лихва за забава в размер на 3,36 лева за периода от 01.01.2020 г. до 25.06.2020 г., ведно със законната лихва от 25.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлен искът в останалата му част до пълно предявения размер от 5950,00 лева и е отхвърлен изцяло като неоснователен предявеният от „АНИДЕЛ“ ООД срещу К. Х. К. насрещен иск за заплащане на сумите: 200 евро – командировъчни, 75 лева – за нощувки, и 110 лева – надница за четири работни дни, по трудов договор от 15.07.2019 г., ведно със законната лихва от 09.03.2020 г. до завеждането на иска и до окончателното им изплащане.

К. Х. К. не е подал писмен отговор и не изразява становище по касационната жалба на „АНИДЕЛ“ ООД.

В писмен отговор „АНИДЕЛ“ ООД изразява становище, че обжалваният съдебен акт не следва да бъде допускан до касационно обжалване в обжалваната от К. Х. К. част, а в случай, че касационно обжалване бъде допуснато, моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, намира следното:

Касационната жалба на К. Х. К. е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но е допустима само в частта, с която се обжалва решението по иска с правно основание на чл. 128, т. 2, вр. с чл. 242 КТ с цена 5866,37 лева.

Касационната жалба на К. Х. К. в останалата част, както и касационната жалба на „АНИДЕЛ“ ООД са процесуално недопустими на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, като подадени срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела в производства по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева. Въззивното решение, постановено по настоящия трудов спор, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не попада в посочените в чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК изключения – не е предявен иск за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 КТ, нито иск с цена над 5000 лева за трудово възнаграждение или за обезщетение по трудово правоотношение, нито пък е обективно съединен и обуславящ един или повече от тези искове, посочени в изключенията. Предявените искове по чл. 226, ал. 2 и ал. 3 КТ и чл. 262 КТ са с цена на всеки един под предвидения праг за достъп до касационно обжалване от 5000 лева.

С обжалваното въззивно решение е прието, че по делото не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на сключен трудов договор. Правилно районният съд е приел, че датата на сключването му е 15.07.2019 г.,видно от представения трудов договор № 10/14.07.2019 г., сключен на 15.07.2019 г., дл. характеристика на К. Х. К. за длъжността „шофьор на автобус“ при „АНИДЕЛ“ ООД и служебна бележка № 10/15.07.2019 г. за проведен на К. Х. К. първоначален инструктаж за безопасност и здраве при работа на 15.07.2019 г. – всички документи подписани от страните по договора, както и съгласно извършена сл. справка, че в НОИ е регистриран трудов договор между страните по делото – от 15.07.2019 г. Твърденията на ищеца, че е в трудовоправни отношения с ответното дружество от 01.05.2019 г. са останали недоказани и исковете му досежно този период правилно са отхвърлени като неоснователни от първоинстанционния съд.

Жалбоподателят К. Х. К. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т 3 ГПК. От формулираните в изложението въпроси единствено въпросът: „Действителен ли е трудов договор, изготвен в писмена форма, върху който са положени подписи на работника и работодателя, подпечатан е с мокър печат на фирмата, започнало е изпълнението му от работника, но не е регистриран в ТД на НАП от работодателя?“ е относим към иска за заплащане на трудово възнаграждение. Останалите въпроси се отнасят до другите искове, но както се посочи подадената касационна жалба е частично процесуално недопустима, поради което същите не следва да бъдат обсъждани.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 386/21.11.2022 г. постановено по в. гр. д. № 530/2022 г. по описа на Окръжен съд - Русе, в частта с която съдът се е произнесъл по иска на К. Х. К. против „АНИДЕЛ“ ООД с правно основание на чл. 128, т. 2, вр. с чл. 242 КТ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. Х. К. и касационната жалба на „АНИДЕЛ“ ООД, двете подадени срещу въззивно решение № 386/21.11.2022 г. постановено по в. гр. д. № 530/2022 г. по описа на Окръжен съд - Русе в останалата част.

В частта, с която касационните жалби се оставят без разглеждане определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: