О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60415

гр. София, 24.11 2021 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П.

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова ч. т.д.№149 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Олимп-Ю.В.-Имотите в София“ ЕООД, чрез адв.В. В. срещу определение №11996/22.10.2020г. по в. гр. д.№772/2020г. по описа на Апелативен съд - София по реда на чл.248 ГПК, с което е допълнено постановеното по делото решение №11867 от 13.08.2020г. в частта за разноските, като е осъден ищецът „Олимп-Ю.В.-Имотите в София“ ЕООД да заплати на евентуалния ответник „Л. И. 2000“ ЕООД на основание чл.78, ал.4 ГПК сумата 2 250 лева разноски за въззивното производство.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на закона и моли да бъде отменено. Твърди, че на евентуалния ответник не следва да се присъждат разноски за въззивното производство, тъй като искът срещу него е оставен без разглеждане, т. е. били заличени с обратна сила последиците от предявяването му. Поддържа, че няма доказателства за реално плащане на адвокатско възнаграждение. Счита, че неоснователно съдът не е разгледал възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от евентуалния ответник, чиято защита била идентична с тази на предпочитания ответник.

Ответникът „Л. И. 2000“ ЕООД оспорва жалбата като излага съображения за правилността на обжалваното определение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

С решение №11867 от 13.08.2020г. по в. гр. д. №772/2020г. на Апелативен съд - София е отменено решение №8092 от 26.11.2019г., постановено по гр. д. №6917/2018г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 23 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Олимп-Ю.В.-Имотите в София“ ЕООД против жалбоподателя иск за заплащане на сумата 33 480 евро, както и в частта за разноските, като е осъден ответникът Н. Щ. К. да заплати на „Олимп-Ю.В.-Имотите в София“ ЕООД, на основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.4.1. и чл.4.7. от договор между страните, обективиран в протокол за оглед от 13.03.2017г., сумата 33 480 евро - възнаграждение по договора, ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата и направените пред двете инстанции съдебни разноски. Обезсилено е решението на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от „Олимп-Ю.В.-Имотите в София“ ЕООД против „Л. И. 2000” ЕООД и е оставен без разглеждане така предявеният евентуален иск.

С молба от „Л. И. 2000” ЕООД, подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, е направено искане за изменение на решението на САС в частта за разноските чрез присъждане направените във въззивното производство разноски. Ответникът „Л. И. 2000” ЕООД е направил искане в последното открито съдебно заседание за присъждане на разноски, като е представил списък по чл.80 ГПК и доказателства за договаряне и плащане на адвокатско възнаграждение в размер от 2 250 лева.

С обжалваното определение САС приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима и основателна, като присъжда на молителя /евентуален ответник по делото/ с оглед изхода на спора сумата 2 250 лева адв. в.ие.

С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е неоснователна. Въззиваемата страна „Л. И. 2000” ЕООД е претендирал присъждане на разноски както с отговора на въззивната жалба, така и в последното открито съдебно заседание, като е представил списък по чл.80 ГПК и доказателства за направените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, платено по банков път. Предвид надлежното упълномощаване на адвокат И. С. за процесуално представителство по делото, издаването на фактура за стойността на извършената услуга и платежно нареждане за преведеното по банков път адвокатско възнаграждение от страна на въззиваемата страна, съдът приема, че се установява сключването на договор за правна помощ и реалното плащане на договореното възнаграждение. С оглед обезсилването на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от „Олимп-Ю.В.-Имотите в София“ ЕООД против „Л. И. 2000” ЕООД и оставянето без разглеждане на евентуалния иск, въззиваемата страна /евентуален ответник/ на основание чл.78, ал.4 ГПК има право на направените разноски за въззивното производство.

Не почиват на закона доводите на жалбоподателя, че тъй като оставянето без разглеждане на евентуалния иск има за последица заличаване с обратна сила последиците от предявяването му, разноски на ответника не се дължат. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, вкл. цитираните в обжалваното определение и в отговора на частната жалба съдебни актове, че при оставяне без разглеждане на евентуален иск следва по аналогия да се прилагат правилата за отговорност за разноски при прекратяване на делото /чл.78, ал.4 ГПК/. При евентуалното субективно съединяване на исковете всички процесуални действия както по главния, така и по евентуалния иск се развиват в едно производство, като евентуалният ответник има гарантирана от закона възможност да осъществява активна защита, поради което процесуалните му права при уважаване на главния иск и оставяне без разглеждане на евентуалния следва да бъдат приравнени на правата на ответника, по отношение на когото производството е прекратено.

От страна на въззивника „Олимп-Ю.В.-Имотите в София“ ЕООД не е направено своевременно възражение за прекомерност на претендираното от евентуалния ответник адвокатско възнаграждение, като в последното открито съдебно заседание процесуалният му представител изрично е заявил, че не прави такова възражение. С оглед изложеното, правилно въззивният съд не е разгледал възражението по чл.78, ал.5 ГПК, направено едва с отговора на молбата по чл.248 ГПК.

Неоснователно е и възражението, че на евентуалния ответник не се дължат разноски, тъй като процесуалната му защита била идентична с тази на предпочитания ответник. „Л. И. 2000” ЕООД се представлява във въззивното производство от адвокат И. С., който осъществява процесуалната му защита като въззиваема страна - представя отговор на въззивната жалба и осъществява процесуално представителство по делото.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията в частната жалба, а постановеното по реда на чл.248 ГПК определение за правилно.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №11996/22.10.2020г. по в. гр. д.№772/2020г. по описа на Апелативен съд - София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.