№ 495

гр. София, 24.07. 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети май две хиляди дванадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

разгледа докладваното от съдията Декова

гр. дело №1747 по описа за 2023 год.

Производството е по чл.290 ГПК.

С въззивно решение от 24.01.2023г., постановено по в. гр. д.№771/2022г. на Окръжен съд – Добрич, въззивният съд ОБЕЗСИЛВА решение № 260061/17.06.2022 год. по гр. д.№ 3484/2020 год. на Районен съд Добрич, с което е обявен за нищожен договор за изработка на машина за косене и прибиране на лавандула № 201/19.09.2018 год. , сключен между ЗП С. С. К. - възложител и „Машиностроене-ДС“ ЕООД - изпълнител като привиден, прикриващ договор за изработка на машина за косене и прибиране на лавандула № 201/19.09.2018г., сключен между Г. С. Г. и „Машиностроене-ДС“ ЕООД, както и е обявен за недействителен поради липса на съгласие договор за изработка на машина за косене и прибиране на лавандула № 201/19.09.2018 г., сключен между С. С. К. - възложител и „Машиностроене-ДС“ ЕООД – изпълнител и ИЗПРАЩА делото в тази му част на Окръжен съд Добрич за разглеждане като първа инстанция на исковете на С. С. К. срещу Г. С. Г. и „Машиностроене-ДС“ ЕООД по чл.26 ал. 2 ЗЗД с цена от 25 200 лв.;

ОБЕЗСИЛВА първоинстанционното решение, с което е разкрита персоналната симулация и е обявен за действителен прикритият договор за изработка на машина за косене и прибиране на лавандула № 201/19.09.2018 г., сключен между Г. С. Г. и „Машиностроене-ДС“ ЕООД,

и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част;

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Г. С. Г. срещу С. С. К. главен, евентуални и акцесорни искове:

1./по чл.240 ЗЗД за връщане на заета сума от 12 600 лв. по договор за заем от дата 20.09.2018 год., ведно със законната лихва от датата на иска 30.11.2020 год. и до окончателното плащане ;

2./по чл. 62 ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12 600 лв., съставляваща направени на дата 20.09.2018 год. разноски по водене на одобрена чужда работа, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска 30.11.2020 год. до окончателното плащане, както и сумата от 2 807 лв.,съставляваща обезщетение за забавеното й плащане, определено по размер на законната лихва за времето от 20.09.2018 год. до 29.11.2020 год. и

3./ по чл. 59 от ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за връщане на сумата от 12 600лв.,с която ответницата се е обогатила неоснователно на дата 20.09.2018 год. за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска 30.11.2020 год. до окончателното плащане, както и сумата от 2 807 лв.,съставляваща обезщетение за забавеното й плащане, определено по размер на законната лихва за времето от 20.09.2018 год. до 29.11.2020 г.;

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Г. С. Г. срещу С. С. К. главен, евентуални и акцесорни искове :

1./по чл.240 ЗЗД за връщане на заета сума от 12 500 лв. по договор за заем от дата 20.05. 2019 г., ведно със законната лихва от датата на иска 30.11.2020 год. и до окончателното плащане и

2./ по чл. 59 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за връщане на сумата от 12 500 лв., с която ответницата се е обогатила неоснователно на дата 20.05.2019 г. за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска 30.11.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 994.44 лв.,съставляваща обезщетение за забавеното й плащане, определено по размер на законната лихва за времето от 20.05.2019 г. до 29.11.2020 г.

Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Г. С. Г., подадена чрез процесуален представител адв.С., с искане въззивното решение да се обезсили и в частта по предявените от него с исковата молба главни и евентуални искове поради преюдициалност на спора по предявените от насрещната страна, но неподлежащи на разглеждане в същото производство инцидентни установителни искове, които са родово подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, като според касатора „доказателство за тази връзка са мотивите на въззивното решение, които се основават на имплицитното разглеждане на основателността на инцидентните установителни искове, от резултата от които се правят изводи за основателността на първоначално предявените и без обсъждането на които съдът не би могъл да достигне до изложените правни изводи относно първоначално предявените искове“ и с искане да се обезсили като недопустимо въззивното решние в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която е разкрита персоналната симулация и е обявен за действителен прикритият договор за изработка на машина за косене и прибиране на лавандула № 201/19.09.2018 г. и производството по делото е прекратено в тази част от въззивния съд. Според касатора въззивната инстанция е действала „извън компетентност произнасяйки се по предмета на инцидентния установителен иск, чиято редовност и предмет следва да се прецени от окръжния съд като първа инстанция“. В касационната жалба се излагат като евентуални искане за отмяна и съображения за неправилност на въззивното решение в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение по предявените с исковата молба искове. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба „Машиностроене-ДС“ ЕООД не взема становище по жалбата.

Ответникът по касационната жалба С. С. К. в писмена молба заявява становището си за неоснователност на жалбата.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 553 от 08.02.2024г. по съображения, че съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо в обжалваните части.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

С влязлата в сила като необжалвана част на въззивното решение, с която въззивният съд ОБЕЗСИЛВА решението на Районен съд Добрич, с което е обявен за нищожен договор за изработка на машина за косене и прибиране на лавандула № 201/19.09.2018 год. , сключен между ЗП С. С. К. - възложител и „Машиностроене-ДС“ ЕООД - изпълнител като привиден, прикриващ договор за изработка на машина за косене и прибиране на лавандула № 201/19.09.2018г., сключен между Г. С. Г. и „Машиностроене-ДС“ ЕООД, както и е обявен за недействителен поради липса на съгласие договор за изработка на машина за косене и прибиране на лавандула № 201/19.09.2018 г., сключен между С. С. К. - възложител и „Машиностроене-ДС“ ЕООД – изпълнител и ИЗПРАЩА делото в тази му част на Окръжен съд Добрич като родово подсъдни за разглеждане като първа инстанция на исковете на С. С. К. срещу Г. С. Г. и „Машиностроене-ДС“ ЕООД по чл.26 ал. 2 ЗЗД с цена от 25 200 лв., въззивното решение е постановено в обжалваните с касационната жалба части на Г. С. Г. при висящност на предявените от С. С. К. срещу Г. С. Г. и „Машиностроене-ДС“ ЕООД установителни искове за прогласяване нищожността на договора за изработка на машина за косене и прибиране на лавандула № 201/19.09.2018г.

Съображенията на въззивния съд са, че инцидентните установителни искове за прогласяване нищожността на договора за изработка на машина за косене и прибиране на лавандула№ 201/19.09.2018 год. поради сключването му без нейното съгласие и като привиден са с цена от 25 200 лв., обуславяща родовата им подсъдност на окръжен съд-чл. 104 т.4 ГПК.

По искането да се обезсили като недопустимо въззивното решение в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която е разкрита персоналната симулация и е обявен за действителен прикритият договор за изработка на машина за косене и прибиране на лавандула № 201/19.09.2018 г. и производството по делото е прекратено в тази част от въззивния съд, според касатора въззивната инстанция е действала „извън компетентност произнасяйки се по предмета на инцидентния установителен иск, чиято редовност и предмет следва да се прецени от окръжния съд като първа инстанция“.

Въззивният съд е приел, че с отговора на исковата молба С. С. К. е предявила срещу Г. С. Г. и “Машиностроене ДС“ЕООД инцидентни установителни искове, уточнени по указания на ДРС с молба рег.№ 265718 /12.04.2021 год. и по указание на ДОС с молба рег.№ 6392/30.11.2022 год. за прогласяване нищожността на договор № 201/19.09.2018 год. за изработка на МПЛ “М.“ /реф. №140274/ поради липса на съгласие на С. С. К. и поради привидността му и че исковете са основани на твърденията, заявени от С. С. К. по повод претенцията на Г. С. Г. и са с цена от 25 200 лв.

Въззивният съд е приел, че ответницата е предявила инцидентен установителен иск по чл. 26 ал.2 изр. 1-во, пр.5 ЗЗД, но не и такъв по смисъла на чл. 17 ал.1 ЗЗД. Изложил е съображения, че с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес –чл.6 ал.2 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе само в рамките на търсената защита; че тогава, когато произнасянето е извън определения от страните по спора предмет на делото и извън обхвата на търсената от ищеца защита, този принцип е нарушен; че произнасянето е plus petitum и е недопустимо, като на основание чл. 270 ал.3 изр.1 ГПК, въззивната инстанция обезсилва решението и прекратява производството по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че произнасянето на въззивната инстанция в тази част е по нередовна искова молба и поради това е процесуално недопустимо. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са всички привидни договори. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин, различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност. Исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД имат различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият - обвързващата сила на прикритото съглашение. От материално-правна страна разпоредбата на чл. 17 ЗЗД урежда съотношението между привидната и прикритата сделка. Предявеният иск е за прогласяване нищожността на договора като симулативен. Симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Симулативният договор е нищожен, независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка /абсолютна симулация/ или прикрива някаква друга сделка и каква /относителна симулация/. Дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква - е предмет на иска с правно основание чл. 17,ал. 1 ЗЗД. Правната квалификация се извежда от съда въз основа на съдържанието на исковата молба относно обстоятелствата, на които ищецът основава иска си /чл.98, ал.1, б.”г” ГПК отм./ и на петитума. Първата инстанция е приела, че съдът е сезиран с такъв иск, а въззивната инстанция при същите данни /указанията й са били във връзка с цената на иска във връзка с дължимата държавна такса/ е приела, че такъв иск не е предявен. В разглеждания случай на ищцата по насрещната искова молба са давани указания да уточни дали предявява насрещен иск по чл.26, ал.2 ЗЗД, но не и дали предявява иск по чл.17, ал.1 ЗЗД, което според настоящия съдебен състав сочи на нередовност на исковата молба, която не е отстранена. Отстраняването й обаче следва да се извърши от родово компетентния да разгледа исковете по насрещната искова молба, който е окръжният съд като първа инстанция, поради което насрещната искова молба е следвало да се изпрати на родово компетентния окръжен съд.

По искането на касатора въззивното решение да се обезсили и в частта по предявените от него с исковата молба главни и евентуални искове поради преюдициалност на спора по предявените от насрещната страна, но неподлежащи на разглеждане в същото производство инцидентни установителни искове, които са родово подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, според касатора „доказателство за тази връзка са мотивите на въззивното решение, които се основават на имплицитното разглеждане на основателността на инцидентните установителни искове, от резултата от които се правят изводи за основателността на първоначално предявените и без обсъждането на които, съдът не би могъл да достигне до изложените правни изводи относно първоначално предявените искове“.

Въззивният е приел за установено, че ищецът е изплатил изцяло и със собствени средства цената, посочена в договор за изработка.

Въззивният е изложил съображения, че: След като поради липсата на волеизявление от С. С. К. в устна или писмена форма, липсва и договор между нея и „Машиностроене-ДС“ ЕООД, респ. след като всички действия по възлагане на работата, приемането и заплащането й са осъществени в писмена или устна форма, единствено от Г. С. Г., то договор за изработка на машина за косене и прибиране на лавандула № 201/19.09.2018 г. валидно обвързва него и посоченото по-горе дружество и нему принадлежи изработеното.

Съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съдът служебно следи за абсолютните процесуални предпоставки - за липсата на положителните и съответно за наличието на отрицателните такива, обуславящи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Процесуалните предпоставки трябва да бъдат налице не само при предявяване на иска, но и през цялото развитие на гражданския процес, като по-късното отпадане на процесуална предпоставка, респ. възникването на процесуална пречка в хода на делото, препятства развитието на процеса и винаги осуетява допустимостта на решението като процесуално действие на съда, защото прави ненадлежно упражняването на правото на иск, като това има за последица липса на право и задължение за правораздавателния орган да извършва процесуални действия, насочени към разглеждане и решаване на спора по същество. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК предвижда, че съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. Предвид аналогичните норми на чл. 182, ал. 1, б. г ГПК /отм./ и чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, запазените основни характеристики на касационното производство и правомощия на ВКС в контролно-отменителната фаза по сега действащия ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ и отменения ГПК /1952 г./, постановките на т. 8 от ТР № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК в разглежданата хипотеза, както и доразвитието им в т. 9 от ТР № 2/02.07.2004 г. на ОСГК и ТК, са запазили актуалността си.

Въззивното решение е процесуално недопустимо по предявените от Г. С. Г. срещу С. С. К. искове, като постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – въззивното решение е постановено по исковете при висящ преюдициален спор /предявените с насрещната искова молба инцидентни установителни искове за нищожност на договора за изработка/, от значение за правилното решаване на обусловения спор, тъй като при наличието на друго правоотношение, за което и двете инстанции по съществото на спора са изложили съображения и те изключват основанията на чл.240 ЗЗД, на чл.62 ЗЗД и на чл.59 ЗЗД.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.4 ГПК обжалваното въззивно решение в тази част следва да бъдe обезсилено и делото бъде върнато на въззивния съд с указания за извършване на необходимите съдопроизводствени действия в зависимост от етапа, на който се намира обуславящото дело.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 24.01.2023г., постановено по в. гр. д.№771/2022г. на Окръжен съд-Добрич в частта, с която обезсилва решение № 260061/17.06.2022 год. по гр. д.№ 3484/2020 год. на Районен съд Добрич, с което е разкрита персоналната симулация и е обявен за действителен прикритият договор за изработка на машина за косене и прибиране на лавандула № 201/19.09.2018 г., сключен между Г. С. Г. и „Машиностроене-ДС“ ЕООД и е прекратено производството по делото в тази му част и вместо него постановява:

ОБЕЗСИЛВА първоинстанционното решение в тази част и ИЗПРАЩА делото в частта по насрещната искова молба на С. С. К. срещу Г. С. Г. и „Машиностроене-ДС“ ЕООД изцяло на Окръжен съд Добрич като родово подсъдни за разглеждане като първа инстанция.

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 24.01.2023г., постановено по в. гр. д.№771/2022г. на Окръжен съд - Добрич в частта, с която е потвърдено решение № 260061/17.06.2022 год. по гр. д.№ 3484/2020 год. на Районен съд Добрич в частта по предявените с исковата молба от Г. С. Г. срещу С. С. К. главни, евентуални и акцесорни искове и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на Окръжен съд-Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: